Георги БЕНКОВСКИ ♥ Гениалният въстанически водач
„ Бенковски цял-целеничък, действително неразделен с всичките си добродетели и дефекти е бил най-годният и призваният да поведе народа ни на въстание през април 1876 година. “
~ Иван ХАДЖИЙСКИ, „ Оптимистична доктрина за нашия народ “
Георги Бенковски (Гаврил Груев Хлътев, 1843-1876)
Априлското въстание и Бенковски
Бенковски е невероятна, изключителна, „ на огромно скроена “ персона. Той бе талантлив въстанически лидер. И в случай че всяко човешко можеше да се утвърждава със удостоверение, то удостоверение за водаческата талантливост на Бенковски бе сполучливото осъществяване на Априлското въстание, което и през днешния ден някои още считат за луда и безполезна случка. И в действителност, да дойдеш млад, 33-годишен, лишен от обучение, незнаен, и то не като деятел, а като асистент на основния апостол; да криеш същинското си име, което би всяло смут измежду благонравните еснафи, които всеки ден си преповтарят десетте божи заповеди, и да станеш в действителност основен уредник на IV революционен окръг, поставяйки в сянка всички „ учени граматици и философи “, да вдъхновиш и организираш във въстанически редици най-отчаяните опортюнисти на света дребни притежатели, еснафи и земеделци, да ги поведеш на сигурна гибел и всеотдайност в едно въстание, чийто крах е освен предвидим, само че е очакван като цел, всичко това може да направи единствено една изключителна персона, талантлива с особени качества.
Бенковски не бе назначен за лидер на въстанието с декрет. Той даже не бе определен на този пост. Избраникът беше Волов. Волов бе посочен от Гюргевския комитет за основен деятел, а Бенковски бе пратен единствено за негов асистент. Но това било, до момента в който те били в Гюргево, до момента в който качествата и достолепията се ценели по тапия и отзив. Практиката изменила всичко: съприкосновението с действителността определило правилни граници кой какъв би трябвало да бъде Този непогрешим избор на историята е удостоверение на правилото: „ Водачът не се избира, той се постанова. “ („ Записките “ на Захари Стоянов)
Историята е реализиране на справедлива причинност. Но това реализиране става посредством хора. Историята сортира своите оръдия, своите изразители съгласно това, дали те могат със своите персонални качества да разрешат публичните задания на момента. Априлското въстание имаше за своя избор необятен кръг от хора: и по-възрастни, и по-учени, и по-храбри от Бенковски. Но в случай че тя го посочи и над Волова, и над Бобекова, и даже над тези, които трябваше да бъдат увещавани в Гюргево да го одобряват като асистент на Волова, то това демонстрира единствено едно: че Бенковски цял-целеничък, действително неразделен с всичките си добродетели и дефекти е бил най-годният и призваният да поведе народа ни на въстание през април 1876 година.
Прочее пред нас стои забавният въпрос: какви качества е желал историческият миг от лидера на Априлското въстание и в каква степен персоналните качества на Бенковски са удовлетворявали тези условия. И в случай че общопризнатите позитивни качества на Бенковски: физическа представителност, преносим разум, неизчерпаема сила, пламенна и безапелационна тирада и други, не будят никакво неразбирателство и спор, не по този начин стои въпросът с „ непоносимите “ му качества: славолюбие, заповедничество (диктаторство), властолюбие, горделивост, смелост, неспокойствие на никакво непознато мнение, самочувство за безпогрешност, омерзение от хората на „ граматиката и философите “ и доста още по-дребни недостатъци, които ужасно са дразнели работещите с него по-интелигентни и с по-силно индивидуалистично възприятие революционни служащи и изключително тези, които са държали за началата на цялостна народна власт в организацията на въстанието. Тези черти от нрава на Бенковски едвам не доведоха до раздор на Оборище и неуспеха на въстанието и станаха причина, щото след Оборище панагюрските комисари да решат „ да не дават към този момент прикритие на апостолите в Панагюрище. Нещо повече: по предложение на Бобекова станало дума не може ли да се убие Бенковски, който е вирнал глава и никого не желае да слуша “.
Проявите на тези качества през въстанието, допълнени от деянията на Бенковски в частния му живот в Мала Азия, преди да стане въстаник, и до през днешния ден са причина, щото мнозина да гледат на Бенковски като на хаймана и авантюрист, за който би трябвало да се приказва със снизходителна усмивка, съдържаща познатия у нас намек: „ Знаем си го що за птица беше той. “ За тези хора присъединяване на Бенковски във въстанието е една от многочислените му случки, неразличаваща се изключително доста например от младежката му случка с гиздавата арменка от Айдън, а някои преглеждат това присъединяване единствено от гледището на упоритостта му: да стане цар или нещо сходно на освободена България.
За страдание, никой до момента не е дал отпор на този поток от недоразумения, насочен към личността на Бенковски. Дори приятелите на Бенковски считат, че това е един неуместен въпрос, от чието неподигане паметта му единствено ще завоюва, заради което го отминават с уважително безмълвие.
Но преди да минем към „ минусите “ на Бенковски, дано изтъкнем общопризнатите му позитивни качества.
Физическата представителност, в случай че и да не е решаващо, въпреки всичко е едно от основните качества на публичния лидер. Идеал е духовната мощ да откри подобаваща външна форма. Колкото повече черти от целокупната фигура на един лидер се доближават до съвършенството, колкото по-малко негови прояви будят показа за несъвършенство, усеща на страдание, благосклонност, даже подбив, толкоз по-малко слънчеви петна ще има блясъкът на неговия престиж, толкоз по-силна и омайваща ще бъде легендата за него.
Бенковски не е могъл да се оплаче, че природата е лишила духа му от подобаваща форма. Физическият му облик ни е даден от Захари Стоянов:
Той можеше да има възраст почти от 28–30 години, растеж висок, тъничък, гърди изпъкнали напред, глава вирната обратно, с дълъг врат лице обичайно, малко изсъхнало, усмивка сдържана и привлекателна, руси мустаци, тънки и предостатъчно дълги, закривени от единствено себе си към очите, които придаваха особена представителност на лицето му; очи ясносини, взор остроумен, коса и вежди руси, както и мустаците му, и въобще човек персонален и представителен; човек, който беше в положение да притегли всеки смъртен с външните си качества. При това, като се прибавят още неговите придвижвания, пъргавината му, строгата тирада, разправяне с ръкомахане, обръщенията му с хората, които не оставаше да се почесват и излагат своите отзиви просторно и да го учат на разум и прочие, вие ще имате долу-горе незадълбочено разбиране за портрета на Бенковски („ Записки “, с. 310).
Стоянов, въпреки и да е знаел преди срещата си с Бенковски, че „ той е взет за деятел по благосклонност, турен под персоналното наблюдаване на Волова “, въпреки да е знаел неговата просветеност по писмата му, признава, че още при първата среща „ аз благоговеех пред него, непринудено признавах, че той е популярен, с една тирада – бях заслепен от него “.
Бенковски имал твърда, пламенна и неукротима воля, която била в положение да оживи и мъртвите. За заразяващата мощ на тази воля е задоволително да се уточни, че той с една среща е успявал да завоюва за своите проекти хора, които до тогава са ги считали за луда случка. С този вътрешен огън той обърна мозъците и сърцата даже на трезвите и филистерски благоразумно настроени панагюрски комисари и от съзаклятници срещу живота му ги направи правилни помощници.
Но тази воля се опираше на един жив и необятен разум, оплоден с пъстра житейска умелост и надълбоко познание за живота и за човешката душа.
Бенковски можел да прави това, с което нормално се мери духовната мощ на най-гениалните ръководители и пълководци: дарба за разчеталяване на съзнанието в доста направления, т.е. по едно и също време занимаване с няколко въпроса. Бенковски могъл да диктува по едно и също време на трима-четирима писари писма с разнообразно наличие и да улавя и най-малките отклонения в писмата от неговата диктовка. Този генералщабен подарък – да се разпорежда сполучливо на съзнанието по едно и също време позволение на няколко задания – е от уверено значение за един лидер, който би трябвало да взема решение бързо и по едно и също време доста въпроси. Необходимостта от този подарък схващат тези, които не помнят къде са тръгнали, в случай че някой ги спре и заприказва на друга тематика, както и разсеяните, които, в случай че мислят, когато отиват към чешмата, дали водата е студена, не помнят чашата.
Бенковски вън от това разполагаше с изобилен ресурс от сила. Той не знаеше що е отмалялост, що е отмора, що е сън, и то в дословния смисъл на думата. Той мина като буря над Средногорието и поразяваше хората освен с личността и словото си, само че и с неуморимостта си. Само по този начин можа той да подготви въстанието в невероятния период от три месеца.
Бенковски имаше богат витален опит. Терзия-домошар из средногорските села, анадолски караарабаджия, след това събирач на афион йошурджия, гавазин на персийския консул в Смирна, след това безимотен друмник из турските градове, сетне хъш в Румъния, той бе срещал хора от всички пластове на живота, бе изпаднал от всички положения, които тогавашната орис можеше да предложи на междинния човек: от посетител на пашовски трапези до финален голтак из цариградските и букурещки сокаци; бе съумял да види величието и нищетата на живота, да разбере по-тънко силите и пружините, които движат обособените хора и масите. Той в действителност познаваше турската империя, против която бе повел смъртна битка, тъй като не от книга бе научил турски, арабски, румънски, полски и по-малко персийски и италиански.
И това негово надълбоко познание за живота и хората проличава във всичките му дейности.
Той владееше до съвършенство изкуството да се показа пред хората и да ги покори духовно: с външност, с хайдушко облекло, с блестящо оръжие, с звук, с гръмовити думи, с пламенни слова, най-накрая със заобикалящата го военна свита. Това изкуство бе един от залозите за триумфа на Бенковски. В това отношение (по чалъми) му съперничеше единствено популярният поп Груйо Бански. Собствено двамата неразделни другари – единият представител на земната, а другият на небесната власт – щастливо се допълваха.
Този персонален опит най-накрая му разреши да позволи квадратурата на кръга на Априлското въстание: да организира с триумф едно въстание на дребни притежатели, което по проект трябваше да приключи с крах.
…Не във всички въстанически глави беше задоволително ясно като по какъв начин ще се постави бъдещият български публичен живот. Най-голяма част от революционните деятели желаеха общество без „ турци и чорбаджии “, т.е. общество без национално и обществено иго, освен това общество с национално ръководство, с демократично устройство. Но малко на брой знаеха, че това няма и не може да стане в този тип, в какъвто го желаеше болшинството от тези, които през време на битките и въстанието се назоваха „ братя “. Това бе случай, където за една ера не можеше да се съди по съзнанието на хората.
Бенковски, както и Левски умишлено или неумишлено отваряха вратите на едно ново общество, организувано в страна, в което по силата на нещата трябваше да има шефове: държавен глава, министри, депутати, водачи и прочие, и ръководени. България нямаше да бъде първата страна от този жанр. А щом това е бъдещата орис на България и на нейните жители, естествено за никого не е безразлично какво място ще заеме в стълбата на живота. Ако това общество се нуждаеше от цар, ясно бе, че царската корона ще бъде поставена върху човешка глава. Защо тогава тя да не може да се постави върху главата на един Бенковски, който в действителност бе роден за цар? И в действителност, той почтено, посредством единствено на персоналните си качества, без всяка школа и образование бе няколко дни некоронован цар на едно малко въстаническо царство.
Из: „ Оптимистична доктрина за нашия народ “, Иван Хаджийски, изд. „ Отечество “, 1997
Снимка: Георги Бенковски (рождено име: Гаврил Груев Хлътев, 1843-1976), bg.m.wikipedia.org
Картина: „ Хвърковатата чета на Бенковски ”, 1909 година, художник Петър Морозов, militarymuseum.bg
