Берлин е задължителният вурст – онези техни наденички, които винаги

Берлин е наложителният колбас – тези техни наденички, които постоянно вървят с гевречета. Той е и обичайна механа, в самия му център, където ядох свински джолан с сякаш кисело зеле, а то, за жал, имаше противен усет. Но като цело яденето бе доста знаково за локалната кухня. През цялото време звучеше тиролска музика, в центъра на ресторанта бе сложена дървена каруца и аз бях уверена, че съм попаднала във допустимо най-германското място, каквато бе и концепцията ми.

За мен Берлин са колите спрени единствено от едната страна на улицата, строени по конец – никакво безсистемно нашенско паркиране. Той е и телевизионната кула на някогашната Германска демократична република, позната ни от времето, когато нашата телевизия излъчваше от братската страна. Кулата се вижда от всички елементи на града. Берлин е дребната сладкарничка, където ядохме сладолед в неделната заран. В центъра на заведението бяха сложени кани с вода, овкусени с плуващи части краставица в едната и портокал в другата – изцяло гратис. Естествено, нашего брата българина пи на пакост. Берлин е реновираните здания – някогашни индустриални цехове, в случай че съди човек по някои белези, само че превърнати в първокласни хотели или публични здания.

Това е град, в който даже и да не си германофил, ти се желае да се върнеш, тъй като той събира по изумително съразмерен метод история и актуалност. Той носи бодрост, оптимизъм. Тук се усеща духът на просвета, до която, с цел да се докоснеш в дълбочина, никога не стигат няколко дни.

Продължава: Берлин – съвременен град с доста историяПродължава: Берлин – съвременен град с доста история II