Мухадесе Мирзай - първата жена-пилот в Афганистан, която намира спасение от талибаните в България
" Беше шанс. Случи се на 15 август, когато талибаните нахлуха на летището. Никой не очакваше, че ще завладяват Кабул. Трябваше да хвърча до Истанбул, бях облечена с униформа. Отидох да се приготвя. Всичко беше обикновено. Когато излязох от офиса, с цел да отида на пистата, видях хора и военни - всички се бяха втурнали да бягат. Вътре нямаше живо душа. Видяхме по какъв начин хората просто се втурват и щурмуват самолетите. Бореха се кой да се качи пръв. Някои имаха оръжия. Търсеха просто водач ", описа в предаването " Честно казано Люба Кулезич " Мухадесе Мирзай.
Единственото избавление за Мухадесе се оказва един единствен аероплан.
" Най-трудното решение бе дали да се кача на аероплан или да остана. Семейството ми остана там. Исках да остана и да се удрям, само че не бе най-практичното решение. Трябваше да взема бързо решение. Не знаех накъде е тръгнал този аероплан, къде отива. Пристигнах в България на рождения си ден. Това беше най-тъжният ми рожден ден ", споделя Мухадесе.
Семейството й напуща Афганистан няколко седмици по-късно. Евакуирано е в Албания.
" Чувствах се като предателка първоначално. Обадих се на майка ми, попитах я дали да се прибера. Категорично ми отхвърлиха. Не знаеха дали въобще ще съумея, дали те ще съумеят да излязат ".
Страстта й към летенето се възпламенява в ранна детска възраст. Среща поддръжката на всички дами в фамилията си. Проучва въпроса, търси подпомагане и от страната, само че удря на камък - споделят й, че е прекомерно дребна за работата.
" Много ме натъжи нещо такова, за секунда му повярах. Но имах пристрастеност и изследвах. Видях, че има доста дами водачи в доста страни. Не желаеха да ми разрешат да стана водач ", споделя още Мухадесе.
Афганистанката не се отхвърля и по този начин сбъдва фантазията си. Талибаните обаче й я лишават. Сега в друга страна, надалеч от родината си Мухадесе би трябвало да построи още веднъж живота си.
" Подала съм документи за леговище и съм предпазено лице. Но очаквам - дали ще ме одобряват, дали ще ми дадат бежански статут, не знам. Ако нямам подобен, няма по какъв начин да трансформира разрешителните си и да стартира да хвърча още веднъж ", уточни още Мухадесе.
Единственото избавление за Мухадесе се оказва един единствен аероплан.
" Най-трудното решение бе дали да се кача на аероплан или да остана. Семейството ми остана там. Исках да остана и да се удрям, само че не бе най-практичното решение. Трябваше да взема бързо решение. Не знаех накъде е тръгнал този аероплан, къде отива. Пристигнах в България на рождения си ден. Това беше най-тъжният ми рожден ден ", споделя Мухадесе.
Семейството й напуща Афганистан няколко седмици по-късно. Евакуирано е в Албания.
" Чувствах се като предателка първоначално. Обадих се на майка ми, попитах я дали да се прибера. Категорично ми отхвърлиха. Не знаеха дали въобще ще съумея, дали те ще съумеят да излязат ".
Страстта й към летенето се възпламенява в ранна детска възраст. Среща поддръжката на всички дами в фамилията си. Проучва въпроса, търси подпомагане и от страната, само че удря на камък - споделят й, че е прекомерно дребна за работата.
" Много ме натъжи нещо такова, за секунда му повярах. Но имах пристрастеност и изследвах. Видях, че има доста дами водачи в доста страни. Не желаеха да ми разрешат да стана водач ", споделя още Мухадесе.
Афганистанката не се отхвърля и по този начин сбъдва фантазията си. Талибаните обаче й я лишават. Сега в друга страна, надалеч от родината си Мухадесе би трябвало да построи още веднъж живота си.
" Подала съм документи за леговище и съм предпазено лице. Но очаквам - дали ще ме одобряват, дали ще ми дадат бежански статут, не знам. Ако нямам подобен, няма по какъв начин да трансформира разрешителните си и да стартира да хвърча още веднъж ", уточни още Мухадесе.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ