Църквата почита на 14 март преп. Бенедикт
Бенедикт Нурсийски бил просветен юноша, само че избрал да живее в пустинно място близо до Рим
Монашеството се развило на Запад доста по-късно, в сравнение с Изток. Главен създател на монашеския живот на Запад се счита преподобни Бенедикт Нурсийски, който пръв въвел избран правилник, признат в съвсем всички обители.
Преподобни Бенедикт се родил към 480 година в гр. Нурсия, Италия, и в юношеска възраст бил изпратен в Рим да се учи и възпитава в учебно заведение. На 16-годишна възраст той решил да остави света и да се отдръпна в пустинно място близо до Рим. Започнал да живее в пещера в цялостно уединение, където прекарал три години в непрекъсната молитва.
Случайно овчари разкрили жилището на пустинника. Започнали да идват при него люде от близките селища за директиви. Скоро се разчуло, че Бог му дарувал огромна духовна мъдрост и мощ да лекува заболявания. Посетителите се събирали на тълпи към неговата пещера. Иноците от прилежащия манастир го помолили да стане техен свещеник, само че преподобни Бенедикт не одобрявал разпуснатия живот на италианските иноци и предвиждал, че неговите строги правила няма да се понравят на братята. Така и се случило, когато той най-сетне се съгласил да одобри духовното управление.
Щом изискал да вкара по-строг живот в манастира, иноците възнегодували и някои от тях желали да го отровят. Но злият план не сполучил: чашата с отровното пиво се счупила, щом преподобни Бенедикт направил с ръка над нея кръстния знак. Той дал прошка на злосторниците и още веднъж се отдръпнал в предходната пещера. Но усамотението станало за него невероятно. Множество люде се заселвали към него, като желаели да се употребяват от неговите директиви и от духовното му управление. Постепенно се образували манастири с по дванадесет иноци във всеки. Недостоен духовник на име Флоренций възбудил част от братята срещу игумена и преподобни Бенедикт решил да се пресели на друго място.
Бенедикт основал манастир в планината Касино, а монасите нарекли себе си бенедиктинци
Заминал за най-южната част на Италия, в Кампания. Там, в отдалечените и глухи местности, селското население още се покланяло на идоли и не знаело за християнската религия. На преподобни Бенедикт се понравила местността на планината Касино, заселил се в нея и скоро няколко братя се включили към него. На тая планина стояло още идолско капище, обкръжено от дъбрава, отдадено на римския господ Аполон, и народът още принасял жертви на идола. Преподобни Бенедикт почнал да учи на същинската религия идващите селяни и скоро обърнал доста идолопоклонци към Христа. Капището било разрушено и на негово място преподобни Бенедикт построил черква в чест на св. Йоан Кръстител. Скоро се събрали толкоз доста подвижници, че се образувал огромен манастир, който станал средище и майка-манастир на цялото западно монашество. Бенедикт написал правилник за своите братя, които почнали да се назовават по неговото име - бенедиктинци. Преподобни Бенедикт Нурсийски починал в Монте Касино при Неапол в 543 г.
Монашеството се развило на Запад доста по-късно, в сравнение с Изток. Главен създател на монашеския живот на Запад се счита преподобни Бенедикт Нурсийски, който пръв въвел избран правилник, признат в съвсем всички обители.
Преподобни Бенедикт се родил към 480 година в гр. Нурсия, Италия, и в юношеска възраст бил изпратен в Рим да се учи и възпитава в учебно заведение. На 16-годишна възраст той решил да остави света и да се отдръпна в пустинно място близо до Рим. Започнал да живее в пещера в цялостно уединение, където прекарал три години в непрекъсната молитва.
Случайно овчари разкрили жилището на пустинника. Започнали да идват при него люде от близките селища за директиви. Скоро се разчуло, че Бог му дарувал огромна духовна мъдрост и мощ да лекува заболявания. Посетителите се събирали на тълпи към неговата пещера. Иноците от прилежащия манастир го помолили да стане техен свещеник, само че преподобни Бенедикт не одобрявал разпуснатия живот на италианските иноци и предвиждал, че неговите строги правила няма да се понравят на братята. Така и се случило, когато той най-сетне се съгласил да одобри духовното управление.
Щом изискал да вкара по-строг живот в манастира, иноците възнегодували и някои от тях желали да го отровят. Но злият план не сполучил: чашата с отровното пиво се счупила, щом преподобни Бенедикт направил с ръка над нея кръстния знак. Той дал прошка на злосторниците и още веднъж се отдръпнал в предходната пещера. Но усамотението станало за него невероятно. Множество люде се заселвали към него, като желаели да се употребяват от неговите директиви и от духовното му управление. Постепенно се образували манастири с по дванадесет иноци във всеки. Недостоен духовник на име Флоренций възбудил част от братята срещу игумена и преподобни Бенедикт решил да се пресели на друго място.
Бенедикт основал манастир в планината Касино, а монасите нарекли себе си бенедиктинци
Заминал за най-южната част на Италия, в Кампания. Там, в отдалечените и глухи местности, селското население още се покланяло на идоли и не знаело за християнската религия. На преподобни Бенедикт се понравила местността на планината Касино, заселил се в нея и скоро няколко братя се включили към него. На тая планина стояло още идолско капище, обкръжено от дъбрава, отдадено на римския господ Аполон, и народът още принасял жертви на идола. Преподобни Бенедикт почнал да учи на същинската религия идващите селяни и скоро обърнал доста идолопоклонци към Христа. Капището било разрушено и на негово място преподобни Бенедикт построил черква в чест на св. Йоан Кръстител. Скоро се събрали толкоз доста подвижници, че се образувал огромен манастир, който станал средище и майка-манастир на цялото западно монашество. Бенедикт написал правилник за своите братя, които почнали да се назовават по неговото име - бенедиктинци. Преподобни Бенедикт Нурсийски починал в Монте Касино при Неапол в 543 г.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ