Малкият сигналоподпалвачко
Беше страшното и горещо лято след сгромолясването на КТБ.
Едно унищожено от работа гологлаво прокурорче трепереше от нервно напрежение, тъй като дни и нощи се мъчеше да кацне на Луната с дизелов мотор и да разтовари няколко чувала пари.
Наистина, когато се захвана с тежката трудова задача, то имаше на главата си каскет, само че от усилената мозъчна активност, каскетът беше отлетял надалеч, може би в друга вселена.
Гологлавото дете беше жертва на люта капиталистическа употреба и цялостен бърнаут.
Отнякъде се носеше миризма на печена мисирка, но ноздрите му единствено нервно потрепваха, без да могат да обработят информацията и да я предадат на основния мозък, напълно ангажиран с Делото КТБ и кацането на Луната с дизел. Дизеловият локомотив теглеше дълги товарни вагони с книги, разработки и всевъзможни материали по Делото. Прокурорчето ги беше изчело всичките и обработваше информацията като суперкомпютър, равносилен на голяма плантация за биткойни. Главата му беше прегряла и имаше потребност да се охлади в мултитемпературен охладител, само че дребният прокурор беше лишен от тази обикновена движимост. В главата му пропукваха искри, минаваха волтови дъги, ситуацията ставаше сериозно, но детето не спираше работния развой, тъй като бе отдадено на идеята - подчинение на Луната с дизел и нанагорнище до върха на специалността.
В един миг измежду всичката документи се мярнаха някакви сигнали, в които пишеше Директива за птиците, което детето автоматизирано преправи на 10. В тези сигнали настойчиво се повтаряше същото име, което момчето-прокурор нямаше по какъв начин да допусне до съзнанието си, тъй като щеше да се повреди неспасяемо.
Момчето извади дребна горелка и макар жегата подпали първия сигнал.
Температурата се увеличи до 451 градуса по фаренхайт, които момчето пресметна незабавно в Целзий, Келвин и Медведев-Шпонхойер-Карник.
В подпалената хартия съзнанието на изтощеното дете стартира да проектира видения.
То се видя измежду огромна мандра до вада от мляко. То се наведе да пийне хладно мляко, да се поддържа и хидратира, само че таман да допре млякото с устни, хартията изгоря, видението изчезна.
Момчето прокурор взе втори сигнал, в който пишеше Забраненото име, възпламени го с горелката и още веднъж потъна в приказно привидение. Една руса говорителка му носеше на огромен поднос печена свиня, пълнена с мисирка, пълнена с кокошка, пълнена с пъдпъдък, пълнен с чичопей.
Момчето се протегна към говорителката, само че сигналът изгоря, видението изчезна.
Детето възпламени трети сигнал, в който с едно око мярна Забраненото име.
Този път видението съдържаше подиуми на зрелищни арести - дами се търкаляха пред Спортната палата, пачки изпадаха от кутии за обувки, олигарси се молеха за чиста тоалетна, детски играчки се изтърбушваха...
Изгоря и последният сигнал.
Бедното експлоатирано дете прокурор в полусвяст направи последна маневра с влаковата комбинация, която кацна меко на Луната.
Миг преди да заспи от безсилие с отворени очи, детето видя падаща звезда, пожела си нещо и то се сбъдна.
Ханс Кристиан Чичопеевски,
Едно унищожено от работа гологлаво прокурорче трепереше от нервно напрежение, тъй като дни и нощи се мъчеше да кацне на Луната с дизелов мотор и да разтовари няколко чувала пари.
Наистина, когато се захвана с тежката трудова задача, то имаше на главата си каскет, само че от усилената мозъчна активност, каскетът беше отлетял надалеч, може би в друга вселена.
Гологлавото дете беше жертва на люта капиталистическа употреба и цялостен бърнаут.
Отнякъде се носеше миризма на печена мисирка, но ноздрите му единствено нервно потрепваха, без да могат да обработят информацията и да я предадат на основния мозък, напълно ангажиран с Делото КТБ и кацането на Луната с дизел. Дизеловият локомотив теглеше дълги товарни вагони с книги, разработки и всевъзможни материали по Делото. Прокурорчето ги беше изчело всичките и обработваше информацията като суперкомпютър, равносилен на голяма плантация за биткойни. Главата му беше прегряла и имаше потребност да се охлади в мултитемпературен охладител, само че дребният прокурор беше лишен от тази обикновена движимост. В главата му пропукваха искри, минаваха волтови дъги, ситуацията ставаше сериозно, но детето не спираше работния развой, тъй като бе отдадено на идеята - подчинение на Луната с дизел и нанагорнище до върха на специалността.
В един миг измежду всичката документи се мярнаха някакви сигнали, в които пишеше Директива за птиците, което детето автоматизирано преправи на 10. В тези сигнали настойчиво се повтаряше същото име, което момчето-прокурор нямаше по какъв начин да допусне до съзнанието си, тъй като щеше да се повреди неспасяемо.
Момчето извади дребна горелка и макар жегата подпали първия сигнал.
Температурата се увеличи до 451 градуса по фаренхайт, които момчето пресметна незабавно в Целзий, Келвин и Медведев-Шпонхойер-Карник.
В подпалената хартия съзнанието на изтощеното дете стартира да проектира видения.
То се видя измежду огромна мандра до вада от мляко. То се наведе да пийне хладно мляко, да се поддържа и хидратира, само че таман да допре млякото с устни, хартията изгоря, видението изчезна.
Момчето прокурор взе втори сигнал, в който пишеше Забраненото име, възпламени го с горелката и още веднъж потъна в приказно привидение. Една руса говорителка му носеше на огромен поднос печена свиня, пълнена с мисирка, пълнена с кокошка, пълнена с пъдпъдък, пълнен с чичопей.
Момчето се протегна към говорителката, само че сигналът изгоря, видението изчезна.
Детето възпламени трети сигнал, в който с едно око мярна Забраненото име.
Този път видението съдържаше подиуми на зрелищни арести - дами се търкаляха пред Спортната палата, пачки изпадаха от кутии за обувки, олигарси се молеха за чиста тоалетна, детски играчки се изтърбушваха...
Изгоря и последният сигнал.
Бедното експлоатирано дете прокурор в полусвяст направи последна маневра с влаковата комбинация, която кацна меко на Луната.
Миг преди да заспи от безсилие с отворени очи, детето видя падаща звезда, пожела си нещо и то се сбъдна.
Ханс Кристиан Чичопеевски,
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ