Беше събота сутрин – ден, в който трябваше да бъда

Беше събота заран – ден, в който трябваше да бъда доста благополучен. Превъзбуден от очакване, стоях пред огледалото. Изглеждах добре. Кой би ми дал годините! Приличах на юноша, който няма самообладание да заведе до олтара обичаната жена. Най-накрая и аз се влюбих. Истински, за пръв път, обичах едно необикновено творение. След сполетелите ме неприятности, които безусловно прекатурнаха живота ми, ориста ми изпрати прелестната Мая. Въздъхнах с облекчение, припомняйки си първата ни среща.
По някаква случайност стояхме един до различен в театъра. Бях заречен на своя стара вуйна да я съпроводя на спектакъла и тя с интерес наблюдаваше играта на актьорите.

Пиесата ми беше скучна, за малко да заспя. Доколкото можех, оглеждах хората в тъмното, до момента в който погледът ми не се закова на дамата до мен. Онемях! Беше толкоз красива! В антракта се осмелих да я заговоря, а в края на вечерта си разменихме телефоните. Такова удивление към жена от дълго време не бях изпитвал.
Обадих й се още на другия ден и самоуверено й предложих да се забележим в познато и на двама ни кафене. Мая в действителност се оказа извънредно чаровна, интелигентна и умна. Не беше по никакъв начин елементарно да си проправя път до сърцето й, само че още по-трудно ми беше да разкрия предишното си. Страхувах се, че в случай че разбере, няма да изиска да е с мен.

Цяла година я лъжех, че съм свободен мъж, без задължения към деца и родители, подготвен на всичко за дамата, която обичам. С две ръце се молех шансът да е на моя страна и тя да не научи за тях – майките на двете ми деца, кошмара на живота ми. Точно по този начин бих определил връзките си с Петя и Павлина. Двете дами не стопираха да смущават дните и нощите ми и като буреносен облак се опитваха да помрачат бъдещето ми.
Срещнах Петя на един ваучър, когато бях прекомерно млад, едвам на 22 години. Все още нямах инстинкт за самозапазване, нито онази ловкост, с която се хвалят същинските мъжкари, за какъвто, несъмнено, се смятах и аз. След няколко чаши уиски двамата се озовахме в ергенската ми квартира. Видяхме се още два-три пъти, само че нищо съществено – просто флирт.

Разделихме се сякаш с положителни усеща един към различен, до момента в който не разбрах, че флиртът ми не е бил толкоз безопасен. Почти бях не запомнил за съществуването на Петя, когато няколко месеца по-късно, бременна в 7-ия месец, тя застана на вратата ми. По дяволите, та аз даже не помнех името й! Последваха крясъци, викове, закани, взаимни обвинявания и – ето ме, татко на щерка. Съгласих се да призная детето, то нямаше виновност за нищо, само че изрично отхвърлих да се оженя за Петя. Твърде рано ми беше да се задомявам. Живееше ми се, а и без обич семейство основава ли се!
Три години по-късно с Петя и щерка ни пътувахме към Созопол. От известно време тя не спираше да недоволства, че на никое място не повеждам детето и като цяло съм бил извънредно лекомислен татко, което не беше правилно.

Обичах доста момиченцето си и тъй като ми бе омръзнало от натякванията й, взех решение да ги взема с мен. Хем аз щях да си умря, хем щерка ми да види море. Предварително бях резервирал две стаи, само че когато стигнахме до хотела, се оказа, че на рецепцията не са разбрали добре и са запазили единствено една. В разгара на сезона мъчно се намирали свободни места тъкмо в този хотел, а и бях толкоз изтощен, че нямах сили да се карам с администраторката. Още първата вечер обаче се отбих в близкия бар да изпия една студена бира. Имаше доста хора и масите гъмжаха от подпийнали клиенти. Точно щях да си потеглям и да диря друго заведение, когато непозната жена ме дръпна за ръката и сподели: „ Хей, тук е свободно. Сядай, в случай че искаш. “ Погледнах я, беше хубавица – висока, чернокоса, с транспарантна туника, под която ясно се виждаше, че е без сутиен.

На втората бира се запознахме, а на третата към този момент се докосвахме по дланите.
Има хора, които си взимат съществени поучения от минали неточности и се стараят да не ги повтарят повече, само че не и аз. Няколко часа по-късно, на лунна светлина, преплели голите си тела на пустия плаж, с Павлина се любихме като подивели. На другия ден, все едно нищо не се е случило, заведох Петя и щерка ни на басейн.На прилежащия шезлонг, опънала изящните си крайници, се печеше среднощната ми пристрастеност. Като ни видя, намести слънчевите си очила и обърна глава встрани. Реших, че това е краят на морската ми случка с Павлина и повече няма да я видя. Сгреших! Тя се оказа от тези неприятни девойки, които обичат да си играят на съдбовни съблазнителки.

Реших да не й скапвам илюзията и щом желае да има вяра, че съм фамилен, дано има вяра. И по този начин, денем изпълнявах ролята на образцов татко и брачен партньор, а вечер се любех с Павлина. За страдание всичко хубаво си има край. Почивката свърши, качих багажа в колата и с неофициалното ми семейство потеглихме назад към София. Както предходния път, по този начин и този бях не запомнил за краткотрайната си случка, когато след няколко месеца тя сама ми подсети за себе си. Бяхме разменили координати за всеки случай. И Павлина беше с стомах. Дежа вю! Този път не повярвах. Откъде можех да съм сигурен, че аз съм бащата на детето? Кой знае още с какъв брой мъже е пила бира по морските капанчета! Познатата сцена се повтори – крясъци, сълзи, хули и – ето ме татко на още една щерка. ДНК пробата след раждането на детето го потвърди.

Оттогава години наред заплащам издръжки, без да пропущам и месец, само че държа майките на дъщерите си надалеч от персоналния си живот. А в този момент единственото, което желаех, е да се оженя за Мая.
Тържественият миг настъпи. Облечен в моден костюм, трептящ от неспокойствие и горящ от обич, поглеждах обичаната си в очакване длъжностното лице да ни разгласи за брачен партньор и брачна половинка. И тогава вратата на ритуалната зала се отвори, а през нея внезапно и жестоко нахлу кошмарното ми минало. Стиснали девойките за ръце, Петя и Павлина ме гледаха победоносно. А като ме видяха и децата, очите им светнаха и те хукнаха към мен с радостни крясъци: „ Тате! Тате! “

Не ми остана време да попитам по кое време и по какъв начин двете дами се бяха разкрили, тъй като трябваше да си вардя лицето от ударите на бъдещия ми тъст и сина му. Тъст, за жалост, нямам, тъй като и сватбата не се състоя. Провали се. Когато Мая разбра, че имам извънбрачни деца, ме назова лицемерен авантюрист и измамник. Опитах се да й обясня, че са плод на наивността ми, че са младежка неточност, и че след сватбата аз в действителност смятах да й опиша всичко, само че тя се ядоса още повече. Хвърли булчинския букет и избяга.

Сега съм още веднъж татко за събота и неделя. Сам и уединен. И много-много трагичен.
Андрей
Писмото е оповестено във вестник „ Лична драма “
Инфо: lichna-drama.com