Бенямин Нетаняху обвини Иран, че от доста време лъже за

Бенямин Нетаняху упрекна Иран, че от " много време " лъже за нуклеарната си стратегия. В артистично изказване в понеделник израелският министър-председател показа файлове и компактдискове, които демонстрират, съгласно него, че Техеран е скрил секрети нуклеарни проекти, откакто подписа интернационалното съглашение за нуклеарната си стратегия през 2015 година

В отговор на Нетаняху иранският външен министър Джавад Зариф написа в Туитър: " Лъжливото овчарче още веднъж се прояви. " Както деликатно документирах в книгата си, от 1992 година насетне израелски функционери непрекъснато се пробват да убедят интернационалната общественост, че Иран създава нуклеарни оръжия, като освен това отхвърлят да разискват нуклеарните качества на самия Израел.

Презентацията на " Пауърпойнт " на израелския водач - като учудващо съвпадане - се появи тъкмо преди настъпването на основния за президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп краен период за решение дали да се отдръпна от съглашението. Вън от предишните и сегашните израелски изказвания, Нетаняху не показа никакви безапелационни доказателства, че Иран нарушава нуклеарното съглашение.

Голяма част от презентацията му се фокусираше върху иранската нуклеарна стратегия в годините преди подписването на споразумението; спазването му от Иран неведнъж беше потвърждавано от Международната организация за атомна сила /МААЕ/ и американски чиновници в областта на сигурността и разузнаването.

Независимо от това Нетаняху най-вероятно тласна в допълнение Тръмп да направи това, което той искаше да направи от предизборната си акция до момента - да скапе нуклеарната договорка с Иран.

През последните 15 месеца Техеран обвиняваше Тръмп, че не извършва поетите от Съединени американски щати по договорката отговорности за повдигане на глобите, като предизвиква други страни да не вършат бизнес с Иран. /Говорителката на Белия дом Сара Сандърс съобщи, че предходната година Тръмп категорично е изискал от повече от дузина задгранични водачи " да спрат да вършат бизнес със спонсориращите тероризма страни и най-много с Иран. " /

Присъщо на метода на Тръмп е, че може да тормози и да упражнява напън върху Иран, с цел да извърши той настояванията му. Историята на американско-иранските връзки след Иранската гражданска война от 1979 година обаче не укрепва убеждението, че Иран отстъпва под напън.

Като някогашен ирански посланик, ръководител на Комитета за интернационалните връзки на иранската национална сигурност и представител на иранския екип за нуклеарни договаряния, знам от непосредствения си опит, че в отговор на натиска Техеран прави всичко допустимо, с цел да си сътвори предимство. Когато би трябвало да се реагира на натиска, иранските водачите стават непреклонни, твърди и подхващат ответни ограничения. Това пролича по време на нуклеарния спор от 2002 до 2015 година, когато в отговор на продължителните американски претенции за преустановяване на обогатяването на уран на иранска територия, страната мощно разшири своята нуклеарна стратегия. Разковничето за договорката от юли 2015 година не бяха американските наказания, а това, че Съединени американски щати одобриха главното иранско искане - признание на програмата му за обогатяване уран и инфраструктурата за основаване на нуклеарно гориво.

Иранско-иракската война също свидетелства за обстоятелството, че Иран не се огъва даже и пред най-яростния напън. По време на бруталния осемгодишен спор иракският водач Саддам Хюсеин беше подкрепян от множеството международни сили и от арабските страни в района. Американската поддръжка за Саддам включваше шерване на разследваща информация и помощ за снабдяването му с прекурсори на субстанции за химически и биологически оръжия - оръжия, които той употребява с унищожителен резултат върху иранците и върху личното си кюрдско население. Въпреки това Иран излезе от войната без териториални загуби.

Ако Тръмп се отдръпна от нуклеарното съглашение, той не би трябвало да го прави с мисълта, че Иран е уязвим и в тежко състояние. Противно на визиите на някои хора във Вашингтон, основните стопански индикатори на Иран са мощни и се усъвършенстват. Брутният вътрешен артикул набъбна с 11 % предходната година, междинният действителен приход на глава от популацията се усилва, а цената за един барел нефт е към 70 $ и се повишава. В политически проект президентът Хасан Рохани наподобява решително, откакто беше избран отново със забележителна преднина пред класиралия се на второ място претендент предишния май.

Важно е да се уточни, че митингите, които раздрусаха елементи от Иран преди няколко месеца, би трябвало да бъдат обсъждани в подтекста на все по-конкурентната иранска вътрешна политика и на същинското неодобрение във връзка с стопанската система, подбудено от неоправдалите се упования за изгоди от повдигането на глобите и от промените на дотациите от иранския държавен бюджет.

Жизненоважно е обаче да се разбере, че сходни митинги не са показателни за надвиснали огромни безредици и вълнения. Бях в Иран през този интервал и следих персонално неналичието на връзка сред отразяването на митингите на Запад и фактически протичащото се на място. Не единствено, че митингите бяха надалеч по-малобройни в сравнение с бяха представяни, а и всеобщите проправителствени демонстрации от идващите седмици получиха едва отразяване. Иран също е надалеч от изолираност на интернационалната сцена, поддържайки другарски връзки с Европа и задълбочаващи се стратегически връзки със международни сили като Китай и Русия. Рохани неотдавна беше на публично посещаване в Индия, където подписа огромен брой търговски съглашения и пътува до Русия и Турция през последните месеци.

Тръмп ще допусне съществена стратегическа неточност, в случай че повярва, че отдръпването от нуклеарната договорка ще остави Иран без други благоприятни условия с изключение на да продължи да извършва съглашението. Спазването му от Техеран по-скоро отразява силата на неговия ангажимент към интернационалните му съглашения и желанието да построи доверие с Европа и други интернационалните сътрудници. Ако Тръмп се отдръпна, Иран би могъл да употребява главния механизъм за решение на разногласия по договорката и да отнесе неизпълнението на Съединени американски щати към Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Това би изолирало Вашингтон и би го сложило излишно в състояние на рискова ескалация с Иран. Отмяна на съглашението също би разрешила на Иран да оправдае усилването на нуклеарната си стратегия.

Крайният резултат на метода на Тръмп по отношение на Иран би могъл да бъде война. Подобен спор освен ще докара до опустошителни последствия за Съединени американски щати и Иран, само че в допълнение ще дестабилизира Близкия изток, който се пробва да се освободи от напастта на " Ислямска страна ".

Тръмп разполага обаче с политическа опция - дипломацията. Дипломатическият вид е вероятен през днешния ден и не изисква нападателно театралничене, с цел да успее. Ако Тръмп в действителност желае " по-големи покупко-продажби " с Иран, той би трябвало да построи доверие посредством тъкмо осъществяване на нуклеарното съглашение, а след това да беседва с Иран с почитание, а не с обиди.

По БТА