Отново в Милано
Беше в края на месец април, когато ви разказвах за прекарванията, които съпътстват тифозите в Италия, щом решат да посетят футболен дуел. На Ботуша си има просвета, когато отиваш на даден стадион и тя включва песни, консумация на бира и сандвичи от караваните към оборудванията, покупки на продукти, които остават за спомен - от сорта на шал с емблемите и имената на дадени два тима, даже в хаоса из метростанциите има нещо чаровно.
Та по една или друга причина за повторно през календарната година се озовах в Милано за срещата сред Милан и Нюкасъл във вторник, с която стартира новият сезон в Шампионската лига. Или най-малко груповата му фаза и мачовете, от които по-голямата част на континента се вълнува. Не приказваме за предварителните кръгове, където се подвизават нашите тимове, само че това е напълно друга тематика.
Време е за още един роман за това по какъв начин може в границите на 24 часа да посетиш два града и да се прибереш вкъщи с истории към футболен мач, който ти се е сторил задоволително важен, с цел да му отделиш едно кътче в паметта си за дълъг интервал.
Да би трябвало да се събудиш в 4 сутринта няма по какъв начин да е прелестно. Дори и в случай че ти следва пътешестване до прелестна дестинация. Няма да неистина – не бях изключително пресен, потегляйки към летище „ София “ и скромния му терминал 1, където като че ли времето е застинало. Но има кой да те разсъни. Срещнахме други българи, за които не беше изключително комплицирано да се допусна накъде тъкмо са се запътили. Едни с фланелки на Милан, други – с тениски на Нюкасъл.
Няма нищо по-чаровно от това да погледнеш някого и към този момент да знаеш, че умерено можеш да проведеш диалог с него, нищо че го зърваш за пръв и много евентуално за финален път в живота си. Полетът до Бергамо ни прати в Италия още в ранни зори – в 8 часа локално време.
Казваш си – денят е пред теб, разполагаш с толкоз доста време, по време на което да се разхождаш, да съзерцаваш, да снимаш, да разговаряш с непознати, които съвсем като теб не са напълно сигурни в коя тъкмо посока би трябвало да тръгнат. Но не си напълно прав – времето те притиска постоянно, изключително когато след 24 часа би трябвало да си на същото това летище в Бергамо и да поемеш назад към столицата ни. Автобус до гарата в Бергамо.
Време е за прелестите на града, който футболните почитатели свързват с тима на Аталанта. Забележително място. Има ли въобще град в Италия, който да не е прелъстителен?! Спокойствие, зеленина. Този град в региона Ломбардия е разграничен на две елементи – Горен и Долен. Горният е на рид, където по традиция за тази страна има задоволително архитектурни монументи, за които може и да не знаете безусловно нищо, само че наподобяват почтени, с цел да извадите устройствата от джоба си и да извършите една фотография. Мотриса ни води до най-високите точки на града, откъдето гледката, досещате се, не е за изпускане.
Уви, чак толкоз доста време за типичен туризъм няма и още веднъж се качваме на трен, с цел да стигнем по най-бързия метод до хотела. Хвърляме раниците, зареждаме телефоните и – право към Милано, несъмнено – още веднъж с трен. Едночасовото пътешестване по никакъв метод не те натоварва – из купетата има задоволително пъстри и странни човеци, на които, почтено казано, можеш и да се посмееш, в случай че решиш, колкото и невъзпитано да наподобява в профил. Стигаме в Милано. Там престои тежката срещата с метростанциите и лутането, само че тълпата от подпийнали англичани бързо ще ни ориентира за дестинацията ни. Отново – към 30 минути из влакчетата, само че минават като 5, тъй като песните, които се дочуват отвред, най-малкото са любопитни. Да не приказваме за персонажите, в чието осъществяване са.
Колкото и постоянно да навестяващ „ Сан Сиро “, постоянно ще ти се вижда възвишен. Просто е стадион от друга категория и класа. Факт е, че е много ретро, както и множеството уреди в Италия, само че носи със себе си някаква особена аура. Футболна. Идва време и за дуела. За Милан – комфортен миг да си повъзстановят самочувствието след фиаското против огромния градски конкурент Интер с 1:5 от уикенда, за Нюкасъл – момент за историята, който поставя завършек на 20-годишното очакване за присъединяване в Шампионската лига.
Изключително впечатляващо е да се следят 80 хиляди – всеки с навиците си, с вижданията си, с маниерите си. Че италианците са темпераментни, е ясно. Но даже и аз не чаках да не спрат да пеят за 90 минути. При това – разнородни рефрени, доста от тях каращи те да си тананикаш. Резултатът от самия мач в последна сметка няма никакво значение за това прекарване, а даже фактът, че завърши при 0:0, само че отново беше вълнуващо, е задоволително сладкодумен.
Изнасянето от стадиона лишава много време. Тесните редове на „ Джузепе Меаца “ просто не ти разрешават да се пререждаш или да бързаш. Стръмните стълби са си напряко рискови за сходни тълпи, само че към този момент регистрирах, че стадионът си е много, много ретро. Около метрото паниката е ненадмината – хиляди хора чакат добродушно да влязат подземен, само че – броячите отпускат единствено по 450 души на влакче. За секунди след отварянето на вратите броя е достигната и стартира ново очакване. Но никой не възроптава, някак по табиет. Обратното пътешестване до Бергамо лишава към час и половина, този път с рейс, в който всичко е умерено и множеството пасажери следят на телефоните си репортажи от останалите мачове от Шампионската лига, които не са имали опцията да гледат онлайн. Хиляди англичани, които са наводнили Милано в часовете преди срещата, изчезват някъде в нощта и просто в далечината се чуват виковете им за Сандро Тонали (също воин на един от разказите ми по-рано през лятото).
Обратният полет към София не е най-комфортното преживяване, само че пък към този момент има толкоз истории и персони за разискване, че по никакъв метод не се усещат 90-те минути от Бергамо до летището в столицата ни. Точно както не се усещат по какъв начин минават и тези 90 минути на „ Сан Сиро “.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Та по една или друга причина за повторно през календарната година се озовах в Милано за срещата сред Милан и Нюкасъл във вторник, с която стартира новият сезон в Шампионската лига. Или най-малко груповата му фаза и мачовете, от които по-голямата част на континента се вълнува. Не приказваме за предварителните кръгове, където се подвизават нашите тимове, само че това е напълно друга тематика.
Време е за още един роман за това по какъв начин може в границите на 24 часа да посетиш два града и да се прибереш вкъщи с истории към футболен мач, който ти се е сторил задоволително важен, с цел да му отделиш едно кътче в паметта си за дълъг интервал.
Да би трябвало да се събудиш в 4 сутринта няма по какъв начин да е прелестно. Дори и в случай че ти следва пътешестване до прелестна дестинация. Няма да неистина – не бях изключително пресен, потегляйки към летище „ София “ и скромния му терминал 1, където като че ли времето е застинало. Но има кой да те разсъни. Срещнахме други българи, за които не беше изключително комплицирано да се допусна накъде тъкмо са се запътили. Едни с фланелки на Милан, други – с тениски на Нюкасъл.
Няма нищо по-чаровно от това да погледнеш някого и към този момент да знаеш, че умерено можеш да проведеш диалог с него, нищо че го зърваш за пръв и много евентуално за финален път в живота си. Полетът до Бергамо ни прати в Италия още в ранни зори – в 8 часа локално време.
Казваш си – денят е пред теб, разполагаш с толкоз доста време, по време на което да се разхождаш, да съзерцаваш, да снимаш, да разговаряш с непознати, които съвсем като теб не са напълно сигурни в коя тъкмо посока би трябвало да тръгнат. Но не си напълно прав – времето те притиска постоянно, изключително когато след 24 часа би трябвало да си на същото това летище в Бергамо и да поемеш назад към столицата ни. Автобус до гарата в Бергамо.
Време е за прелестите на града, който футболните почитатели свързват с тима на Аталанта. Забележително място. Има ли въобще град в Италия, който да не е прелъстителен?! Спокойствие, зеленина. Този град в региона Ломбардия е разграничен на две елементи – Горен и Долен. Горният е на рид, където по традиция за тази страна има задоволително архитектурни монументи, за които може и да не знаете безусловно нищо, само че наподобяват почтени, с цел да извадите устройствата от джоба си и да извършите една фотография. Мотриса ни води до най-високите точки на града, откъдето гледката, досещате се, не е за изпускане.
Уви, чак толкоз доста време за типичен туризъм няма и още веднъж се качваме на трен, с цел да стигнем по най-бързия метод до хотела. Хвърляме раниците, зареждаме телефоните и – право към Милано, несъмнено – още веднъж с трен. Едночасовото пътешестване по никакъв метод не те натоварва – из купетата има задоволително пъстри и странни човеци, на които, почтено казано, можеш и да се посмееш, в случай че решиш, колкото и невъзпитано да наподобява в профил. Стигаме в Милано. Там престои тежката срещата с метростанциите и лутането, само че тълпата от подпийнали англичани бързо ще ни ориентира за дестинацията ни. Отново – към 30 минути из влакчетата, само че минават като 5, тъй като песните, които се дочуват отвред, най-малкото са любопитни. Да не приказваме за персонажите, в чието осъществяване са.
Колкото и постоянно да навестяващ „ Сан Сиро “, постоянно ще ти се вижда възвишен. Просто е стадион от друга категория и класа. Факт е, че е много ретро, както и множеството уреди в Италия, само че носи със себе си някаква особена аура. Футболна. Идва време и за дуела. За Милан – комфортен миг да си повъзстановят самочувствието след фиаското против огромния градски конкурент Интер с 1:5 от уикенда, за Нюкасъл – момент за историята, който поставя завършек на 20-годишното очакване за присъединяване в Шампионската лига.
Изключително впечатляващо е да се следят 80 хиляди – всеки с навиците си, с вижданията си, с маниерите си. Че италианците са темпераментни, е ясно. Но даже и аз не чаках да не спрат да пеят за 90 минути. При това – разнородни рефрени, доста от тях каращи те да си тананикаш. Резултатът от самия мач в последна сметка няма никакво значение за това прекарване, а даже фактът, че завърши при 0:0, само че отново беше вълнуващо, е задоволително сладкодумен.
Изнасянето от стадиона лишава много време. Тесните редове на „ Джузепе Меаца “ просто не ти разрешават да се пререждаш или да бързаш. Стръмните стълби са си напряко рискови за сходни тълпи, само че към този момент регистрирах, че стадионът си е много, много ретро. Около метрото паниката е ненадмината – хиляди хора чакат добродушно да влязат подземен, само че – броячите отпускат единствено по 450 души на влакче. За секунди след отварянето на вратите броя е достигната и стартира ново очакване. Но никой не възроптава, някак по табиет. Обратното пътешестване до Бергамо лишава към час и половина, този път с рейс, в който всичко е умерено и множеството пасажери следят на телефоните си репортажи от останалите мачове от Шампионската лига, които не са имали опцията да гледат онлайн. Хиляди англичани, които са наводнили Милано в часовете преди срещата, изчезват някъде в нощта и просто в далечината се чуват виковете им за Сандро Тонали (също воин на един от разказите ми по-рано през лятото).
Обратният полет към София не е най-комфортното преживяване, само че пък към този момент има толкоз истории и персони за разискване, че по никакъв метод не се усещат 90-те минути от Бергамо до летището в столицата ни. Точно както не се усещат по какъв начин минават и тези 90 минути на „ Сан Сиро “.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ