Как западни фирми експлоатират източноевропейците
Benetton, Esprit, Armani, Dolce & Gabbanа, H&M - познавате ги, нали? Но знаете ли, че създават стоките си във заводи в Източна Европа, където заплащането и изискванията на труд са постоянно под човешкото достолепие? Разтърсващи разкрития от един горист свят: „ Казах на началничката, че не мога да вдишвам край тази машина, написа Deutsche Welle. Температурите във фабриката и без друго са към 30 градуса, а когато работим с тази машина, става още по-горещо ", споделя една жена, която изкарва прехраната си в текстилна фабрика в Сърбия. Началничката изслушала недоволството ѝ, след което насочила вентилационната тръба на машината право в лицето ѝ и споделила: „ Това си е ваш проблем. На който не му изнася - да си потегля. Навън има задоволително хора, които чакат да заемат вашите места. Вратата е ей там! ".
И още един поразителен роман: работничка разказва по какъв начин управлението на компанията ги предиздвикало да съберат пари за уред за мерене на кръвното налягане, с цел да могат сами да си оказват помощ, когато някоя от дамите изпадне в безсъзнание.
И двете работнички желаят да останат анонимни. Същото важи и за всички останали дами, имали смелостта да споделят тъгата си пред специалистите от "Кампанията за чисто облекло " (CCC). Нищо чудно, че не желаят имената им да бъдат споменавани - всички те се притесняват да не изгубят работното си място. Защото си е същински шанс да имаш работа в страна като Сърбия, където безработицата доближава 16%, а измежду младежите - даже 30 на 100. Страна, в която добре платените служби в държавните институции се раздават единствено на хора с вярната партийна брошура.
"Като плебеи "
Особено работничките в текстилната индустрия, която е най-вече в ръцете на задгранични вложители, са изложени на безчовечен условия на труд и всякакъв произвол - непрекъснато ги заплашват с уволняване, не им отпускат целия годишен отпуск, а от време на време даже им не разрешават да вървят до тоалетна. „ Работничките описват, че ги третират като роботи, като плебеи, само че не и като хора. Крещят им, унижават ги и ги подлагат на полов тормоз ", свидетелства Бетина Музиолек, координаторка на CCC за Източна и Югоизточна Европа.
И всичко това поради едно работно място, което носи мизерни пари и безчет неплатени наднормени часове. Официалният екзистенц-минимум в Сърбия възлиза на 278 евро месечно, а едно четиричленно семейство се нуждае за оцеляването си от минимум 652 евро. Работничките в текстилната индустрия получават приблизително по 202 евро на месец, а трудещите се в кожената и в обувната индустрия - по 227 евро. Този бранш дава самун на близо 100 000 души в Сърбия, което съставлява към 8 % от всички трудещи се в страната.
"Рай на ниските заплати "
При това Сърбия не е някакво изключение. „ За световните играчи на пазара на модата страните от Източна и Югоизточна Европа са същински парадайс на ниските заплати ", установяват специалистите от ССС в собствен отчет по тематиката и загатват известни компании като Benetton, Esprit, GEOX, Armani, Calzedonia, Dolce & Gabbana и H&M. Дори първокласни марки като Louis Vuitton, Prada и Versace създават стоките си във заводи с ниско възнаграждение.
Много от упоменатите компании употребяват етикета "Made in Europe " или "Made in EU ", с което внушават на потребителите, че им оферират артикули, създадени при напълно естествени условия на труда. Реалността обаче е напълно друга. „ Много от 1,7-те милиона служащи в района, които създават дрехи, живеят в бедност ", се споделя в отчета на CCC.
„ Понякога даже нямаме с какво да се храним ", признава една работничка от Украйна, а неин сътрудник от Унгария споделя: „ Заплатите ни стигат единствено едвам си платим тока, водата и парното ".
Подобни несправедливости са вероятни единствено там, където липсва синдикална отбрана на труда. „ Никой не пази дейно ползите на служащите ", споделя Бетина Музиолек от ССС. Към това се прибавя и фактът, че държавните управления в района директно или индиректно субсидират задграничните компании. В Сърбия да вземем за пример непознатите концерни освен могат да разчитат на съществено финансово подкрепяне, само че и получават имоти земя на нереално ниски цени или даже изцяло гратис. Освен това могат да разчитат и на данъчни облекчения.
Сръбският президент Вучич самичък сграбчва лопатата, с цел да покаже, че задграничните вложения са добре пристигнали в страната му
И още един поразителен роман: работничка разказва по какъв начин управлението на компанията ги предиздвикало да съберат пари за уред за мерене на кръвното налягане, с цел да могат сами да си оказват помощ, когато някоя от дамите изпадне в безсъзнание.
И двете работнички желаят да останат анонимни. Същото важи и за всички останали дами, имали смелостта да споделят тъгата си пред специалистите от "Кампанията за чисто облекло " (CCC). Нищо чудно, че не желаят имената им да бъдат споменавани - всички те се притесняват да не изгубят работното си място. Защото си е същински шанс да имаш работа в страна като Сърбия, където безработицата доближава 16%, а измежду младежите - даже 30 на 100. Страна, в която добре платените служби в държавните институции се раздават единствено на хора с вярната партийна брошура.
"Като плебеи "
Особено работничките в текстилната индустрия, която е най-вече в ръцете на задгранични вложители, са изложени на безчовечен условия на труд и всякакъв произвол - непрекъснато ги заплашват с уволняване, не им отпускат целия годишен отпуск, а от време на време даже им не разрешават да вървят до тоалетна. „ Работничките описват, че ги третират като роботи, като плебеи, само че не и като хора. Крещят им, унижават ги и ги подлагат на полов тормоз ", свидетелства Бетина Музиолек, координаторка на CCC за Източна и Югоизточна Европа.
И всичко това поради едно работно място, което носи мизерни пари и безчет неплатени наднормени часове. Официалният екзистенц-минимум в Сърбия възлиза на 278 евро месечно, а едно четиричленно семейство се нуждае за оцеляването си от минимум 652 евро. Работничките в текстилната индустрия получават приблизително по 202 евро на месец, а трудещите се в кожената и в обувната индустрия - по 227 евро. Този бранш дава самун на близо 100 000 души в Сърбия, което съставлява към 8 % от всички трудещи се в страната.
"Рай на ниските заплати "
При това Сърбия не е някакво изключение. „ За световните играчи на пазара на модата страните от Източна и Югоизточна Европа са същински парадайс на ниските заплати ", установяват специалистите от ССС в собствен отчет по тематиката и загатват известни компании като Benetton, Esprit, GEOX, Armani, Calzedonia, Dolce & Gabbana и H&M. Дори първокласни марки като Louis Vuitton, Prada и Versace създават стоките си във заводи с ниско възнаграждение.
Много от упоменатите компании употребяват етикета "Made in Europe " или "Made in EU ", с което внушават на потребителите, че им оферират артикули, създадени при напълно естествени условия на труда. Реалността обаче е напълно друга. „ Много от 1,7-те милиона служащи в района, които създават дрехи, живеят в бедност ", се споделя в отчета на CCC.
„ Понякога даже нямаме с какво да се храним ", признава една работничка от Украйна, а неин сътрудник от Унгария споделя: „ Заплатите ни стигат единствено едвам си платим тока, водата и парното ".
Подобни несправедливости са вероятни единствено там, където липсва синдикална отбрана на труда. „ Никой не пази дейно ползите на служащите ", споделя Бетина Музиолек от ССС. Към това се прибавя и фактът, че държавните управления в района директно или индиректно субсидират задграничните компании. В Сърбия да вземем за пример непознатите концерни освен могат да разчитат на съществено финансово подкрепяне, само че и получават имоти земя на нереално ниски цени или даже изцяло гратис. Освен това могат да разчитат и на данъчни облекчения.
Сръбският президент Вучич самичък сграбчва лопатата, с цел да покаже, че задграничните вложения са добре пристигнали в страната му
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ