Бен Шапиро е журналист и един от най-разпознаваемите американски политически

Бен Шапиро е публицист и един от най-разпознаваемите американски политически коментатори с дяснополитически възгледи. Създател е на медията  Daily Wire, която заведе и завоюва делото против президента Джо Байдън за наложителна вaкcинaция в частните компании.

В последните години се снабди с голямо количество почитатели в обществените медии, както и с цялостен легион от критици.

Завършва учебно заведение на 16 години, има дипломи по изкуства, магистърска степен по политически науки и приключва с почести право в университета „ Харвард “, след което работи в една от най-престижните правни компании в света – Goodwin Procter, където остава до 2012 година, след което открива своя лична частна адвокатска фирма. Но не правото е неговата буря, а политическите мнения.

Шапиро към този момент има издадени 18 книги, отдадени на задачата му да бъде изобличител на „ лявото лицемерие “.

Първите две книги, които издава преди да навърши 20, описват за престоя му в университета и това по какъв начин висшите образователни заведения са се трансформирали в люпилня за крайнолиберални хрумвания.

Неговата паметна имитация „ Фактите не се интересуват от възприятията ти “ е съумяла да вбеси не един и двама души, но  Бен Шапиро  има доста ясна концепция къде лежат личните му граници и твърдо има вяра, че истината би трябвало да стои над всичко.

Не съществува такова нещо като „ моята истина ”. Съществува Истината, съществуват и отзиви.

Без ясна морална визия изпадаме в честен релативизъм, а оттова – в давност.

Никога в историята на страната ни едно потомство не е било толкоз овластено, толкоз богато, толкоз привилегировано – и въпреки всичко толкоз празно.

Не е вярно децата да бъдат потапяни с главата надолу във ваната с мръсотия, която назоваваме известна просвета.

Човек може да бъде преценяван освен по качеството на работата си, само че и по качеството на заниманията си.

Толерантността се провали като добродетел, на първо място, тъй като е по някакъв метод унизителна за хората. Много по-добре е да се приказва за „ почитание “ или „ съпричастност “. Но тъкмо това е казусът – здравият разсъдък ни споделя, че има хора, които не могат и не би трябвало да провокират нашето почитание или съпричастност. Ние считаме това, което съставляват за неуместно, откачено, неприятно или и трите. Да се ​​проявява почитание към тях би означавало да се изостави всевъзможен честен нюх, тъй че един изцяло търпелив човек ще бъде изцяло въздържан, без честен център. Затова се обръщаме към „ толерантността “, която просто значи да отстъпим на хората правото да бъдат това, което са, като в същото време сдържаме уважението си. Но решителните бранители на толерантността не се задоволяват с това и не престават да упорстват, че толерантността допуска нужда от уважение… Така задължението за приемливост води непреклонно до назадничавост.

Когато някой ви назова рacиcт, ceксиcт или xoмофoб, просто тъй като не сте склонен с него по политически въпроси, като налозите, гeй бpaковете и така нататък, упражнява тормоз. Когато някой ви наскърбява просто тъй като не сте склонен с него по отношение на климатичните промени или държавните локдауни, упражнява тормоз. Ако някой ви етикетира като неприятен човек, просто тъй като не сте склонен с него, упражнява тормоз. По този метод нападна личността ви без съображение.

Няма да повеждам диалог, в който да ме наричате рacист, а аз да изяснявам за какво не съм рacист. Това е диалог за идиоти.

Свободата на словото и мисълта имат значение, изключително когато не сме съгласни с нечии думи или мисъл. В момента, в който болшинството реши да тормози хората за това, че мислят неща, които не му харесват, мисловните закононарушения се трансформират в действителност.

Конституцията планува разделянето на църквата и страната, с цел да попречи на хората да постановат своите религии на другите, а не с цел да стопира религиозните вярвания на хората да въздействат върху възгледите им за публичната политика.

Нихилизмът, нарцисизмът и хедонизмът са естествените резултати от безредния екзистенциален субективизъм, разпространяван от левицата. Ако отличителният белег на бейби взрива беше протестът, то отличителният белег на моето потомство е умората. Нищо в действителност няма значение – потънали сме в галактическа самотност.

Злото може по този начин да оформи събитията, че Цезар да получи замък, а Христос – кръст, само че същият този Христос ще възкръсне и ще раздели историята на „ пр.Хр. ” и „ сл.Хр. ”, тъй че даже животът на Цезар ще би трябвало да се датира по отношение на неговото име. Да, дъгата на моралната галактика е дълга, само че се огъва към справедливостта.

Съюз на съветските социалистически републики отхвърли юдео-християнските полезности и гръцкото право, замествайки ги с полезностите на колектива и утопична визия за „ обществена правдивост “ – заради което умориха от апетит и изклаха десетки милиони човешки същества.

Лявата философия за насилието е елементарна: добре е, когато се употребява за леви дела. Лошо е, когато се употребява за други цели.

Продължително благополучие може да се реализира единствено посредством обработване на душата и мозъка. А култивирането на нашите души и мозъци изисква от нас да живеем с морална цел.

Никога не съм виждал нечий живот да се подобряви посредством недоволство от действителността, виждал съм по какъв начин се усъвършенства, като се приема действителността такава, каквато е и по-късно се вземат самостоятелни, персонални решения, с цел да се усъвършенства.

Пазарите са естествено продължение на човешката природа и естествените права. Вие притежавате себе си и притежавате своя труд — и никой няма право да отнеме този труд от вас за положителното на колектива без обективна отплата.

Що се отнася до обществената правдивост, в случай че се допуска, че обществената е опълчена на самостоятелната, тогава обществената правдивост по формулировка е несправедлива.

Затварянето на очите за злото не го кара да изчезне. Позволява му да пораства. И тези, които разрешават на злото да пораства, с цел да защитят личното си улеснение, ще бъдат държани под отговорност за крайните резултати от самото зло, което улесняват.

Когато обстоятелствата се подчинят на страстите, истината умира. А общество, което не цени истината, не може да оцелее.

Вижте още от Бен Шапиро : ПОЛИТИЧЕСКИ ЛИДЕРИ, КОИТО СА ПО-ГЛУПАВИ ОТ КУХНЕНСКАТА Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) МИВКА, СА НА ВЛАСТ – БЕН ШАПИРО