Откриха изложба, посветена на Бенджамин Франклин и Българското възраждане през XIX в.
Бенджамин Франклин е фундаментална персона с голямо значение за американската и за международната история. Това сподели доцент доктор Калина Иванова, шеф на Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “ (НБКМ), на откриването на изложбата „ Бенджамин Франклин и Българското възобновление. Из фондовете и сбирките на НБ „ Св. св. Кирил и Методий “ днес.
В словото си тя напомни, че през 2026 година се означават 320 години от рождението на Бенджамин Франклин – академик, държавник, посланик, издател и откривател, характерен представител на Просвещението. Роден през 1706 година в Бостън, Франклин се утвърждава като основна фигура освен в американската, само че и в международната история – от опитите му с електричеството и изобретенията като гръмоотвода и бифокалните очила, до приноса му към развиването на книгата, библиотеките и печатното дело.
Особен акцент бе подложен върху ролята му в основаването на първата абонаментна библиотека в Съединени американски щати във Филаделфия през 1731 година, както и върху издаването на „ Алманах на бедния Ричард “ – дребна брошура, която, с помощта на възрожденските преводи, оставя трайна диря и в българското публично схващане.
Директорът на НБКМ посочи, че изложбата е част от програмата на честванията, отдадени на 250 години от приемането на Декларацията за независимостта на Съединени американски щати, и се осъществя с поддръжката на Посолството на Съединените американски щати в България.
Изпълняващият длъжността дипломат на Съединени американски щати Мартин Макдауъл сподели на български език, че тази изложба е ярка демонстрация на дългогодишните връзки сред нашите две страни и увещание, че концепциите не познават граници. Той напомни, че Бенджамин Франклин се е построил и образовал самичък, с цел да стане почитан посланик, общественик и академик с изключителна мъдрост и възприятие за комизъм.
„ Франклин е считал, че знанието би трябвало да се споделя, напредъкът да служи на публичното богатство и че образованието е най-сигурният път към свободата “, сподели Макдауъл и посочи, че тези хрумвания са резонирали мощно тук по време на българското Възраждане.
По думите му тази изложба показва по какъв начин творбите на Франклин са били превеждани, приспособени и обсъждани от българските интелектуалци, които са изграждали нацията посредством обучение и просвета още преди постигинатето на политическа самостоятелност. „ Франклин е обичал да споделя: „ По-добре добре направено, в сравнение с добре казано “, означи още Макдауъл.
Кураторът на изложбата доцент доктор Християн Атанасов акцентира, че въпреки Бенджамин Франклин и възрожденските българи да принадлежат към „ изцяло разнообразни светове “ – географски, политически и исторически, изложбата ясно демонстрира по какъв начин концепциите преодоляват граници, а духовното въздействие постоянно се оказва по-силно от всевъзможни разделения.
Кураторът означи, че експозицията наблюдава пътя на франклиновите хрумвания в българската културна среда още от 1837 година, когато Гаврил Кръстевич превежда „ Алманах на бедния Ричард “ под заглавието „ Мъдрост добраго Рихарда “. По-късно персони като Петко Славейков, Стефан Бобчев, Христо Данов, както и бъдещият екзарх Йосиф, не просто разпространяват Франклин, а го трансформират в част от възрожденския честен и учебен канон.
Втората значима линия в изложбата е обвързвана с по-широките американско-български културни контакти през XIX век. Дейността на американските мисионери, измежду които са доктор Елиас Ригс и доктор Алберт Лонг, преводите на Библията, първите американски учебни заведения и ролята на Робърт лицей в Цариград са показани като част от повсеместен развой на културна и духовна равноправност на българското общество, уточни още Атанасов.
Според него изложбата има ясно модерно звучене, тъй като концепциите на Франклин за разсъдък, труд, обучение и социална отговорност остават изумително настоящи и през днешния ден.
Експозицията, съдържаща документи от друг темперамент, съхранявани в Националната библиотека, се означават 320 години от рождението на Бенджамин Франклин. Таблата може да бъдат прегледани в Централното предверие на библиотеката.
