Бесът е смъртоносно заболяване – лечение все още не съществува.

Бесът е смъртоносно заболяване – лекуване към момента не съществува. За благополучие можем да се предпазим с ваксина. Известен е с това, че предизвиква на потърпевшите необятна гама от инвалидизиращи повреди, както и любопитно – експанзия .

Развили сме технология, с която да предотвратим заразяването от бяс, само че за сметка на това към момента не знаем тъкмо по какъв начин вирусът на беса предизвиква експанзия.

Екип от учени трансформира това, изучавайки на молекулярно равнище механизмите, посредством които бесът се намесва в държанието на жертвите си – става известно, че вирусът потиска избрани рецептори в мозъка .

Изследователите споделят изумението че вирус, разполагащ единствено с 5 гена, може по този начин да пепрограмира държанието на инфектираното куче, че то да спре да се опасява, да е нападателно и да хапе – осигурявайки разпространяването на вирусните частици

посредством слюнката си.

Предишни изследвания към този момент са открили, че молекулите на вируса могат да се свързват с никотинови ацетилхолинови рецептори , с което повлияват контрола върху мускулите.

Новото изследване обвързва тези наблюдения с проучване на гликопротеин на вируса, отркивайки че той съдържа аминокиселинна поредност, сходна със змийска отрова.

Свързани публикации.. Бяс - даже единствено от одраскване на безсимптомни заболели котки 0 Ако ни ухапе безстопанствено куче - каква е заплахата от бяс и по какъв начин да реагираме? 1 Бяс – по един смъртен случай на всеки 10 минути 0

Тази аминокиселинна поредност има свойството да инхибира (потиска) упоменатите ацетилхолинови рецептори. Такива рецептори се откриват и в мозъка и вирусът, който прониква там, може по този метод да промени държанието на болния.

Учените удостоверяват теорията си, установявайки че самият гликопротеин може независимо да провокира такива признаци , без да е нужно заразяване с цялата вирусна парченце.

Много са инфекциозните причинители, които предизвикват поведенчески отклонения у инфектираните.

Екипът акцентира, че техният труд за първи път предлага пробни доказателства за молекулните механизми, посредством които бясът повлиява държанието на инфектираните.