Двете лица на хладнокръвния мъж
Беше рожденият ден на едно от другарчетата на децата на Зинедин Зидан в мадридския квартал Канийяс, когато новият остарял треньор на Реал Мадрид предложи празненството да се реалокира в къщата му в Конде де Оргас. Там подари на всеки един хлапак по цялостен екип на „ лос бланкос”. Този виц обрисува най-богато облика на французина: свенливост до последна степен, която го кара да се отдръпва настрана от шумотевицата, но съчетана с вродено възприятие за непосредственост с хората; толкоз великодушен към децата, колкото отворен към родителите, които си спомнят по какъв начин се омесвал с всички, скъсвайки с типичния облик на минали през най-успешния тим на Европа футболисти.
Зинедин Язид Зидан е роден на 23 юни 1972 година в блок 7 на скромния северен марсилски квартал Ла Кастелан. Идването му на този свят съответствува с дубъла на Олимпик Марсилия от купа и купа – добър увод към житейските му пътеки. Не може да изпусне и един мач на „ Стад Велодром” дружно с татко си Смаил, който е от алжирски генезис. Към него и майка си Малика изповядва неизмерима обич и почитание: „ На тях дължа всичко. Възпитаха ме отлично – строго, само че заслужено. Научиха ме на почитание и невзискателност.”
Франция приема алжирците и мароканците като евтина работна ръка. Обществото не гледа на тях като на почтени за националния байрак. Марсилия е цялостна с алжирски фамилии като това на ZZ, които там се усещат на място и не маргинализирани, изключително измежду 6-те хиляди поданици на Ла Кастелан. Това бележи дефинитивно характера на дребния Зизу, който в професионализма вижда метода да избяга от сивото бъдеще, обусловено от неговото родословие. На фотография се вижда по какъв начин пуши на един лагерсбор на френския народен тим, което демонстрира скрития му непокорен дух и голямата му отдръпнатост, забравяна единствено когато топката тръгне в игра. Пако Павон, съотборник на Зидан в целия му стадий при „ белите”, го дефинира като „ почтен и скромен”, човек ненаясно с аурата, която го преследва.
Хосе Леон е един от възпитаниците му по време на първия му стадий на пейката в Реал Мадрид Кастийя. „ Истина е, че на терена се трансформира доста – признава днешният състезател на Атлетик Ескилстуна, където е преотстъпен от Райо Валекано. – Много е запазен, но в съблекалнята няма никакви угризения да ти каже всичко в лицето и да ти покаже къде си сбъркал.”
Има една фотография, която би била най-точната да приглася на възможна фотография на Зидан в някой речник. Направена е през 2014 година – времето му като дясна ръка на Карло Анчелоти, по време на финала на Шампионската лига против Атлетико Мадрид. На нея се вижда италианецът на заден декор, с повдигната дясна вежда и ръце в джобовете, изгубил мозъка и дума пред изгледа на своя асистент. Марсилецът е издул вена на врата си, прегънал се е на две и крещи инструкции, без да се е съветвал със своя шеф. На терена не признава по-голяма власт от онази, дадена му от неговите изумителни крайници.
ОКО ЗА ОКО
Естествеността, с която Зидан се демонстрира отвън терена, е просто фасада, прикритие за човек, който се нагажда към наложените отвън неговата къщурка правила. И в случай че тази аура на мир, с която се носеше по терена, позволяваше да предположим, че у него всичко е естетика, стига единствено да намерим един лазил му по нервите противник, с цел да открием и по-войнственото му лице. Онзи, който удряше по марсилския халф, най-после всекидневно получаваше отговор с сходна мощ. Така и пристигна първият червен картон на Зизу в Мадрид – в полуфиналите за Купата на краля през 2004 година като реакция на удар с лакът от Пабло Алфаро от Севиля.
„ Той имаше по-добри и по-лоши дни – спомня си Мануел Енрике Мехуто Гонсалес, арбитър в Примера сред 1995 и 2010 година – Помня го доста оправдателен, свръхвъзпитан. Не ти създаваше проблеми. Футболист, с който можеше да се приказва. Пък и разбираше доста от футбол, можеше да ти помогне в работата. Не помня мач, след който да не е протегнал ръка за привет.”
На 1 февруари 2015 година на терена на Тривал Валдерас – един от най-скромните клубове в Сегунда Б, е следващият случай на подето от Зидан, тогава отпред на Кастийя, здрависване. „ Бяха ми говорили за неговата свенливост, но ме сащиса якият му захват, когато се поздравихме преди мача”, спомня си треньорът на домакините Маркос Хименес, който помни французина като „ студен тип”. Добавя, че Зидан не е желал да се яви на конференцията след мача, която не е наложителна за третия ешалон, както и че преди мача е изискал обособена стая за своя щаб и себе си, с цел да приготви тактиката и тактиката си за дуела. Не я е получил: стадионът разполага единствено с две съблекални и съдийски кабинет.
Зинедин е третият от пет деца – четирима братя и една сестра. Тя е индиректно и детонаторът на един от най-странните моменти в неговата кариера: оня удар с глава в тялото на Марко Матераци на финала на Мондиал 2006. Може би и поради тази поука Зидан е през днешния ден толкоз в плен на разсъдъка като треньор, както акцентира Леон: „ Не губи разум и в най-напечените мигове. Забелязва се това, че е бил футболист. При все че е запазен, знае какво би трябвало да каже във всеки един миг.” Павон удостоверява: „ Никога не се стреми да застане под светлината на прожекторите.”
ХЛЯБ С ШОКОЛАД И ЕДНА ТОПКА
Отдадеността на Зидан към футбола се крие в обичта към детския му кумир Енцо Франческоли и това в каква степен топката дефинира неговия живот се потвърждава от обстоятелството, че кръщава първородния си наследник Енцо в чест на легендата от Монтевидео. Имитиращ придвижванията на финия полузащитник от мачовете му на „ Велодром”, Зизу се учи да играе футбол на дълъг 150 м и необятен 15 м площад пред дома му. Всеки следобяд след завръщане от учебно заведение Яз, както го назовават у дома, сграбчва парче самун с шоколад и топката и слиза да тренира.
В един текст, оповестен в „ АВС” на 26 ноември 2003 година към дуел с Марсилия в Шампионската лига, Енрике Ортего разказва приземяването на Зидан измежду своите: „ Сякаш мълви от вътрешността си: „ Чувствам се човек… Сякаш съм обичан.” Не знае що да стори. Гаси мобилния си телефон. Хвърля куфара. Чувства се под наблюдаване. Нарисува върху устните си лека усмивка. Бодигардовете на клуба се залепват за него. Няма запаси за защита на никого другиго.”
През 1989 година се среща с един от стълбовете в своя живот – брачната половинка си Вероник Фернандес, в дискотека в парижки хотел. Танцьорка с родители от Алмерия, емигрирали във Франция, нейните далечни от лукса корени като че ли с едно „ щрак” се свързват с тези на Яз. Както и животите им. От Бордо през Торино до Мадрид тя го следва компактно. Както споделя една от братовчедките: „ Само като я видеше човек, разбираше, че пред нея стои любовта на живота.” И очевидно е уцелила. След 30 години дружно имат четирима синове: Енцо, Люка, Тео и Еляз. И четиримата минаха през школата на Реал Мадрид, но никой от тях не употребява семейството на татко си. Той по този начин изиска.
Един публицист от вестник „ Екип”, поддържащ близки връзки със Зидан, акцентира една полезност над всички други: „ Толкова е почтен, че не умее да лъже. Както и да прикрива страст – и напомня третата му изобщо и първата му като треньор Европейска купа, Единайсетата. – Не можеше тогава да си откри място от неспокойствие, но първата му работа бе да поздрави своите играчи.”
Друга среда, в която Зизу изпъква, е залата за конференции. След като пристигна на пейката на „ лос меренгес” през януари 2016 година, появите му пред медиите – постоянно подготвени да захапят като акули плодотворната почва за кавги на „ Сантиаго Бернабеу”, са истински оазис на спокойствието. „ Той постоянно споделя, че има 30 години футбол на гърба си, тъй че знае по какъв начин стоят нещата в тази професия”, споделя същият кореспондент от „ Екип”.
ФИГО НЕ МИ Я ПОДАВА
Тече 2005 година, когато Зидан се качва в кабинета на Флорентино Перес, с цел да му каже, че Луиш Фигу не му подава топката. Президентът се обажда на португалеца, с цел да го накара да предложения французина на вечеря. В идващия мач Фигу подава първата допустима топка в краката на Зизу. „ Вече виждаш, че му обръщам внимание, шефе”, споделя Луиш на Флорентино, преди да добави, че сътрудника му „ не желае да излезе на вечеря навън”.
Стройната му фигура и положителният усет към облеклото му послужват да получи рекламни контракти с компании от света на модата като Mango. Яз се трансформира в едно от измеренията на облика на Зидан.
Последната му замяна на фланелки като състезател на Мадрид е с Хуан Роман Рикелме – негов съвременник свръхтехничар, съчетал също като французина изяществото с топката плюс сдържания темперамент. Трябва Раул да го дръпне на оня 7 май 2006 година в централния кръг на терена на „ Бернабеу”, с цел да получи цялата любов на мадридистите на сбогуване. Той не се осмелява да мръдне по-надалеч от пейката. Същия следобяд рева пред репортерката на клубната телевизия на „ белите” в изявление преди излизането си от стадиона, който през днешния ден го е прегърнал като своя нерушим тотем.
Алехандро Диас-Ахеро, „ АВС” Примера дивисион 28 кръг, събота 16 март
Реал Мадрид 2:0краен резулат 
Селта
Зинедин Язид Зидан е роден на 23 юни 1972 година в блок 7 на скромния северен марсилски квартал Ла Кастелан. Идването му на този свят съответствува с дубъла на Олимпик Марсилия от купа и купа – добър увод към житейските му пътеки. Не може да изпусне и един мач на „ Стад Велодром” дружно с татко си Смаил, който е от алжирски генезис. Към него и майка си Малика изповядва неизмерима обич и почитание: „ На тях дължа всичко. Възпитаха ме отлично – строго, само че заслужено. Научиха ме на почитание и невзискателност.”
Франция приема алжирците и мароканците като евтина работна ръка. Обществото не гледа на тях като на почтени за националния байрак. Марсилия е цялостна с алжирски фамилии като това на ZZ, които там се усещат на място и не маргинализирани, изключително измежду 6-те хиляди поданици на Ла Кастелан. Това бележи дефинитивно характера на дребния Зизу, който в професионализма вижда метода да избяга от сивото бъдеще, обусловено от неговото родословие. На фотография се вижда по какъв начин пуши на един лагерсбор на френския народен тим, което демонстрира скрития му непокорен дух и голямата му отдръпнатост, забравяна единствено когато топката тръгне в игра. Пако Павон, съотборник на Зидан в целия му стадий при „ белите”, го дефинира като „ почтен и скромен”, човек ненаясно с аурата, която го преследва.
Хосе Леон е един от възпитаниците му по време на първия му стадий на пейката в Реал Мадрид Кастийя. „ Истина е, че на терена се трансформира доста – признава днешният състезател на Атлетик Ескилстуна, където е преотстъпен от Райо Валекано. – Много е запазен, но в съблекалнята няма никакви угризения да ти каже всичко в лицето и да ти покаже къде си сбъркал.”
Има една фотография, която би била най-точната да приглася на възможна фотография на Зидан в някой речник. Направена е през 2014 година – времето му като дясна ръка на Карло Анчелоти, по време на финала на Шампионската лига против Атлетико Мадрид. На нея се вижда италианецът на заден декор, с повдигната дясна вежда и ръце в джобовете, изгубил мозъка и дума пред изгледа на своя асистент. Марсилецът е издул вена на врата си, прегънал се е на две и крещи инструкции, без да се е съветвал със своя шеф. На терена не признава по-голяма власт от онази, дадена му от неговите изумителни крайници.
ОКО ЗА ОКО
Естествеността, с която Зидан се демонстрира отвън терена, е просто фасада, прикритие за човек, който се нагажда към наложените отвън неговата къщурка правила. И в случай че тази аура на мир, с която се носеше по терена, позволяваше да предположим, че у него всичко е естетика, стига единствено да намерим един лазил му по нервите противник, с цел да открием и по-войнственото му лице. Онзи, който удряше по марсилския халф, най-после всекидневно получаваше отговор с сходна мощ. Така и пристигна първият червен картон на Зизу в Мадрид – в полуфиналите за Купата на краля през 2004 година като реакция на удар с лакът от Пабло Алфаро от Севиля.
„ Той имаше по-добри и по-лоши дни – спомня си Мануел Енрике Мехуто Гонсалес, арбитър в Примера сред 1995 и 2010 година – Помня го доста оправдателен, свръхвъзпитан. Не ти създаваше проблеми. Футболист, с който можеше да се приказва. Пък и разбираше доста от футбол, можеше да ти помогне в работата. Не помня мач, след който да не е протегнал ръка за привет.”
На 1 февруари 2015 година на терена на Тривал Валдерас – един от най-скромните клубове в Сегунда Б, е следващият случай на подето от Зидан, тогава отпред на Кастийя, здрависване. „ Бяха ми говорили за неговата свенливост, но ме сащиса якият му захват, когато се поздравихме преди мача”, спомня си треньорът на домакините Маркос Хименес, който помни французина като „ студен тип”. Добавя, че Зидан не е желал да се яви на конференцията след мача, която не е наложителна за третия ешалон, както и че преди мача е изискал обособена стая за своя щаб и себе си, с цел да приготви тактиката и тактиката си за дуела. Не я е получил: стадионът разполага единствено с две съблекални и съдийски кабинет.
Зинедин е третият от пет деца – четирима братя и една сестра. Тя е индиректно и детонаторът на един от най-странните моменти в неговата кариера: оня удар с глава в тялото на Марко Матераци на финала на Мондиал 2006. Може би и поради тази поука Зидан е през днешния ден толкоз в плен на разсъдъка като треньор, както акцентира Леон: „ Не губи разум и в най-напечените мигове. Забелязва се това, че е бил футболист. При все че е запазен, знае какво би трябвало да каже във всеки един миг.” Павон удостоверява: „ Никога не се стреми да застане под светлината на прожекторите.”
ХЛЯБ С ШОКОЛАД И ЕДНА ТОПКА
Отдадеността на Зидан към футбола се крие в обичта към детския му кумир Енцо Франческоли и това в каква степен топката дефинира неговия живот се потвърждава от обстоятелството, че кръщава първородния си наследник Енцо в чест на легендата от Монтевидео. Имитиращ придвижванията на финия полузащитник от мачовете му на „ Велодром”, Зизу се учи да играе футбол на дълъг 150 м и необятен 15 м площад пред дома му. Всеки следобяд след завръщане от учебно заведение Яз, както го назовават у дома, сграбчва парче самун с шоколад и топката и слиза да тренира.
В един текст, оповестен в „ АВС” на 26 ноември 2003 година към дуел с Марсилия в Шампионската лига, Енрике Ортего разказва приземяването на Зидан измежду своите: „ Сякаш мълви от вътрешността си: „ Чувствам се човек… Сякаш съм обичан.” Не знае що да стори. Гаси мобилния си телефон. Хвърля куфара. Чувства се под наблюдаване. Нарисува върху устните си лека усмивка. Бодигардовете на клуба се залепват за него. Няма запаси за защита на никого другиго.”
През 1989 година се среща с един от стълбовете в своя живот – брачната половинка си Вероник Фернандес, в дискотека в парижки хотел. Танцьорка с родители от Алмерия, емигрирали във Франция, нейните далечни от лукса корени като че ли с едно „ щрак” се свързват с тези на Яз. Както и животите им. От Бордо през Торино до Мадрид тя го следва компактно. Както споделя една от братовчедките: „ Само като я видеше човек, разбираше, че пред нея стои любовта на живота.” И очевидно е уцелила. След 30 години дружно имат четирима синове: Енцо, Люка, Тео и Еляз. И четиримата минаха през школата на Реал Мадрид, но никой от тях не употребява семейството на татко си. Той по този начин изиска.
Един публицист от вестник „ Екип”, поддържащ близки връзки със Зидан, акцентира една полезност над всички други: „ Толкова е почтен, че не умее да лъже. Както и да прикрива страст – и напомня третата му изобщо и първата му като треньор Европейска купа, Единайсетата. – Не можеше тогава да си откри място от неспокойствие, но първата му работа бе да поздрави своите играчи.”
Друга среда, в която Зизу изпъква, е залата за конференции. След като пристигна на пейката на „ лос меренгес” през януари 2016 година, появите му пред медиите – постоянно подготвени да захапят като акули плодотворната почва за кавги на „ Сантиаго Бернабеу”, са истински оазис на спокойствието. „ Той постоянно споделя, че има 30 години футбол на гърба си, тъй че знае по какъв начин стоят нещата в тази професия”, споделя същият кореспондент от „ Екип”.
ФИГО НЕ МИ Я ПОДАВА
Тече 2005 година, когато Зидан се качва в кабинета на Флорентино Перес, с цел да му каже, че Луиш Фигу не му подава топката. Президентът се обажда на португалеца, с цел да го накара да предложения французина на вечеря. В идващия мач Фигу подава първата допустима топка в краката на Зизу. „ Вече виждаш, че му обръщам внимание, шефе”, споделя Луиш на Флорентино, преди да добави, че сътрудника му „ не желае да излезе на вечеря навън”.
Стройната му фигура и положителният усет към облеклото му послужват да получи рекламни контракти с компании от света на модата като Mango. Яз се трансформира в едно от измеренията на облика на Зидан.
Последната му замяна на фланелки като състезател на Мадрид е с Хуан Роман Рикелме – негов съвременник свръхтехничар, съчетал също като французина изяществото с топката плюс сдържания темперамент. Трябва Раул да го дръпне на оня 7 май 2006 година в централния кръг на терена на „ Бернабеу”, с цел да получи цялата любов на мадридистите на сбогуване. Той не се осмелява да мръдне по-надалеч от пейката. Същия следобяд рева пред репортерката на клубната телевизия на „ белите” в изявление преди излизането си от стадиона, който през днешния ден го е прегърнал като своя нерушим тотем.
Алехандро Диас-Ахеро, „ АВС” Примера дивисион 28 кръг, събота 16 март
Реал Мадрид 2:0краен резулат Селта Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ