Бертолт Брехт (10.02.1898 - 14.08.1956) остава в историята на модерния

Бертолт Брехт (10.02.1898 - 14.08.1956) остава в историята на модерния спектакъл с пиесите си „ Майка кураж и нейните деца “, „ Добрият човек от Сечуан “, „ Кавказкият тебеширен кръг “, „ Животът на Галилей “, „ Опера за три гроша “ „ Господин Пунтила и неговият прислужник Мати “. Докато К. Станиславски твърди, че артистът би трябвало да се слее с ролята си на сцената и да заживее неговия живот, Брехт проповядва една изискана техничност и дистанцираност, която ще даде опция на изпълнителя да е просто наблюдаващ на облика си. Бертолт Брехт е една от най-ярките персони на Германия - стихотворец, драматург, режисьор и теоретик на изкуството.

Неговият съвременник Лион Фойхтвангер - белетрист и драматург си спомня:„ Брехт не вярваше във „ вдъхновението " - той вярваше в опита. Експериментирането бе негова пристрастеност. Когато двадесетгодишният Брехт пристигна за първи път при мен, аз таман работех над един „ драматически разказ ". Обозначението „ драматически разказ " даде на Брехт мотив за размисъл. Той смяташе, че в сливането на драматическото и епическото би трябвало да се отиде доста по-надалеч и правеше нови и нови опити в основаването на „ епическа драма ".
Не от изкуствена невзискателност той наричаше драмите си „ опити ". Тези пиеси в реалност бяха опити да разкрие пред фена по нов метод своя вътрешен свят. „ Поетът - споделяше той - би трябвало да опитва, така както е правил един Архимед, един Бейкън или един Галилей. “

Лекомисленият човек, който не знае истината, приказва нереално, високопарно и неопределено.Жалка е страната, която има потребност от герои.Най-важното е да научим хората да мислят вярно... Победените би трябвало да помнят, че даже и след проваляне несъгласията, които заплашват днешния победител, порастват и се умножават.Нищо не е толкоз непознато на изкуството, както усилието „ да се направи нещо от нищото ".Непоносимо е да живеем в страна, в която няма възприятие за комизъм, само че би било още по-непоносимо да живеем в страна, в която възприятието за комизъм е належащо, с цел да оцелееш.Държавата би трябвало да е по този начин устроена, че сред облагите на единиците и облагите на обществото да няма разлика.За една мощна мисъл съм подготвен да рискувам всяка жена, съвсем всяка. Мислите са доста по-малко от дамите.След проваляне даже тези на върха стават пацифисти за известно време. След успеха даже редовите бойци са поддръжници на войната, най-малко до момента в който не се окаже, че за тях успеха не е доста друга от провалянето. Знаеш ли, можеш да се оправиш с варварите по безчовечен метод. Точно това предпочитание да се работи като вандал кара държавните управления да назовават ​​враговете си варвари.Изкуството не е огледало, което отразява света, а чукче, с което да му придадеш форма.Слабата памет ни дава мощ.Какво е ограбването на банка спрямо основаването на банка?Когато човечеството е унищожено, към този момент няма изкуство. Съчетаването на красиви думи не е изкуство. " Ние " – това е повече, в сравнение с " аз " и " ти ".Никой няма да пита какво е било времето, а за какво са мълчали поетите му.Често истината ни наподобява допустима единствено благодарение на дребни неистини.Обясненията най-често са оправдания.Хуморът е възприятие за отдалеченост.Трябва да се опасяваме не от гибелта, а от празния живот.Не е задоволително да си доктор, би трябвало и да можеш да помагаш.Думите имат своя лична душа.Човек би трябвало да има най-малко два гроша вяра, другояче е невероятно да се живее.Има хора, които имат способността безусловно да не усещат настроението на своя събеседник; те не обръщат никакво внимание на обстоятелствата и показват мислите си без никакво съмнение, без да се преценяват нито със обстановката, нито с времето. Такива хора са родени водачи.Който се бори за комунизма, би трябвало да може да се бори и да го спре, да може да споделя истината и да мълчи за нея, да служи правилно и да отхвърля услуга, да съблюдава и нарушава обещания, да не се отклонява от рисковия път и да заобикаля риска, да бъде прочут и оставен в сянка.Това е годината, за която хората ще приказват. Това е годината, за която хората ще мълчат. Старите виждат по какъв начин младите умират. Глупавите виждат мъдрите да умират, Земята към този момент не ражда, а подяжда. Небето не хвърля дъжд, единствено желязо.