„Беше невъзможно нито да спя, нито да седя. Нещо изсвири

„ Беше невероятно нито да дремя, нито да седнал съм. Нещо изсвири и избухна, реактивни самолети ревяха над нас и хвърляха бомби, те обстрелваха с ракети „ Град “

На 5 март за първи път беше разгласен филантропичен кулоар. Но колоната с евакуирани в никакъв случай не е напуснала града, защото съветските управляващи възобновиха обстрела на Мариупол.

Отец Павел съумява да се измъкне от града тъкмо преди началото на

бомбардировките. Той e бил в колоната с персонални коли, тръгнали рано сутринта. На един от съветските контролно-пропускателни пунктове обаче ги стопират и им оповестяват, че няма да минават мъже.

„ Не знаехме дали ще ни гръмнат, или не “, сподели той. „ Беше доста ужасно. Мислехме, че това е нашият край.”

Но тогава съветските бойци им позволявават да останат да пренощуват в близкото село. Колоната от към 100 коли се е насочила натам. На идната заран някои локални водачи оферират друг маршрут, с цел да заобиколят съветския контролно-пропускателен пункт, с цел да стигнат до територията, следена от Украйна. Решават да поемат риска.

„ По пътя си видяхме някои ужасни подиуми от скорошни борби. По пътя имаше мъртви съветски бойци “, сподели той.

„ Минахме няколко съветски контролно-пропускателни пункта. На едно място те насочиха картечниците си към нас, мислейки, че сме украински бойци "

Той към момента не схваща за какво руснаците им разрешават да минат, само че споделя, че когато стигат до украинския контролно-пропускателен пункт, всички са били радостни.