Историята на един джентълмен, потънал на „Титаник“
Бенджамин Гуггенхайм бил един от най-богатите хора на своето време и като подобен имал привилегията да пътува в първа класа на „ Титаник “. Магнатът бил на борда със своята държанка, френската певица мадам Леонтине Обар, камериера си Виктор Джильо, водача Рене Перньо и камериерката на мадам Обар – Ема Сьогесер.
Когато корабът почнал да потъва, Гугенхайм оказал помощ на спътничките си да се качат в избавителните лодки, само че схванал, че обстановката е доста сериозна и за него няма време да се избави. Тогава дружно с камериера той се върнал в своята каюта, където облякъл формалния си фрак.
Но вместо да се запътят към избавителните съдове, богаташът седнал на една маса в централната зала и почнал умерено да пие уиски, гледайки бедствието.
Когато камериерът Джильо го попитал няма ли да пробват въпреки всичко да се спасят, Гугенхайм отвърнал: „ Облечени сме в сходство с нашето състояние и сме подготвени да умрем като джентълмени “.
Интересно е да се означи, че съгласно една тайна доктрина „ Титаник “ е потопен, с цел да може да се сътвори Федералния запас на Съединени американски щати, а името на Гугенхайм е директно обвързвано с конспирацията.
Работата е там, че на борда на лайнера участвали трима от най-богатите мъже в Америка по това време – Бенджамин Гугенхайм, банкерът Исидор Щраус и строителният бизнесмен Джон Джейкъб Астор IV.
По една случайност и тримата били срещу основаването на федереални запаси – концепция, която била мощно подкрепяна от огромните банкери в тези години (Ротшилд, Рокфелер и Джей Пи Морган).
Самият Джей Пи Морган също имал билет за първото презокеанско пътешестване, само че в последния миг не се качва на борда, което подсилило слуховете за скрит план. В последна сметка „ Титаник “ потопен, а година по-късно, през 1913 година, Федералният запас станал действителност.
