Беше някъде към 8 сутринта. Чух, че мобилният ми звъни,

Беше някъде към 8 сутринта. Чух, че мобилният ми звъни, само че се обърнах на другата страна и се завих стремително. Не ме интересуваше кой ме търси. От два месеца бях незает и прекарвах дните си в напразно мотане по кафенетата. Така се случи, че поредност от нелепи издънки и малшанс ме запратиха на дъното – и финансово, и прочувствено. Не ми вървеше и това е. Всъщност не помня в миналото да съм бил късметлия. Приятелите ми ме нарочиха за безконечния несретник. И бяха прави. Родителите ми си отидоха един след различен, оставяйки след себе си купища задължения. На 21 паднах от мотора и от този момент леко куцукам. Единственият ярък лъч, стоплящ мрачния ми живот, беше Велина. Красива, умна, рационална. Да се чудиш какво намираше в безделник като мен. Тя ме мотивираше да се боря с компликациите и макар недъга си да не преставам напред. Може би, в случай че беше останала до мен, през днешния ден щях да съм на доста по-различно и положително място, а не в дупката, в която понастоящем се намирам.

Но тя не остана. Тръгна си, без да се сбогува или да ми каже за какво ме напуща. С нея си отиде и желанието ми за живот…От потискащите мисли ме изтръгна повторното позвъняване. Изпсувах мислено и натиснах зелената слушалка на мобилния. От другата страна се чу жизнеспособен глас: „ Марине, ти ли си? Разбрах, че си без работа. Аз пък си диря персонален водач. Върни ми позвъняване, в случай че имаш интерес. А, да, Павел съм. “ Последва кихане и диалогът бе пресечен.
Павел!
От всички, които чаках да ми се обадят, неговото име бе последно в листата ми. Познавахме се от времето, когато за малко бях с Велина. Също като мен остарелият ми прочут не можеше да се похвали с особени финансови триумфи. Явно нещата са се трансформирали. Помислих си, че няма да е неприятно да приема предлагането. Все отново сме си наши хора.

На другия ден с Павел пиехме кафе в офиса му и си бъбрехме като остарели познайници. „ Какво да ти кажа, провървя ми. Направих някои сполучливи вложения и ето ме в този момент със личен бизнес “ – похвали се той. Усмихнах се изкривено и продължих деликатно да го чувам. „ Няма да имаш доста работа. Понякога карам самичък, само че в случай че съм изтощен, избирам да се возя. Съпругата ми по-често ще се нуждае от услугите ти. Тя по този начин и не се научи да кара кола. “ Съпруга, бизнес – несъмнено е късметлия, споделих си с мъка. „ Е, да поработим. Возилото е пред офиса. Сребрист мерцедес “ – сподели Павел, бръкна в джоба на сакото си и извади ключове. Плъзна ги леко към мен и заби взор в компютъра. Изминаха две седмици.
Още преди да е изтекла първата седмица, новият ми началник ми отпусна великодушен задатък. Настояваше да си купя прилични облекла, с цел да не го посрамвам. Работата беше лека и приятна. Повечето време киснех в отсрещното кафене, очаквайки Павел да ме повика.

Един ден се случи нещо ненадейно. Сутринта шефът се обади и сподели, че някъде по обед би трябвало да закарам брачната половинка му до Слънчев бряг. Имала среща с приятелки от ученическите години. Курортът е най-малко на 100 км разстояние от града ни, да се бие толкоз път за едно кафе, ми се видя полуда, бохемска история, само че коментарът не влизаше в служебните ми отговорности. Стоях и чаках.
Наближаваше 12 ч, когато вратата на колата се отвори и на задната седалка седна млада жена. Поздрави безшумно и подреди: „ Тръгвайте. “ Чувайки гласа й, сърцето ми се прекатурна няколко пъти. Имах чувството, че се удушавам. Стиснах кормилото и погледнах в огледалото. Велина. Моят лъч светлина. Натиснах газта и внезапно подкарах мерцедеса. В главата ми беше цялостен безпорядък. Тя ли е брачната половинка на Павел? Може да е неточност?! Позна ли ме, или просто се преструва? Пътят до Слънчев бряг мина в цялостно безмълвие. Сякаш бяхме изцяло непознати. Никога не сме се обичали, не сме се любили, не сме съществували един за различен. Най-накрая стигнахме мястото на срещата. Все по този начин безмълвно я оставих пред заведението и отново търпеливо зачаках.

Когато поехме назад към дома, минаваше 20 ч. Бях раздразнителен до полуда. Внезапно забих спирачки, отворих вратата и излязох на чист въздух. Исках да викам, само че вместо това клекнах и покрих лицето си с ръце. Плачех. Няколко минути по-късно чух стъпки. Изправих се. Тя не трябваше да ме вижда в този тип: плачевен, унищожен, измъчен. Обърнах се към нея и в идващия момент Велина се хвърли в обятията ми.
Така обичаната се върна още веднъж в живота ми. Не я попитах за какво ме напусна, за какво не ми се обади нито един път, за какво ме не помни и се омъжи за различен. Страхувах се от отговорите. Сега беше брачна половинка на богат човек, а аз към момента съм несретник с лек кусур. Нима имаше потребност от въпроси и отговори?

Връзката ни продължи два месеца, през които летях в небесата. Понякога си представях, че тя напуща Павел и идва вечно при мен. После се връщах в действителността и горчиво си споделях: „ Ех, ти, безпаричен наивнико, какво ще дадеш на жена като нея? “

Велина ме посещаваше скрито в жилището и не оставаше за цяла нощ. Сутрин отварях очи, прегръщах възглавницата, напоена с парфюма й. Не идваше постоянно, един път седмично, само че и това ми стигаше, с цел да се усещам жив. През другото време не знаех доста за живота й. От своя страна Павел рядко имаше потребност от мен, предпочиташе самичък да кара.

През една от дребното ни срещи Велина изглеждаше странна – безмълвна, далечна като звездите. Трябваше няколко пъти да я запитвам какво й е, до момента в който изтръгна истината от устата й: „ Той ме изтезава. Тормози ме. Искам да го напусна, да се махна вечно от него. И тогава можем да сме двамата, като преди… спомняш ли си… “ Господи, нали тъкмо това желаех? Така двамата се споразумяхме аз да бъда неин очевидец за развода. Да се изправя пред съдията и да излъжа, че съм видял по какъв начин брачният партньор й я бие и насилва. Осъзнавах, че ще извърша закононарушение, само че какво ли не прави човек в името на любовта. Продължавах да работя за Павел, а бях подготвен да забия нож в гърба му. С Велина търпеливо следвахме своя проект.
Седмица преди делото, ориста за следващ път ми се изсмя в очите и ми сподели, че съм несретник и безличие. Точно бях почистил мерцедеса и се канех да се прибирам, когато омразният ми началник се качи в колата, даде ми чужд адрес и ми кимна с глава да тръгвам. През мозъка ми мина мисълта, че знае всичко и ми следва битка на живот и гибел.

Не стана потребност да водя война с който и да е, с изключение на със личния си шанс. След половин час стояхме пред дребна къща във вилната зона, пред която ни чакаше миловидно младо създание. Без да ме гледа в очите, Павел стартира постепенно да приказва: „ Виждаш ли я? Това е тя – дамата, за която бих преобърнал света. Влюбен съм в нея от години. Единствената спънка да сме дружно е Велина. По-точно беше спънка. Знаеш ли, приятелю, твоята Велина е една фригидна и студена кучка. Какво ли не би направила, с цел да се докопа до парите ми. Не натрупах това положение елементарно и нямам желание да дам и стотинка. Как ли не се пробвах да я разкарам с положително – на вятъра.

Хитра е и не се хваща елементарно в клопката. Затова те наех – да ми свършиш мръсната работа. Знаех, че Велина ще те направи собствен ухажор още веднъж, само че не тъй като те обича, а тъй като желае да й бъдеш съдружник. Да подкрепиш лъжите й, че съм животно, неприятен човек, който пребива и унижава брачната половинка си. И ти й се върза. Само че и двамата не предполагахте, че съм документирал със фотоси ваши интимни срещи, и в съда ще я изкарам прелюбодейка и мръсница, което в действителност не е надалеч от истината. А ти, неблагодарнико, какво ще правиш? Кой ще те наеме, когато се разчуе що за лукавец си? Чудя се на акъла ти – да си въобразяваш, че жена като Велина може да се влюби в несретник като теб? Та нали по тази причина преди време те напусна… “
Всичко свърши, ориста още веднъж се изплю в лицето ми. Гадно и ехидно. Не споделих нищо, станах и си потеглих. Вървях по улицата, ритах камъчетата, проклинайки наивността си. На другия ден напуснах града, без да се сбогувам с Велина. Оставих я сама да се оправя в съда и да си заплати, че за повторно се подигра с любовта ми.
Марин
Инфо: Лична драма