Беше ме страх от съпруга ми, защото беше груб, обиждаше

Беше ме боязън от брачна половинка ми, тъй като беше недодялан, наскърбяваше и посягаше. Така стартира историята ми. С Владимир се запознахме на плажа и хубост му ме сграбчи на мига. Висок, мургав, с необятни плещи и красива усмивка. Толкова упорито ме ухажваше, че забравих какъв брой по-млада съм от него. Беше вежлив, разговаряше интелигентно и евентуално това ме накара да се влюбя. Оженихме се бързо, без непотребни формалности. Имахме всичко, от което се нуждаем, също така на бял свят беше на път да се появи и нашият дребен наследник. Тогава удариха и „ първите камбани “.

Отначало Владимир не ме удряше, само че ми крещеше и даже фактът, че съм бременна, не го спираше да ме наскърбява и ругае. Всеки ден изпитвах мощен боязън, само че денят, в който любовта ми се трансформира в ненавист, беше когато удари сина ми. Цял живот ще помня този смут. Асен беше единствено на две годинки. С Владимир се карахме още веднъж и синът ни изплашен от виковете, заплака мощно и стартира да повтаря: „ Татко, баща! “

Баща му се обърна и го удари през лицето. В този момент, цялата обич, която към момента имах към него, се трансформира в дива ненавист.
От този ден стартира да бие и мен. Често ходех на работа със синини по лицето. Не го напусках, тъй като някъде скрито в себе си имах вяра, че ще се опомни и синът ми няма да пораства без татко. След всеки пердах Владимир плачеше и ми искаше амнистия. И аз, наивно му я давах. След 6 години принуждение и тормоз, взех дефинитивно решение да го напусна.

За тази храброст бях подкрепена от моята психоложка, която ме увери, че мъж, който бие жена си и сина си, в никакъв случай няма да бъде добър татко. Предупреди ме, че някой ден може да убие и двама ни. Планирах бягството си авансово, с всички значими детайлности. Наех си квартира, събрах нужните документи и един ден взех сина си и вечно напуснах брачна половинка си.

По време на процеса за развода ни, съдията го попита за какво е малтретирал фамилията си, а той отговори, че по този начин е учтив от дребен.
Оказа се, че всички негови родственици са знаели за казуса му, само че никой не ми сподели, че се бракосъчетавам за умопобъркан. Но моите страдания към момента не бяха завършили. След развода  ми брачен партньор подаде срещуположен иск, с молба да вижда сина ни, само че преди този момент изиска ДНК – експертиза, с претекста, че детето не от него.

За да спася сина си от лапите на психопата, се наложи да го излъжа, че в действителност съм му изневерявала и Асен е от различен мъж. Слава Богу, Владимир повярва на думите ми и отегли желае. Сега Асен не помни татко си и в никакъв случай не пита за него. Вече е в трети клас и с него вървим на психолог, тъй като детето ми рисува черни, мрачни картини. Според психолога това са отрицателните последствия от фамилната среда, в която Асен живееше.

Ще му би трябвало време, с цел да преодолее контузията и да стартира да рисува и с различен цвят боички. Наскоро срещнахме някогашния ми брачен партньор на улицата. Завтече се към сина ми, прегърна го и стартира да подрежда какъв брой доста го обича. Асен беше комплициран и не разбираше какво желае този „ чичо “ от него. У дома му обясних, че това в действителност беше татко му, който ни биеше години наред. Хората, които ни обичат, поставят грижи и старания да бъдем добре и за нас, Владимир вечно ще остане единствено един чудноват и чужд човек.