Беше тъжна гледка и можеше да стане голяма трагедия. Около

„ Беше тъжна панорама и можеше да стане огромна покруса. Около мястото където спря горящият трен беше цялостно със сухи и непочистени треви. В тази тюрма в нищото, в случай че беше пламнало и полето, не знам по какъв начин щяхме да се спасим ”. Това сподели Ели Атанасова – ръководител на пловдивски клуб по хокей на трева за деца и управител на тима.

Тя е пътувала дружно с още три деца и трима възрастни, като са се прибирали от съревнование в курорта Албена. Били са в последния вагон. Видяла е по какъв начин локомотивът се възпламенява, като по думите и искрите са тръгнали някъде изпод - под влака.

„ Движихме се доста бързо и всички вагони се тресяха. Предполагаме, че влакът бързаше, тъй като имаше забавяне от един час и се опитваха да наваксат. Истинско знамение е, че пламъците не потеглиха встрани, тъй като тогава можеше и да има доста потърпевши ”, описа още Атанасова.

Тя е пътувала по това направление доста пъти с трен, само че до в този момент не помни да е имала сходно преживяване.

„ Зарязаха ни в нищото, някъде към Чирпан. Дойдоха две коли за спешна помощ, полиция и пожарни. Повече от два часа никой не даде никакви инструкции какво да вършим. Звъняхме и на гарата в Пловдив, само че и от там не получихме информация. Положителното беше, че се стекоха доста хора да оказват помощ - инцидентно преминаващи и доброволци, които са чули за пожара. Дойдоха с коли и осветяваха с фаровете, тъй като беше доста мрачно, стартира и да вали. От БДЖ никой нищо не сподели, най-после ни взеха с един миниван, който пристигна от Пловдив. Всеки се спасяваше както може, някои хора даже си викаха таксита от Пловдив ”, описа още дамата пред.

Припомняме, че съгласно първичната информация, влакът се е запалил малко преди среднощ, като огънят е тръгнал от локомотива на композицията. Задимяване се е усетило във всички вагони. Един от машинистите е примрял и е откаран в болница, другите са употребявали два пожарогасителя в опит да спрат пожара. Подаден е сигнал към пожарната. Три екипа огнеборци съумяват да спрат огъня.

Ели Атанасова употребява случая да благодари на всички младежи, които се стекли да оказват помощ на пасажерите и на децата, като са ги насочвала и извозвали до околните обитаеми места.

„ В суматохата всички бързаха и никой не знаеше какво да прави. Хората си зарязваха багажите с единствената мисъл да се спасят. Майките слагаха кърпи с вода на лицата на децата си. Един татко единствено сграбчи бебето си, с единствената мисъл да го избави, остави даже и детската количка във вагона ”, спомня си Атанасова.

„ Беше тъжна панорама, разминахме се от огромна покруса и най-хубавото е, че никой не пострада ”, приключи ръководителят на пловдивския клуб по хокей на трева за деца.