Берлинската стена - символ на Студената война и на разделението
Берлинската стена влезе в международната история като знак на Студената война и на разделянето на Германия. Изграждането ѝ стартира на 13 август 1961 година, с цел да спре потока от бежанци от Изток на Запад.
Германско-германската граница
След 1952 година управлението на Германската демократична република (ГДР) затваря територията си на Запад. Вътрешногерманската граница е необятна няколко километра и се простира на съвсем 1400 км от Бавария до Балтийско море. Тя разделя селища и местности, прекъсва пътища и железопътни линии и дефинира живота на милиони хора.
За напредване сред Федералната република и Германска демократична република и Берлин остават отворени единствено шест железопътни прелеза и пет пътни или магистрални прелеза. В Берлин и покрайнините му са затворени 200 улици, а телефонните връзки със западната част на града са прекратени.
Много поданици са наложително преместени от непосредствена непосредственост до вътрешногерманската граница. Берлин се трансформира в кей за бежанците. Това е прекратено с построяването на Стената.
13 август 1961 година – строителството на Стената стартира
Още през юни 1961 година Валтер Улбрихт (източногермански политик, определял в интервала 1950-1971 година построяването на Германска демократична република и превръщането ѝ в социалистическа държава) афишира обществено: „ Никой няма желание да строи стена! “. В същото време ръководителят на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) от дълго време мисли да отдели Източен Берлин от западната част на града. Одобрението от Москва обаче идва едвам при започване на август.
През нощта на 12 против 13 август Народната полиция, бойните групи на работническата класа (Betriebskampfgruppen - паравоенна организация на служащите в заводите в ГДР) и Националната национална войска блокират с бодлива тел и каменни блокове секторната граница, минаваща през Берлин.
През идващите дни и месеци сред Източен и Западен Берлин е построена 46-километрова стена, а най-после към Западен Берлин са издигнати укрепени гранични уреди с обща дължина 155 км. Населението към този момент не може да се придвижва от едната до другата част на града.
Вълнение на Запад, наслада на Изток
Берлинчани бяха изумени, а интернационалните реакции бяха по-скоро сдържани. Западните сили съвсем не стачкуват, свободният им достъп до Западен Берлин не е заплашен.
Генерал Луциус Д. Клей, специфичният делегат на Съединени американски щати в града, няколко седмици по-късно, през октомври 1961 година, вкарва танкове. Целта му е да разбере дали към момента си имат работа единствено с режима на Улбрихт или, както по-рано, с Москва. Когато руските танкове се появяват от другата страна, отговорът става явен.
Политическото управление на Германска демократична република чества построяването на Стената – съгласно определението на пропагандата на ГЕСП, " антифашистка защитна стена " - като " победа на социалистическия лагер над западния империализъм ". В реалност управлението на Германска демократична република е загрижено за прекъсването на бежанския поток, защото до построяването на Стената Германска демократична република губи всяка година стотици хиляди свои жители, предпочели да отидат на Запад.
Опити за бягство и смъртоносни изстрели
Бетонните стени, рововете, особено подготвените кучета пазачи, наблюдателните кули и охранителните постове вършат държавната граница съвсем непроходима. Най-малко 235 души умират при опит да преминат на Запад. Въпреки това, доста хора пробват шанса си, постоянно с впечатляващи бягства през Стената.
9 ноември 1989 година – Стената е разрушена
Очакваната политическа и икономическа непоклатимост, която управлението на Германска демократична република дава обещание да реализира, наред с другото, посредством затварянето на границите, фактически докара до повишение на виталния стандарт. Но " действително съществуващият социализъм ", както управлението на Германска демократична република назовава своя публичен строй, в последна сметка се оказва нежизнеспособен. В края на 80-те години системата на Германска демократична република се разпада.
Михаил Горбачов, който по това време е на власт в Москва, се пробва да модернизира страната и държавния уред. Той афишира реформиране на Съветския съюз под лозунгите " публичност " и " перестройка ". Това оказа въздействие и върху другите социалистически страни в Централна и Източна Европа.
Ръководството на Германска демократична република губи поддръжката на Съветския съюз. Хората във всички огромни излизат на митинги да защитят свободата си. Вълна от бягства през Унгария и Чехословакия изостря обстановката.
фотоси: БГНЕС/Архив
На 18 октомври 1989 година Централният комитет на ГЕСП смъква от служба ръководителя на Държавния съвет Ерих Хонекер. Въпреки това, отварянето на границата вечерта на 9 ноември 1989 година е изненада за всички. Стената пада. Промяната към този момент не може да бъде спряна. Същата вечер хиляди хора щурмуват граничните пунктове и честват " Берлинското знамение ". След по-малко от година, на 3 октомври 1990 година, Германия се сплотява още веднъж.
Днес следите от стената значително са изчезнали от градския пейзаж на Берлин. В самия Берлин могат да бъдат открити единствено 1,5 км остатъци от Стената, останалата част е продадена по целия свят. Паветата при Бранденбургската врата припомнят за тогавашното трасе на Стената.
Германско-германската граница
След 1952 година управлението на Германската демократична република (ГДР) затваря територията си на Запад. Вътрешногерманската граница е необятна няколко километра и се простира на съвсем 1400 км от Бавария до Балтийско море. Тя разделя селища и местности, прекъсва пътища и железопътни линии и дефинира живота на милиони хора.
За напредване сред Федералната република и Германска демократична република и Берлин остават отворени единствено шест железопътни прелеза и пет пътни или магистрални прелеза. В Берлин и покрайнините му са затворени 200 улици, а телефонните връзки със западната част на града са прекратени.
Много поданици са наложително преместени от непосредствена непосредственост до вътрешногерманската граница. Берлин се трансформира в кей за бежанците. Това е прекратено с построяването на Стената.
13 август 1961 година – строителството на Стената стартира
Още през юни 1961 година Валтер Улбрихт (източногермански политик, определял в интервала 1950-1971 година построяването на Германска демократична република и превръщането ѝ в социалистическа държава) афишира обществено: „ Никой няма желание да строи стена! “. В същото време ръководителят на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) от дълго време мисли да отдели Източен Берлин от западната част на града. Одобрението от Москва обаче идва едвам при започване на август.
През нощта на 12 против 13 август Народната полиция, бойните групи на работническата класа (Betriebskampfgruppen - паравоенна организация на служащите в заводите в ГДР) и Националната национална войска блокират с бодлива тел и каменни блокове секторната граница, минаваща през Берлин.
През идващите дни и месеци сред Източен и Западен Берлин е построена 46-километрова стена, а най-после към Западен Берлин са издигнати укрепени гранични уреди с обща дължина 155 км. Населението към този момент не може да се придвижва от едната до другата част на града.
Вълнение на Запад, наслада на Изток
Берлинчани бяха изумени, а интернационалните реакции бяха по-скоро сдържани. Западните сили съвсем не стачкуват, свободният им достъп до Западен Берлин не е заплашен.
Генерал Луциус Д. Клей, специфичният делегат на Съединени американски щати в града, няколко седмици по-късно, през октомври 1961 година, вкарва танкове. Целта му е да разбере дали към момента си имат работа единствено с режима на Улбрихт или, както по-рано, с Москва. Когато руските танкове се появяват от другата страна, отговорът става явен.
Политическото управление на Германска демократична република чества построяването на Стената – съгласно определението на пропагандата на ГЕСП, " антифашистка защитна стена " - като " победа на социалистическия лагер над западния империализъм ". В реалност управлението на Германска демократична република е загрижено за прекъсването на бежанския поток, защото до построяването на Стената Германска демократична република губи всяка година стотици хиляди свои жители, предпочели да отидат на Запад.
Опити за бягство и смъртоносни изстрели
Бетонните стени, рововете, особено подготвените кучета пазачи, наблюдателните кули и охранителните постове вършат държавната граница съвсем непроходима. Най-малко 235 души умират при опит да преминат на Запад. Въпреки това, доста хора пробват шанса си, постоянно с впечатляващи бягства през Стената.
9 ноември 1989 година – Стената е разрушена
Очакваната политическа и икономическа непоклатимост, която управлението на Германска демократична република дава обещание да реализира, наред с другото, посредством затварянето на границите, фактически докара до повишение на виталния стандарт. Но " действително съществуващият социализъм ", както управлението на Германска демократична република назовава своя публичен строй, в последна сметка се оказва нежизнеспособен. В края на 80-те години системата на Германска демократична република се разпада.
Михаил Горбачов, който по това време е на власт в Москва, се пробва да модернизира страната и държавния уред. Той афишира реформиране на Съветския съюз под лозунгите " публичност " и " перестройка ". Това оказа въздействие и върху другите социалистически страни в Централна и Източна Европа.
Ръководството на Германска демократична република губи поддръжката на Съветския съюз. Хората във всички огромни излизат на митинги да защитят свободата си. Вълна от бягства през Унгария и Чехословакия изостря обстановката.
фотоси: БГНЕС/Архив
На 18 октомври 1989 година Централният комитет на ГЕСП смъква от служба ръководителя на Държавния съвет Ерих Хонекер. Въпреки това, отварянето на границата вечерта на 9 ноември 1989 година е изненада за всички. Стената пада. Промяната към този момент не може да бъде спряна. Същата вечер хиляди хора щурмуват граничните пунктове и честват " Берлинското знамение ". След по-малко от година, на 3 октомври 1990 година, Германия се сплотява още веднъж.
Днес следите от стената значително са изчезнали от градския пейзаж на Берлин. В самия Берлин могат да бъдат открити единствено 1,5 км остатъци от Стената, останалата част е продадена по целия свят. Паветата при Бранденбургската врата припомнят за тогавашното трасе на Стената.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ