Проф. Динков: Да не плачем за Меркел, тя ни изтри от енергий...
Берлин първо спря 4 реактора на АЕЦ " Козлодуй ", а след това блокира " Южен поток "
След ерата " Меркел " Германия ще стана по-лява, само че външната ѝ политика няма да се промени
Големият въпрос е дали Европейски Съюз най-сетне ще стане независим състезател
- Който и да седне на стола на източногерманката Меркел, няма да има разбирането за проблемите в нашия район. Източна Европа ли ще е огромният губещ от промяната на върха в Германия?
- Германия е мощен фактор, с голям потенциал. Има задоволително мозъчни тръстове, които да осмислят процесите през немските ползи.
Смятам, че немската политика ще резервира прагматизма. Федералната република има ясна визия, че с цел да бъде мощен фактор в актуалния свят, ѝ е нужна поддръжката на Европейски Съюз. Лозунгът „ Обединена Европа отпред с обединена Германия “ се резервира.
Ще продължи и политиката на Германия по отношение на Балканите по отношение на вероятностите за уголемение на Европейски Съюз със страни от Западните Балкани, което директно ни визира. Това е обвързвано и с натиска на Съединени американски щати за уголемение на Еевроатлантическия съюз, за уголемение на НАТО в подтекста на техните ползи по отношение на Русия и Китай. Германия към този момент обслужваше тази игра. Може би ще има разлики при едно ново ръководство на Берлин, само че в немската външна политика има последователност. По външнополитически въпроси немските партии приказват на един език.
- Проф. Динков, ще сформира ли Германия нова лявоцентристка коалиция? Ще смогнат ли до Коледа?
- Не чакам държавно управление до Коледа. Но е ясно, че с изборите на 26 септември в Германия завършва ера в немската история. Ерата " Меркел " отива в историята и германците явно премислят доста неща. Обществото се оказва политически мощно разграничено. И към този момент не е толкоз решаваща ролята на огромните партии, които до момента преобладаваха - на християндемократите и социалдемократите, а се намесват и други, по-малки политически сили, които дефинират опциите за сформиране на ново държавно управление.
Очертава се доста особена роля на Зелените и на Партията на свободните демократи. Те
може би дружно ще създадат нова дребна коалиция, която ще дефинира насоките за развиване
на Германия и ще изберат огромния сътрудник - християндемократите или социалдемократите.
Доколкото социалдемократите имат лек превес, по-логично е с тяхно присъединяване да се образува държавно управление. Но една нова коалиция ще е плод на доста взаимни отстъпки.
На тези избори има и друга наклонност - спадна ентусиазмът за поддръжка на крайнодесните и " Алтернатива за Германия ".
- Очаквате ли завой наляво в Германия, където внезапни промени не са присъщи?
- Да, само че в този момент явно е настъпило доста значително изменение на съотношението на силите вътре в Германия и това не може да остане без последствия. Досега управляваше така наречен Голяма коалиция на ХДС и ХСС дружно със социалдемократите. И мъчно можем да кажем дали ръководството беше ляво или дясно, защото и социалдемократите имаха мощни позиции.
Но към този момент новата роля, която стартират да играят Зелените дружно с либералите, Партията на свободните демократи, трансформира доста значително обстановката. Вероятно ръководството ще е по-ляво, само че не се знае по какъв начин това ще се хареса от останалия свят.
- Защо се сринаха християндемократите на Меркел - спадът им е цели 9 % спрямо 2017 година?
- Много са факторите, не са единствено рецесиите. Влияние оказва и пандемията, само че се появиха и доста нови трендове в икономическия живот, което ограничи опциите на Германия за дейности в Европа, в северноатлантическото пространство. Сега Берлин търси други възможности.
При Меркел Германия съумя да монополизира доставките на газ от Русия
и да стане главен разпределител на тази суровина за Европейски Съюз и за цяла Европа. При газопроводите " Северен поток " 1 и 2, макар възраженията на Съединени американски щати, Меркел съумя да проправи пътя до тази договорка с Москва. Ние доста наивно вярвахме, че откакто Германия и Русия построяват " Северен поток ", същите причини могат да се употребяват за построяването на " Южен поток ". Останахме с пръст в уста - Германия не поддържа нашия газопровод и просто наложи своите ползи.
- С това ли най-много ще бъде запомнена ерата " Меркел "?
- О, ерата " Меркел " е доста спорна. Тя инкасира доста грехове, изключително във връзка с Европа. Отдалечи се от европоцентристкото начало на превъзмогване на Студената война, заложено от Хелмут Кол и Франсоа Митеран.
Германия разбираше, че с цел да бъде мощен състезател на интернационалната сцена, би трябвало да има поддръжката на Европа. Неслучайно Берлин беше един от моторите на интеграцията в границите на Европейски Съюз. Но госпожа Меркел направи доста взаимни отстъпки по повод най-много на Съединени американски щати. Тя даде късмет
Вашингтон да сковават до известна степен интеграционните процеси в Европа
в духа на концепциите на Жан Моне.
Дори менторът на госпожа Меркел - Хелмут Кол, в книгата си изрази неодобрение от това, че тя е „ клекнала пред американците “.
Екипът на Меркел създаде прагматична политика, само че тя направи доста за блокиране на интеграционния модел, който трябваше да обезпечи по-важна роля на Европа в интернационалните връзки. Това би трябвало да е акцент в работата на новото немско държавно управление.
Европейски Съюз би трябвало да дефинира позицията си по конфликта сред Съединени американски щати и Китай - от това ще зависи дали Европа просто ще приглася на Вашингтон в политиката на удържане по отношение на Китай, или ще бъде независим състезател. Това е огромният въпрос на нашето време, както и отношението по отношение на Русия.
- Възможно ли е да се получи вакуум в Европа след ерата " Меркел ", до момента в който се наместят пластовете в Германия?
- Да, сега Германия е вглъбена във вътрешните си проблеми и има риск да се самоизолира от световните процеси, а други фактори да се опитат да запълнят този вакуум. Ясна е упоритостта на президента Еманюел Макрон да постанова водеща роля на страната си в Европа. Разбираемо е - Франция е велика мощ, нуклеарна страна.
Но немската машина е добре смазана, работи съвършено, страната се утвърди като първа икономическа мощ, локомотив на Европа. Но са явни и болните упоритости на други за лидерското място в Европейски Съюз. Очертава се и нова ос на съдействие сред Франция и Италия.
Притеснително е, че актуалните генерации европейски политици не схванаха фундаменталните хрумвания, по които се разви интеграционният модел в Европейски Съюз.
Големият проблем е отдалечаването от концепциите на бащите създатели ,
неразбирането на концепциите, върху които се построява интеграционният модел, който е самобитно отричане на национално-държавната концепция.
Това е една от най-хубавите европейски хрумвания, само че обусловила и доста катаклизми.
Надробена Европа на толкоз доста „ велики “, само че дребни държавици не дава късмет тя да се конкурира със суперсили като Съединени американски щати, Китай.
А в случай че в Германия национализмът вземе връх, това не вещае положителни времена за интеграционния модел, в който сме и ние.
- Вярна ли е констатацията за положително отношение на Меркел към нас? Можем ли да го чакаме и от наследника ѝ?
- Не одобрявам това. Германия постоянно е защитавала своите ползи. Да не забравяме ролята ѝ при присъединението ни към Европейски Съюз - с доста висока цена, извеждане от употреба на 4 нуклеарни реактора на АЕЦ " Козлодуй ". Германия направи доста, с цел да се блокира газопроводът " Южен поток ". На процедура с ролята на Берлин България беше изтрита от енергийната карта - това е непростимо, само че ние го позволихме.
Не имам вяра на страстите, че госпожа Меркел ни е галила с перце и се е отнасяла доста доброжелателно към България. Тя и нейните държавни управления изиграха доста огромна роля за слагане на България в това нежелано състояние. Внимателен разбор на енергийната рецесия удостоверява думите ми.
Но и преди госпожа Меркел, и при канцлера Герхард Шрьодер
Германия водеше към нас менторска политика.
Та нали тъкмо комисарят по разширението Гюнтер Ферхойген сложи немската позиция за затварянето на 4-те ни реактора като позиция на Евросъюза, в което нямаше нищо правилно. Германия не стана наша ракета притежател за Европейски Съюз, както се надявахме. Но като раболепничим и следваме напътствията на следващия огромен брат, без да си осмислим ползите, губим.
Не съм от тези, които се възторгват от политиката на госпожа Меркел. Не единствено поради греховете ѝ по отношение на България, само че и за тези по отношение на Европа.
Тревожно е, че нямаше никакво визионерство за бъдещето на Европейски Съюз в последния отчет на ръководителя на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен, някогашен немски министър на защитата, близка на Меркел.
Визитка
Проф. доктор Динко Динков е анализатор в региона на интернационалните връзки. Преподавател е в Катедра " Международни връзки " и шеф на Центъра за балкански проучвания към УНСС.
Специализира в Лондонския институт за стопанска система и политически науки, в Съединени американски щати и в Германия. Лектор по външна политика на България, европейско съдействие и интеграция. Член е на УС на Дипломатическия институт към Министерството на външните работи.
След ерата " Меркел " Германия ще стана по-лява, само че външната ѝ политика няма да се промени
Големият въпрос е дали Европейски Съюз най-сетне ще стане независим състезател
- Който и да седне на стола на източногерманката Меркел, няма да има разбирането за проблемите в нашия район. Източна Европа ли ще е огромният губещ от промяната на върха в Германия?
- Германия е мощен фактор, с голям потенциал. Има задоволително мозъчни тръстове, които да осмислят процесите през немските ползи.
Смятам, че немската политика ще резервира прагматизма. Федералната република има ясна визия, че с цел да бъде мощен фактор в актуалния свят, ѝ е нужна поддръжката на Европейски Съюз. Лозунгът „ Обединена Европа отпред с обединена Германия “ се резервира.
Ще продължи и политиката на Германия по отношение на Балканите по отношение на вероятностите за уголемение на Европейски Съюз със страни от Западните Балкани, което директно ни визира. Това е обвързвано и с натиска на Съединени американски щати за уголемение на Еевроатлантическия съюз, за уголемение на НАТО в подтекста на техните ползи по отношение на Русия и Китай. Германия към този момент обслужваше тази игра. Може би ще има разлики при едно ново ръководство на Берлин, само че в немската външна политика има последователност. По външнополитически въпроси немските партии приказват на един език.
- Проф. Динков, ще сформира ли Германия нова лявоцентристка коалиция? Ще смогнат ли до Коледа?
- Не чакам държавно управление до Коледа. Но е ясно, че с изборите на 26 септември в Германия завършва ера в немската история. Ерата " Меркел " отива в историята и германците явно премислят доста неща. Обществото се оказва политически мощно разграничено. И към този момент не е толкоз решаваща ролята на огромните партии, които до момента преобладаваха - на християндемократите и социалдемократите, а се намесват и други, по-малки политически сили, които дефинират опциите за сформиране на ново държавно управление.
Очертава се доста особена роля на Зелените и на Партията на свободните демократи. Те
може би дружно ще създадат нова дребна коалиция, която ще дефинира насоките за развиване
на Германия и ще изберат огромния сътрудник - християндемократите или социалдемократите.
Доколкото социалдемократите имат лек превес, по-логично е с тяхно присъединяване да се образува държавно управление. Но една нова коалиция ще е плод на доста взаимни отстъпки.
На тези избори има и друга наклонност - спадна ентусиазмът за поддръжка на крайнодесните и " Алтернатива за Германия ".
- Очаквате ли завой наляво в Германия, където внезапни промени не са присъщи?
- Да, само че в този момент явно е настъпило доста значително изменение на съотношението на силите вътре в Германия и това не може да остане без последствия. Досега управляваше така наречен Голяма коалиция на ХДС и ХСС дружно със социалдемократите. И мъчно можем да кажем дали ръководството беше ляво или дясно, защото и социалдемократите имаха мощни позиции.
Но към този момент новата роля, която стартират да играят Зелените дружно с либералите, Партията на свободните демократи, трансформира доста значително обстановката. Вероятно ръководството ще е по-ляво, само че не се знае по какъв начин това ще се хареса от останалия свят.
- Защо се сринаха християндемократите на Меркел - спадът им е цели 9 % спрямо 2017 година?
- Много са факторите, не са единствено рецесиите. Влияние оказва и пандемията, само че се появиха и доста нови трендове в икономическия живот, което ограничи опциите на Германия за дейности в Европа, в северноатлантическото пространство. Сега Берлин търси други възможности.
При Меркел Германия съумя да монополизира доставките на газ от Русия
и да стане главен разпределител на тази суровина за Европейски Съюз и за цяла Европа. При газопроводите " Северен поток " 1 и 2, макар възраженията на Съединени американски щати, Меркел съумя да проправи пътя до тази договорка с Москва. Ние доста наивно вярвахме, че откакто Германия и Русия построяват " Северен поток ", същите причини могат да се употребяват за построяването на " Южен поток ". Останахме с пръст в уста - Германия не поддържа нашия газопровод и просто наложи своите ползи.
- С това ли най-много ще бъде запомнена ерата " Меркел "?
- О, ерата " Меркел " е доста спорна. Тя инкасира доста грехове, изключително във връзка с Европа. Отдалечи се от европоцентристкото начало на превъзмогване на Студената война, заложено от Хелмут Кол и Франсоа Митеран.
Германия разбираше, че с цел да бъде мощен състезател на интернационалната сцена, би трябвало да има поддръжката на Европа. Неслучайно Берлин беше един от моторите на интеграцията в границите на Европейски Съюз. Но госпожа Меркел направи доста взаимни отстъпки по повод най-много на Съединени американски щати. Тя даде късмет
Вашингтон да сковават до известна степен интеграционните процеси в Европа
в духа на концепциите на Жан Моне.
Дори менторът на госпожа Меркел - Хелмут Кол, в книгата си изрази неодобрение от това, че тя е „ клекнала пред американците “.
Екипът на Меркел създаде прагматична политика, само че тя направи доста за блокиране на интеграционния модел, който трябваше да обезпечи по-важна роля на Европа в интернационалните връзки. Това би трябвало да е акцент в работата на новото немско държавно управление.
Европейски Съюз би трябвало да дефинира позицията си по конфликта сред Съединени американски щати и Китай - от това ще зависи дали Европа просто ще приглася на Вашингтон в политиката на удържане по отношение на Китай, или ще бъде независим състезател. Това е огромният въпрос на нашето време, както и отношението по отношение на Русия.
- Възможно ли е да се получи вакуум в Европа след ерата " Меркел ", до момента в който се наместят пластовете в Германия?
- Да, сега Германия е вглъбена във вътрешните си проблеми и има риск да се самоизолира от световните процеси, а други фактори да се опитат да запълнят този вакуум. Ясна е упоритостта на президента Еманюел Макрон да постанова водеща роля на страната си в Европа. Разбираемо е - Франция е велика мощ, нуклеарна страна.
Но немската машина е добре смазана, работи съвършено, страната се утвърди като първа икономическа мощ, локомотив на Европа. Но са явни и болните упоритости на други за лидерското място в Европейски Съюз. Очертава се и нова ос на съдействие сред Франция и Италия.
Притеснително е, че актуалните генерации европейски политици не схванаха фундаменталните хрумвания, по които се разви интеграционният модел в Европейски Съюз.
Големият проблем е отдалечаването от концепциите на бащите създатели ,
неразбирането на концепциите, върху които се построява интеграционният модел, който е самобитно отричане на национално-държавната концепция.
Това е една от най-хубавите европейски хрумвания, само че обусловила и доста катаклизми.
Надробена Европа на толкоз доста „ велики “, само че дребни държавици не дава късмет тя да се конкурира със суперсили като Съединени американски щати, Китай.
А в случай че в Германия национализмът вземе връх, това не вещае положителни времена за интеграционния модел, в който сме и ние.
- Вярна ли е констатацията за положително отношение на Меркел към нас? Можем ли да го чакаме и от наследника ѝ?
- Не одобрявам това. Германия постоянно е защитавала своите ползи. Да не забравяме ролята ѝ при присъединението ни към Европейски Съюз - с доста висока цена, извеждане от употреба на 4 нуклеарни реактора на АЕЦ " Козлодуй ". Германия направи доста, с цел да се блокира газопроводът " Южен поток ". На процедура с ролята на Берлин България беше изтрита от енергийната карта - това е непростимо, само че ние го позволихме.
Не имам вяра на страстите, че госпожа Меркел ни е галила с перце и се е отнасяла доста доброжелателно към България. Тя и нейните държавни управления изиграха доста огромна роля за слагане на България в това нежелано състояние. Внимателен разбор на енергийната рецесия удостоверява думите ми.
Но и преди госпожа Меркел, и при канцлера Герхард Шрьодер
Германия водеше към нас менторска политика.
Та нали тъкмо комисарят по разширението Гюнтер Ферхойген сложи немската позиция за затварянето на 4-те ни реактора като позиция на Евросъюза, в което нямаше нищо правилно. Германия не стана наша ракета притежател за Европейски Съюз, както се надявахме. Но като раболепничим и следваме напътствията на следващия огромен брат, без да си осмислим ползите, губим.
Не съм от тези, които се възторгват от политиката на госпожа Меркел. Не единствено поради греховете ѝ по отношение на България, само че и за тези по отношение на Европа.
Тревожно е, че нямаше никакво визионерство за бъдещето на Европейски Съюз в последния отчет на ръководителя на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен, някогашен немски министър на защитата, близка на Меркел.
Визитка
Проф. доктор Динко Динков е анализатор в региона на интернационалните връзки. Преподавател е в Катедра " Международни връзки " и шеф на Центъра за балкански проучвания към УНСС.
Специализира в Лондонския институт за стопанска система и политически науки, в Съединени американски щати и в Германия. Лектор по външна политика на България, европейско съдействие и интеграция. Член е на УС на Дипломатическия институт към Министерството на външните работи.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ