Süddeutsche Zeitung: Западът трябва да спре насилието в Либия
Берлин. На 14 април Организация на обединените нации възнамерява да организира конференция за национално помирение в Либия. Сега новата революция сред противоборстващите групи в северноафриканската страна може да унищожи тези проекти. Вместо да води договаряния за стабилизация на страната и делене на властта, в този момент специфичният представител на международната организация за Либия Гасан Саламе би трябвало да се опита да предотврати нова ескалация на бойните дейности, които в скоро време могат да доближат до столицата Триполи, написа немският народен всекидневник Süddeutsche Zeitung в материал, показан без редакторска интервенция.
Европа би трябвало да бъде по-заинтересована от всички в стабилизацията на обстановката. Либия, както и по-рано, е съществена директна страна за мигрантите по пътя им от Африка към Европа. В лагерите царят безчовечен условия – мъченията и насилието тук са всекидневие. Понастоящем в забележителна част от Либия се е открила безредица и незаконните контрабандисти могат да се занимават със своя рентабилен бизнес.
След парламентарните избори през 2014 година, страната остава разцепена. Изтокът, с център Бенгази, е следен от пълководеца Халифа Хафтар дружно с неговите формирования. В Триполи се е разположило приетото на интернационално равнище Правителство на националното единодушие отпред с премиера Файез Сарадж, който след идването си на власт през март 2016 година по този начин и не съумя да вземе контрола над страната в свои ръце. Правителството удържа своите позиции в столицата единствено с помощта на поддръжката на някои военизирани формирования (бандите на демократите – бел. прев.). Големи територии в западната част на страната в действителност са под контрола на локални групировки.
Европа направи неточност, като остави Либия сама на себе си след свалянето на диктатора Муамар Кадафи с поддръжката на НАТО през 2011 година. Страната потъна в безпорядък не през 2011 или 2012 година, а през 2014-а. В последно време се следи жестока конкуренция сред някогашните колониални страни Италия и Франция за посредническата роля. Освен това, съперничещите си районни страни без противопоставяне от страна на Запада водят война с непознати ръце в Либия. По всичко проличава, че Хафтар има поддръжката на Египет и ОАЕ, и в по-малко открита форма – от Русия, както и Франция. Турция и Катар поддържат другата страна и по-конкретно ислямистките групировки от Мисрата.
Целенасочените наказания могат да лишат насилието от прелест
Засега Европейски Съюз и Секретен сътрудник на Организация на обединените нации следиха безмълвно по какъв начин Хафтар посредством военни способи овладя южната част на страната и значими нефтени залежи. Ако сега Съединени американски щати, дружно с Франция, Англия, Италия и ОАЕ, в взаимно изказване заплашат да изискат отговорност от тези, които разпалват гражданската война, незабавно по-късно би трябвало да последват дейности.
Либия, за разлика от редица спешни страни в Близкия Изток, има задоволително количество запаси, с цел да обезпечи личното си население. Конфликтите там не се водят по конфесионалните разграничителни линии. В по-голяма степен става въпрос за това, кой ще управлява благосъстоянията на страната и на първо място нефта. Хафтар и другите водачи на военни формирования, в това число на страната на държавното управление, без значение от своята непрекъсваща претенциозна реторика, се ориентират в по-малка степен на идеология и в по-голяма – на стопански ползи.
Това е насочна точка. Може и благодарение на целенасочените наказания да е невероятно да бъде позволен спора, само че разноските на военачалниците ще набъбнат и насилието ще загуби своята прелест. Вместо мълчешком да поддържат едната или другата страна в Либия, всички задгранични страни би трябвало да приложат старания, с цел да закарат страните на масата за договаряния. И в случай че по различен метод не се получи, европейците би трябвало да са подготвени да изпратят миротворчески сили в Либия дружно с арабските страни.
Превод и редакция: Иван Христов
Европа би трябвало да бъде по-заинтересована от всички в стабилизацията на обстановката. Либия, както и по-рано, е съществена директна страна за мигрантите по пътя им от Африка към Европа. В лагерите царят безчовечен условия – мъченията и насилието тук са всекидневие. Понастоящем в забележителна част от Либия се е открила безредица и незаконните контрабандисти могат да се занимават със своя рентабилен бизнес.
След парламентарните избори през 2014 година, страната остава разцепена. Изтокът, с център Бенгази, е следен от пълководеца Халифа Хафтар дружно с неговите формирования. В Триполи се е разположило приетото на интернационално равнище Правителство на националното единодушие отпред с премиера Файез Сарадж, който след идването си на власт през март 2016 година по този начин и не съумя да вземе контрола над страната в свои ръце. Правителството удържа своите позиции в столицата единствено с помощта на поддръжката на някои военизирани формирования (бандите на демократите – бел. прев.). Големи територии в западната част на страната в действителност са под контрола на локални групировки.
Европа направи неточност, като остави Либия сама на себе си след свалянето на диктатора Муамар Кадафи с поддръжката на НАТО през 2011 година. Страната потъна в безпорядък не през 2011 или 2012 година, а през 2014-а. В последно време се следи жестока конкуренция сред някогашните колониални страни Италия и Франция за посредническата роля. Освен това, съперничещите си районни страни без противопоставяне от страна на Запада водят война с непознати ръце в Либия. По всичко проличава, че Хафтар има поддръжката на Египет и ОАЕ, и в по-малко открита форма – от Русия, както и Франция. Турция и Катар поддържат другата страна и по-конкретно ислямистките групировки от Мисрата.
Целенасочените наказания могат да лишат насилието от прелест
Засега Европейски Съюз и Секретен сътрудник на Организация на обединените нации следиха безмълвно по какъв начин Хафтар посредством военни способи овладя южната част на страната и значими нефтени залежи. Ако сега Съединени американски щати, дружно с Франция, Англия, Италия и ОАЕ, в взаимно изказване заплашат да изискат отговорност от тези, които разпалват гражданската война, незабавно по-късно би трябвало да последват дейности.
Либия, за разлика от редица спешни страни в Близкия Изток, има задоволително количество запаси, с цел да обезпечи личното си население. Конфликтите там не се водят по конфесионалните разграничителни линии. В по-голяма степен става въпрос за това, кой ще управлява благосъстоянията на страната и на първо място нефта. Хафтар и другите водачи на военни формирования, в това число на страната на държавното управление, без значение от своята непрекъсваща претенциозна реторика, се ориентират в по-малка степен на идеология и в по-голяма – на стопански ползи.
Това е насочна точка. Може и благодарение на целенасочените наказания да е невероятно да бъде позволен спора, само че разноските на военачалниците ще набъбнат и насилието ще загуби своята прелест. Вместо мълчешком да поддържат едната или другата страна в Либия, всички задгранични страни би трябвало да приложат старания, с цел да закарат страните на масата за договаряния. И в случай че по различен метод не се получи, европейците би трябвало да са подготвени да изпратят миротворчески сили в Либия дружно с арабските страни.
Превод и редакция: Иван Христов
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ