Беназир Бхуто е дъщеря на Зулфикар Али Бхуто, който в

Беназир Бхуто е щерка на Зулфикар Али Бхуто, който в избран миг от историята на Пакистан заема поста президент, а по късно и министър-председател. Майка ѝ е родом от Персия, с кюрдско съзнание. Красивата им щерка следва политология в Харвардския университет в Съединени американски щати, след което приключва политология и стопанска система в Оксфордския университет в Обединеното кралство през 1977.

Завръща сев родината си, по времето, когато татко й е министър-председател. След няколко седмици военните правят държавен прелом, татко й е задържан, а властта минава в ръцете на диктатора военачалник Зия Ул-Хак, който постанова военно състояние и кодекса на шериата в страната. Две години по-късно татко й е екзекутиран посредством обесване. Беназир Бхуто прекарва 5 тежки години под домакински арест или зад решетките, в единична килия. Убиват брат й при мистериозни обстоятелств във Франция.

След целия този призрачен сън, Бхуто взема решение да застане отпред на Пакистанската национална партия и да насочи напъните си за възобновяване на демокрацията. Едва през 1984 й разрешават да напусне страната. Тя продължава да управлява партията като бежанец във Англия. С острите си рецензии против военния режим Беназир печели необятна интернационална поддръжка. Никой различен в Пакистан не се е употребил с такова доверие в чужбина.

Две години по-късно военното състояние в Пакистан е прекъснато и тя се завръща вкъщи, където я чакат хиляди последователи. Веднага застава отпред на всеобщи митинги и акции на гражданско непокорство срещу режима на военачалник Зия Ул-Хак и за осъществяване на национални избори.

Генералът умира в самолетна злополука и с това диктатурата му завършва. На първите свободни парламентарни избори през 1988, партията на Бхуто печели и с това тя става първата жена министър –председател в ислямска страна. С това обаче перипетиите й занапред стартират.

След две години президентът освобождава държавното управление ѝ, обвинявайки го в корупция, корист с власт и насрочва нови избори. Съпругът ѝ е задържан и изпратен в затвор за 2 години по разнообразни обвинявания.

На идващите парламентарни избори Беназир Бхуто губи и става водач на опозицията в Народното събрание. Последвалите опити за дискредитиране стават причина Бхуто да бъде депортирана в Карачи през 1992 година и да ѝ бъде краткотрайно неразрешено да влиза в Исламабад - столицата на Пакистан.

През 1993 година президентът разпуска и новото държавно управление и насрочва нови избори. На извършените избори Бхуто още веднъж получава необятна национална поддръжка и опция още веднъж да сформира държавно управление.

Второто ѝ държавно управление е доста сполучливо, само че Бхуто позволява разгръщане на корупцията. Това понижава доста нейната известност за сметка на нараствания рейтинг на ислямските фундаменталисти. През 1996 е погубен вторият ѝ брат, дружно с още 6 души, при полицейска престрелка в дома му, което в допълнение дестабилизира нейния втори мандат на министър-председател. За повторно нейното държавно управление е необуздано от президента в края на 1996.

Беназир Бхуто губи изборите през 1997. Новото държавно управление я подвежда под фамилна отговорност за корупция и финансови злоупотреби. Нейният брачен партньор Асиф Али Зардари, който е министър в нейното държавно управление, е наказан и изпратен в затвор за 8 години. Бхуто е наказана на 3 год. затвор за корупция, отстранена е от политиката и е наказана да заплати 8,6 милиона $. Беназир Бхуто взема решение да емигрира през 1999, като твърди, че е почтена и ще апелира пред Върховния съд.

През по-голямата част от последната си емиграция Бхуто обитава в Лондон и Дубай, където се занимава най-вече с преподавателска активност. Продължава да поддържа непрекъснати контакти с Пакистанската национална партия, която е измежду основните съперници на пакистанския президент, който от своя страна взема решение да я амнистира през 2007. Беназир се завръща с желанието да взе участие в новите избори. При тържественото й посрещане е осъществен двоен гибелен бомбен атентат, при който умират над 130 от посрещачите и 500 са ранени. Това е най-кървавото терористично нахлуване в историята на Пакистан. Самата Беназир оцелява по знамение.

След два месеца, на 27 декември 2007, месец преди плануваните парламентарни избори, още веднъж бива атакувана. По време на обществена изява, против нея са създадени 3 изстрела от мотоциклетист с револвер, след което атентаторът взривява експлозиви, закачени по тялото му, убивайки над 20 души от присъстващите и ранявайки 50 души. Беназир Бхуто, която е тежко ранена, е откарана в болница, където умира от раните си. На погребалната ѝ гала участват десетки хиляди души.

Според пакистанската частна телевизия ARY отговорност за атентата поема терористичната мрежа Ал Каида. Ден по-късно лидерът на терористичната организация в Пакистан отхвърля обвиняванията, заявявайки, че съществува скрит план на пакистанското държавно управление.

Убийството остава неразкрито. Нейната гибел провокира рецесия, която по този начин и не е преодоляна. Понесена от благосклонностите, провокирани измежду народа, партията на някогашната министър-председателка печели изборите, а брачният партньор й Азиф Али Зардари става президент на Пакистан.

Образът на Беназир Бхуто и до през днешния ден е именит, защото тя е щерка на първия демократично определен министър-председател, който  впоследствие се трансформира в същински страдалец. През годините на ръководството си Беназир участва непрекъснато, дружно с холивудски величия и звезди от стилния подиум, в класациите за най-красивите дами в света на западните таблоиди. С извънредно положителното обучение, което получава, с персоналния си сексапил, просветеност и харизматичност, с дейностите посредством които се стреми да следва правилата, завещани от татко й, наблягайки демократичното начало във всяко свое начинание и макар всички опити да бъде дескредитирана, остава като един от знаците на свободата и демокрацията.

Снимки: Alchetron, Britannica, The Independent