Защо Литва се лиши от спирачки по отношение с Калининград
Берлин е неудовлетворен от блокадата, която Вилнюс провежда на Калининград. Според немските медии немското държавно управление упорства Литва да промени позицията си по този въпрос. В същото време, съгласно специалистите, управляващите на Литва са склонни да не слушат сътрудниците си от Берлин по редица аргументи. Какви тъкмо са аргументите и по какъв начин би трябвало да се отнася Русия към това?
Германското държавно управление е възмутено от дейностите на Литва да блокира транспорта на артикули до Калининград, Берлин упорства за повдигане на възбраната, оповестява “Шпигел”. Според онлайн изданието „ Берлин не споделя мнението на литовците, че преносът на глобени артикули за Калининград не би трябвало да се прави през Европейски Съюз. Посочва се, че „ това е превоз от Русия до Русия, това е позволено “, написа списанието.
Това мнение частично съответствува с позицията на брюкселската администрация. Така ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел първо съобщи, че Европейски Съюз сякаш няма да постанова обсада на Калининградска област, а единствено ще блокира придвижването на глобени артикули. По-късно Борел увери, че директивите за глобите ще бъдат преразгледани. В отговор губернаторът на Калининградска област Антон Алиханов заяви, че през днешния ден в Балтийско море има остатък от потенциал за морски превоз, има какво да доставя Калининград и да изнася артикули.
В края на юни “Ройтерс” заяви, че преносът до Калининград през Литва може да се възстановява след няколко дни с помощта на компромис на Европейски Съюз с Вилнюс. На собствен ред “Блумбърг”, базирайки се на източници, написа, че новият пакет от наказания на Европейски Съюз против Русия може да включва променени правила за преноса на глобени артикули до Калининград. Освен това, съгласно “Политико”, Шолц е призовал Литва и Европейски Съюз да отстранен директните ограничавания, само че го е направил в по-мека форма, в сравнение с оповестяват източници на “Шпигел”.
Междувременно специалистите считат, че макар позицията на Брюксел и Берлин, Вилнюс към момента е подготвен да продължи ескалацията на рецесията. Това се дължи и на стопански аргументи. По този метод за Литва е преференциално да се показа като жертва и под шума на пресата да изиска от Съединени американски щати и други съдружници от НАТО да разположат спомагателни военни континенти на територията на републиката, защото тяхното поддържане носи доста пари в литовския бюджет.
Що се отнася до сериозните военно-политически опасности, Вилнюс не мисли за тях.
„ Литва се държи по този начин, като че ли е изгубила спирачките си. Вилнюс в своята политика може да докара нещата до война. Дори и да не го желаят. Затова те бяха разкритикувани от Германия, отбелязвайки, че не би трябвало да отиват по-нататък “, сподели Вадим Трухачов, доцент във Факултета по интернационалните връзки и задгранични районни проучвания на Руския държавен филантропичен университет.
.В същото време той означи, че " към момента виждаме обява в пресата, а не някакви обществени дейности на управлението на Федерална Република Германия ". „ Публично формален Берлин не може да си разреши сходни демарши. Всяка обществена дума против Литва в тази обстановка ще значи поддръжка за Русия. Но отговорът на въпроса за какво Германия изрази неодобрение е напълно елементарен: Берлин не желае война с Русия “, акцентира събеседникът.
Трухачов също по този начин предложи, сходно на това, направено по-рано от политолога Владимир Корнилов, че съветският гарнизон може да е бил изтеглен от черноморския Змийски остров в подмяна на обновяване на свободния пренос до Калининград. Събеседникът позволи, че сходен продан може да е била предмет на полемика сред съветското управление и канцлера Олаф Шолц или с немския президент Франк-Валтер Щайнмайер.
„ Нещо повече, Литва също беше осведомена, само че всичко това се случи непублично “, счита Трухачов. “След това са решили да информирате целия свят за това посредством “Шпигел”. Самата Литва не може да разгласи това заради обстоятелството, че е най-русофобската страна в Европа”, добавя той.
„ Литва се държи разумно за външната си политика. Отвън нейните дейности наподобяват безумни, само че за литовските политици има доста елементарна логичност - те се пробват да се показват като жертви на съветската експанзия, жертви на своята кардинална външна политика, учредена на полезности “, сподели калининградският политолог Александър Носович
„ Литва има вяра, че нейната позиция в НАТО и Европейски Съюз може да бъде усъвършенствана посредством приказките за морална справедливост, морално предимство над нейните съдружници в западните блокове. Въпреки че самата Литва по справедливи индикатори не играе и не може да играе никаква роля в международната политика. Това е дребна страна, която няма безусловно никакви запаси да води дейна външна политика “, счита събеседникът.
„ Ръководството на Литва е решително, че при неналичието на войска, нуклеарни оръжия и сериозна стопанска система, главният запас на страната е моралната уместност. Те заемат най-негъвкавата, радикална позиция по всички външнополитически въпроси, даже това да им вреди. Ключовите въпроси тук са връзките с Русия и Беларус. И колкото повече Литва страда от политиката си, толкоз по-добре наподобява в очите на Брюксел и Вашингтон. Така мислят във Вилнюс “, сподели специалистът.
„ Затова, в случай че в Берлин и Брюксел кажат, че Европейски Съюз би трябвало да върне преноса, тогава Литва още по-упорито ще съобщи противоположното. Литва несъмнено няма да бъде спряна от Вашингтон, за тях е преференциално техните спътници в Източна Европа да се държат тъкмо по този метод – русофобски, разширявайки пропастта сред Запада и Русия “, счита Носович.
„ Западна Европа, в лицето на Брюксел и Берлин, с огромна степен на възможност също няма да спре Литва. В Европа не е признато да се приказва сериозно против новите си съдружници - страните от Източна Европа и на първо място балтийските страни. Дори и да договарят с Вилнюс, това ще стане скрито, подмолно “, добави той.
„ Във всеки случай част от преноса до Калининград ще бъде доставен по море. Дори и Литва да върне железопътната връзка напълно, от съображения за сигурност би трябвало да разчитаме на личните си сили. Могат да повторят сходни дейности. А и от икономическа позиция превозването по море е по-изгодно “, сподели политологът.
„ И връзките сред нас също ще се влошат. Ако Литва реализира задачата си във връзка с преноса, тогава тя ще бъде изключена от мрежата БРЕЛЛ. Ако това не е задоволително, тогава вместо стопански напън ще стартира политически “, признава Носович. Той напомни импортирания в Държавната дума законопроект за непризнаване на отделянето на Литва от Съюз на съветските социалистически републики за законно. „ В актуалната обстановка считам, че тази опция не би трябвало да се отписва. Въпреки че това е единствено самодейност на един народен представител, в подтекста на протичащото се с Литва и като цяло това, което се случва в този момент в постсъветското пространство, този законопроект може да бъде признат от Държавната дума “, има вяра политологът.
„ В същото време въпросът за преразглеждането на границите на Република Литва заслужава особено внимание. Тези граници са открити от Съветския съюз и модерна Литва не признава себе си в рамките на Литовската ССР, в която съществува през днешния ден. Това отваря пътя към доста забавни правни исблъсъци “, означи Носович.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Германското държавно управление е възмутено от дейностите на Литва да блокира транспорта на артикули до Калининград, Берлин упорства за повдигане на възбраната, оповестява “Шпигел”. Според онлайн изданието „ Берлин не споделя мнението на литовците, че преносът на глобени артикули за Калининград не би трябвало да се прави през Европейски Съюз. Посочва се, че „ това е превоз от Русия до Русия, това е позволено “, написа списанието.
Това мнение частично съответствува с позицията на брюкселската администрация. Така ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел първо съобщи, че Европейски Съюз сякаш няма да постанова обсада на Калининградска област, а единствено ще блокира придвижването на глобени артикули. По-късно Борел увери, че директивите за глобите ще бъдат преразгледани. В отговор губернаторът на Калининградска област Антон Алиханов заяви, че през днешния ден в Балтийско море има остатък от потенциал за морски превоз, има какво да доставя Калининград и да изнася артикули.
В края на юни “Ройтерс” заяви, че преносът до Калининград през Литва може да се възстановява след няколко дни с помощта на компромис на Европейски Съюз с Вилнюс. На собствен ред “Блумбърг”, базирайки се на източници, написа, че новият пакет от наказания на Европейски Съюз против Русия може да включва променени правила за преноса на глобени артикули до Калининград. Освен това, съгласно “Политико”, Шолц е призовал Литва и Европейски Съюз да отстранен директните ограничавания, само че го е направил в по-мека форма, в сравнение с оповестяват източници на “Шпигел”.
Междувременно специалистите считат, че макар позицията на Брюксел и Берлин, Вилнюс към момента е подготвен да продължи ескалацията на рецесията. Това се дължи и на стопански аргументи. По този метод за Литва е преференциално да се показа като жертва и под шума на пресата да изиска от Съединени американски щати и други съдружници от НАТО да разположат спомагателни военни континенти на територията на републиката, защото тяхното поддържане носи доста пари в литовския бюджет.
Що се отнася до сериозните военно-политически опасности, Вилнюс не мисли за тях.
„ Литва се държи по този начин, като че ли е изгубила спирачките си. Вилнюс в своята политика може да докара нещата до война. Дори и да не го желаят. Затова те бяха разкритикувани от Германия, отбелязвайки, че не би трябвало да отиват по-нататък “, сподели Вадим Трухачов, доцент във Факултета по интернационалните връзки и задгранични районни проучвания на Руския държавен филантропичен университет.
.В същото време той означи, че " към момента виждаме обява в пресата, а не някакви обществени дейности на управлението на Федерална Република Германия ". „ Публично формален Берлин не може да си разреши сходни демарши. Всяка обществена дума против Литва в тази обстановка ще значи поддръжка за Русия. Но отговорът на въпроса за какво Германия изрази неодобрение е напълно елементарен: Берлин не желае война с Русия “, акцентира събеседникът.
Трухачов също по този начин предложи, сходно на това, направено по-рано от политолога Владимир Корнилов, че съветският гарнизон може да е бил изтеглен от черноморския Змийски остров в подмяна на обновяване на свободния пренос до Калининград. Събеседникът позволи, че сходен продан може да е била предмет на полемика сред съветското управление и канцлера Олаф Шолц или с немския президент Франк-Валтер Щайнмайер.
„ Нещо повече, Литва също беше осведомена, само че всичко това се случи непублично “, счита Трухачов. “След това са решили да информирате целия свят за това посредством “Шпигел”. Самата Литва не може да разгласи това заради обстоятелството, че е най-русофобската страна в Европа”, добавя той.
„ Литва се държи разумно за външната си политика. Отвън нейните дейности наподобяват безумни, само че за литовските политици има доста елементарна логичност - те се пробват да се показват като жертви на съветската експанзия, жертви на своята кардинална външна политика, учредена на полезности “, сподели калининградският политолог Александър Носович
„ Литва има вяра, че нейната позиция в НАТО и Европейски Съюз може да бъде усъвършенствана посредством приказките за морална справедливост, морално предимство над нейните съдружници в западните блокове. Въпреки че самата Литва по справедливи индикатори не играе и не може да играе никаква роля в международната политика. Това е дребна страна, която няма безусловно никакви запаси да води дейна външна политика “, счита събеседникът.
„ Ръководството на Литва е решително, че при неналичието на войска, нуклеарни оръжия и сериозна стопанска система, главният запас на страната е моралната уместност. Те заемат най-негъвкавата, радикална позиция по всички външнополитически въпроси, даже това да им вреди. Ключовите въпроси тук са връзките с Русия и Беларус. И колкото повече Литва страда от политиката си, толкоз по-добре наподобява в очите на Брюксел и Вашингтон. Така мислят във Вилнюс “, сподели специалистът.
„ Затова, в случай че в Берлин и Брюксел кажат, че Европейски Съюз би трябвало да върне преноса, тогава Литва още по-упорито ще съобщи противоположното. Литва несъмнено няма да бъде спряна от Вашингтон, за тях е преференциално техните спътници в Източна Европа да се държат тъкмо по този метод – русофобски, разширявайки пропастта сред Запада и Русия “, счита Носович.
„ Западна Европа, в лицето на Брюксел и Берлин, с огромна степен на възможност също няма да спре Литва. В Европа не е признато да се приказва сериозно против новите си съдружници - страните от Източна Европа и на първо място балтийските страни. Дори и да договарят с Вилнюс, това ще стане скрито, подмолно “, добави той.
„ Във всеки случай част от преноса до Калининград ще бъде доставен по море. Дори и Литва да върне железопътната връзка напълно, от съображения за сигурност би трябвало да разчитаме на личните си сили. Могат да повторят сходни дейности. А и от икономическа позиция превозването по море е по-изгодно “, сподели политологът.
„ И връзките сред нас също ще се влошат. Ако Литва реализира задачата си във връзка с преноса, тогава тя ще бъде изключена от мрежата БРЕЛЛ. Ако това не е задоволително, тогава вместо стопански напън ще стартира политически “, признава Носович. Той напомни импортирания в Държавната дума законопроект за непризнаване на отделянето на Литва от Съюз на съветските социалистически републики за законно. „ В актуалната обстановка считам, че тази опция не би трябвало да се отписва. Въпреки че това е единствено самодейност на един народен представител, в подтекста на протичащото се с Литва и като цяло това, което се случва в този момент в постсъветското пространство, този законопроект може да бъде признат от Държавната дума “, има вяра политологът.
„ В същото време въпросът за преразглеждането на границите на Република Литва заслужава особено внимание. Тези граници са открити от Съветския съюз и модерна Литва не признава себе си в рамките на Литовската ССР, в която съществува през днешния ден. Това отваря пътя към доста забавни правни исблъсъци “, означи Носович.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ