Берое не искаха да ме пускат на „Армията“ и писаха

Берое не желаеха да ме пускат на „ Армията “ и писаха даже до Тодор Живков, 15 дни бях в ареста, преди да остана при „ алените “, спомня си легендата Георги Димитров е исполин!

Защитник, какъвто надали скоро ще имаме. Един от най-големите на своя пост в Европа през 80-те години, рекордьор по брой мачове като капитан за България. Днес Джеки чества празник – става на 60. По този мотив „ Меридиан Мач “ направи изявление с него. Ясно е, че единствено в един диалог с Димитров, пък и траял над час, няма по какъв начин да се опише всичко за неговия живот. Но ето част от разказът му.

-Г-н Димитров, каква е равносметката на прага на вашия празник?

-Тя равносметката се прави непрекъснато. Нещата минават толкоз бързо. Кога беше времето, когато играех футбол...

-Как стартира вашата кариера. Вие сте от към този момент несъществуващото село Гледачево?

-Когато бях дете, всеки тренираше разнообразни спортове. Като цяло часовете по физическо бяха нещо напълно друго от това, което са в този момент. По малкия екран не даваха съвсем нищо, тъй че нямаше по какъв начин да се запалиш по футбола. Започнах да ритвам още в Гледачево. Селото беше миньорско и към този момент не съществува. Багерите го заличиха от лицето на земята.

-А някой във вашето семейство беше ли състезател?

-Не, единствено аз и брат ми Динко. Баща ми се споделя Димитър, майка ми – Мария. Те са елементарни работливи хора. Когато бях дете имаше малко спортове, не бяхме чували за кърлинг и американски футбол, да речем. Логично аз избрах футбола. В Гледачево се изпращаха треньори от София. Подготвяха ни, идваха хора да ни гледат.

-А по какъв начин се озовахте в Берое?

-На 14 години започнах да играя в мъжкия тим на Гледачево. Първоначално бях централен нападател, Харесаха ме и отидох в Стара Загора. Още в 10-и клас дебютирах за Берое. Това беше през 1975 година Там бяха едни от най-хубавите ми години. Бях 15-16-годишен, всичко ми беше забавно. Учех в гимназия в Стара Загора, само че вечерна, тъй като нямаше по какъв начин да упражнявам постоянно. Живеех на квартира. Винаги ще съм признателен на Берое, че ми дадоха късмет в мъжкия футбол. Първо треньор беше Георги Берков, а след него Иван Манолов-Орела.

-Как се стигна до прекосяването ви в ЦСКА?

-Дойде ми времето за казармата. От Берое не желаеха да ме пускат и повтарях 11-и клас. Вече обаче се знаеше, че ЦСКА ме желаят. А аз не можеше да дублирам този 11-и клас 20 години, въпреки всичко. От Берое бяха писали до министъра, до Тодор Живков. Искаха да остана. Ние бяхме на европейското състезание в Белгия за юноши, завършихме втори. Вече бях на 18 години, пълновръстен. Исках да раста. Един ден пристигнаха у дома и ме попитаха дали желая да мина в ЦСКА. Приех. За да стане прехвърлянето, трябваше да се запиша като доброволец в армията. Направих го. Много ми оказа помощ тогава зетят на Добри Джуров – Гошо Христов. След като се уволних пък бях 15 дни в ареста...

-Каква е повода за това?

-Исках да остана в ЦСКА, а не да се върна в Стара Загора. Щяха да ме санкционират и ни вкараха в ареста с Георги Славков. Спаси ни Трендафил Мартински, тогава началник на БСФС. Той откри някакъв член и се базира на него. Попита ме къде желая да играя. Казах му в ЦСКА. Докато бях в ареста ме пазеха военни с автомати, с цел да не ме откраднат от Берое. Още по-интересното е друго – че след две седмици в ареста, излязох против Англия на „ Уембли “.

-Как ви одобриха в ЦСКА?

-Беше 1977 година хората бяха доста въодушевени и не се копираха западняците. Приеха ме Стефан Божков и Крум Милев. Това беше най-истинското ЦСКА. Обичаха футбола. Всичко обаче стартира да се трансформира през 1984, 1985 година.. Истината е, че тогава стартира разпада на ЦСКА. Искаха да се отделяме от военните, не ни даваха да контактуваме с тях.

-С кой в ЦСКА бяхте непосредствен?

-С Георги Денев. Даже бяхме в една стая и движехме на всички места дружно.

-Много огромни мачове изиграхте с ЦСКА. Кой ще си спомняте постоянно?

-Истината е, че интернационалните мачове се помнят най-дълго. Големи срещи изиграхме с Нотингам, Байерн, Ливърпул, Монако, Реал Сосиедад... Там се доказваш, там е най-високата летва във футбола.

-Срещу кой нападател ви беше най-трудно?

-Футболът е групова игра. Всички огромни нападатели са били сложни за бранене. Но аз не съм пазил някой съответно.

-Победата над Ливърпул с 2:0 в София ли е номер 1 в историята на ЦСКА?

-Ливърпул бяха извънредно мощен тим. Не знам дали ни подцениха. Важното е, че ние не играехме хазартно и осъзнавахме, че можем да създадем нещо. Имахме изпълнителите и го сторихме.

-Много сте близки с Христо Стоичков. Ще разкажете ли някоя история с него?

-С него имам над 1000 истории. Докара го нашият админ Любо Царев с една запорожка. Това, което е написал в книгата си, е една дребна част от историите му. Беше и е момче с огромен темперамент. Той, че си има качествата е ясно. Това се виждаше още като беше дете. Стоичков мина през доста премеждия. Беше наказван, изхвърлян, по-късно върнат. Но в последна сметка съумя да реализира всичко. С поддръжката на родителитe.