11 септември: Споменът е за терор, уверението - че няма да забравим
Беше вторник сутринта. У нас беше следобяд. 11-и септември 2001 година Споменът е жив и от двете страни на Океана. За тези, които го видяха онлайн и го гледаха по телевизията– изключително блестящо, за по-младите магията на фрагмента го направи такова. Едва ли има човек, който не знае какво стана оня вторник. Но да напомним...
Какво се случи?
Деветнадесет души правят отвличанията, като работят в три екипа от по пет души и един от четирима (в самолета, който се разрушава в Пенсилвания).
Във всяка група е имало човек, който е минал образование за водач. То е било извършено в летателни учебни заведения в самите Съединени американски щати. Петнадесет от похитителите са били саудитци като самия Бин Ладен. Двама са от Обединените арабски емирства, един е от Египет и един от Ливан.
Снимка: Разрушенията в Ню Йорк след офанзивата, Getty Images
По-малко от месец след офанзивите президентът републиканец Джордж Буш-младши управлява нашествието в Афганистан, подкрепена от интернационална коалиция, с цел да изкорени Ал Кайда и да намери Бин Ладен. Въпреки това едвам през 2011 година американските войски най-сетне откриват и убиват Бин Ладен в прилежащ Пакистан.
Предполагаемият уредник на атентатите от 11 септември Халид Шейх Мохамед е задържан в Пакистан през 2003 година В продължение на години той е държан под стража в американския затвор в Гуантанамо, без да бъде съден, само че в този момент той и други двама заговорници са сключили съглашения за признание на виновност в подмяна на отбягване на смъртно наказване. Ал Кайда към момента съществува. Тя е най-силна в Африка на юг от Сахара, само че даже и в този момент има членове в Афганистан.
Съединени американски щати и мюсюлманският свят през днешния ден
23 години по-късно обещанието на американците „ We will never forget ” (бел.ред. Никога няма да забравим) звучи някак беззъбо. Съединени американски щати последователно започнаха да се изтеглят от Близкия изток, да основават вакуум, който други играчи пробват да запълнят, в това число Китай, Русия и Турция. Хегемонията на Вашингтон в региона наподобява мъглява, някак далечна.
Самото американско общество не дава подобен здрав тил на своите политици да работят в Близкия изток, какъвто даваше през 2002 година и нашествието на Буш. Тогава утвърждението за задачата в Афганистан беше осезаемо, до момента в който през днешния ден виждаме друго. Масови про-палестински митинги и рецензии към администрацията на Джо Байдън за съюзничеството с Нетаняху на фона на продължаващата към този момент 11 месеца война в Ивицата Газа.
Снимка: Ню Йорк след офанзивата, Getty Images
На този декор претендентът за Белия дом Другият претендент за Овалния кабинет – Доналд Тръмп, е още по-щедър, когато става дума за Биби (бел.ред. Бенямин Нетаняху). При всички случаи израелският министър председател тръпне да разбере с кой ще би трябвало да си приказва към този момент – Тръмп или Харис, само че мотиви за съществени притесненияедва ли има.
Какво обаче предизвика Съединени американски щати да намалят глас в района? Старите разногласия сред Съединени американски щати и Иран, като да вземем за пример събитията от иранската гражданска война през 1979 година, не престават да засенчват връзките сред двете страни. Многобройните прояви на взаимно съмнение и нападателни дискурси се илюстрират от разногласията към иранската нуклеарна стратегия, изключително гръмки по време на мандата на Тръмп.
Трябва да се подчертае дебело, че след края на Студената война хегемонистичният ред на Съединените щати се сблъска с изменящ се световен пейзаж, белязан от възхода на стопанските системи на БРИКС, най-много на Китай.Тази смяна провокира преоценка на динамичността на международната власт, като Съединени американски щати са изправени пред конкуренцията на нововъзникващите сили в разнообразни области, в това число стопанска система, геополитика и технологии.
Възходът на Китай като посредник в Близкия изток даде на Съединени американски щати както благоприятни условия, по този начин и провокации.
Макар че Съединени американски щати остават могъща мощ в интернационалните връзки, да се съобразят с ползите и вероятностите на възходящите сили към този момент е неотложно.
Какво се случи?
Деветнадесет души правят отвличанията, като работят в три екипа от по пет души и един от четирима (в самолета, който се разрушава в Пенсилвания).
Във всяка група е имало човек, който е минал образование за водач. То е било извършено в летателни учебни заведения в самите Съединени американски щати. Петнадесет от похитителите са били саудитци като самия Бин Ладен. Двама са от Обединените арабски емирства, един е от Египет и един от Ливан.
Снимка: Разрушенията в Ню Йорк след офанзивата, Getty Images
По-малко от месец след офанзивите президентът републиканец Джордж Буш-младши управлява нашествието в Афганистан, подкрепена от интернационална коалиция, с цел да изкорени Ал Кайда и да намери Бин Ладен. Въпреки това едвам през 2011 година американските войски най-сетне откриват и убиват Бин Ладен в прилежащ Пакистан.
Предполагаемият уредник на атентатите от 11 септември Халид Шейх Мохамед е задържан в Пакистан през 2003 година В продължение на години той е държан под стража в американския затвор в Гуантанамо, без да бъде съден, само че в този момент той и други двама заговорници са сключили съглашения за признание на виновност в подмяна на отбягване на смъртно наказване. Ал Кайда към момента съществува. Тя е най-силна в Африка на юг от Сахара, само че даже и в този момент има членове в Афганистан.
Съединени американски щати и мюсюлманският свят през днешния ден
23 години по-късно обещанието на американците „ We will never forget ” (бел.ред. Никога няма да забравим) звучи някак беззъбо. Съединени американски щати последователно започнаха да се изтеглят от Близкия изток, да основават вакуум, който други играчи пробват да запълнят, в това число Китай, Русия и Турция. Хегемонията на Вашингтон в региона наподобява мъглява, някак далечна.
Самото американско общество не дава подобен здрав тил на своите политици да работят в Близкия изток, какъвто даваше през 2002 година и нашествието на Буш. Тогава утвърждението за задачата в Афганистан беше осезаемо, до момента в който през днешния ден виждаме друго. Масови про-палестински митинги и рецензии към администрацията на Джо Байдън за съюзничеството с Нетаняху на фона на продължаващата към този момент 11 месеца война в Ивицата Газа.
Снимка: Ню Йорк след офанзивата, Getty Images
На този декор претендентът за Белия дом Другият претендент за Овалния кабинет – Доналд Тръмп, е още по-щедър, когато става дума за Биби (бел.ред. Бенямин Нетаняху). При всички случаи израелският министър председател тръпне да разбере с кой ще би трябвало да си приказва към този момент – Тръмп или Харис, само че мотиви за съществени притесненияедва ли има.
Какво обаче предизвика Съединени американски щати да намалят глас в района? Старите разногласия сред Съединени американски щати и Иран, като да вземем за пример събитията от иранската гражданска война през 1979 година, не престават да засенчват връзките сред двете страни. Многобройните прояви на взаимно съмнение и нападателни дискурси се илюстрират от разногласията към иранската нуклеарна стратегия, изключително гръмки по време на мандата на Тръмп.
Трябва да се подчертае дебело, че след края на Студената война хегемонистичният ред на Съединените щати се сблъска с изменящ се световен пейзаж, белязан от възхода на стопанските системи на БРИКС, най-много на Китай.Тази смяна провокира преоценка на динамичността на международната власт, като Съединени американски щати са изправени пред конкуренцията на нововъзникващите сили в разнообразни области, в това число стопанска система, геополитика и технологии.
Възходът на Китай като посредник в Близкия изток даде на Съединени американски щати както благоприятни условия, по този начин и провокации.
Макар че Съединени американски щати остават могъща мощ в интернационалните връзки, да се съобразят с ползите и вероятностите на възходящите сили към този момент е неотложно.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ