Бен и аз, Ерик Уайнърпревод Нейко Генчев, издателство ФаберНие обичаме

" Бен и аз ", Ерик Уайнър

превод Нейко Генчев, издателство " Фабер "

Ние обичаме географиите на Ерик Уайнър, обичаме и него самия. И той го знае, както си проличава от страницата, отдадена на прекарванията му във Великотърновския университет. Лесно е да го харесваме и да се впускаме с наслада в неговите пътувания през континентите и вековете, до момента в който търси и изследва блаженството, мъдростта, гениите и самия Бог. Това са все универсални теми; цели, към които се стремим, хрумвания, които владеят и нашите мозъци.

Дали обаче един политик от зората на историята на Съединени американски щати би привлякъл българската аудитория? Какви блага ни носиш този път, Ерик?

Героите на новата книга в действителност са двама. Бащата създател Бенджамин Франклин е единият. Другият е самият Ерик Уайнър, който обезоръжаващо декларира, че с наближаването на рождения му ден, след който годините му ще стартират с 6 (кой ли ще да е този рожден ден, чудим се ние), от ден на ден се нуждае от лидер и преподавател. По-често се случва с натрупването на години хората да претендират, че те би трябвало да поучават и поучават.

Не и Ерик. По своя изпитан неповторим способ той стартира пътуването си по следите на Стария магьосник, както е именуван Бен Франклин. Лицето от стодоларовата банкнота, което всички са виждали, мнозина са изучавали, само че малко на брой в действителност познават. При все че има безчет монографии за активността и изобретенията му, непокътнати са голям брой документи и артефакти, както и хиляди от ръкописните му писма; Франклин си остава извор на изненади. Ерик Уайнър потегля от родния му Бостън и по суша, въздух и вода наблюдава всяка стъпка от житейския му път. Чете писанията му, пробва същата вода, вдъхва същия въздух, тества въздушните бани, които Бен е практикувал… Търси истината освен посредством книгите, само че и посредством личните си сетива.

Бен Франклин има доста лица – извънземният, почиващият, книжовният, емпиричният, скитащият, любопитният, заетият, съмняващият се… даже Буда Бен. Плюс безкрайната поредност от маски, които с ненаситност надява, с цел да изрази по-ясно някоя концепция. " Той написа като индиански водач, пленен африканец, алжирски емир. Пише като бременна самотна жена и като краля на Прусия. Пише от гледната точка на буквата Z, на деформиран крайник, на майска муха, на подаграта си. "

Във всеки от епизодите на своя дълъг и потребен живот той развива и разкрива нови и нови качества от своя темперамент – които несъмнено могат да послужат за образец на всеки от нас. " Този най-плътски и променлив измежду бащите създатели е бил и най-човечен. Той е създателят, с който бихме желали да пием бира. " Неговата философия се основавала на каузи, а не на думи. Научните му проучвания били подчинени на основната цел, да има изгода от тях.

" Сутрин той се питал: " Какво положително ще направя този ден? ", а вечер: " Какво положително направих през днешния ден? ". Бил безконечен оптимист и считал, че " неуспехът е предплатена вноска за триумфа ".

Можем да предположим, че със своето обективно, добросъвестно и много бъбриво ревю Ерик Уайнър разчупва клишетата за една популярна историческа персона. Ние, които не сме учили в американско учебно заведение, несъмнено не съумяваме да се насладим на озониращото влияние от преодолените клишета. Но даже и като първа задълбочена среща с един невероятен човек с дълбока диря в историята на Британската империя, Френското кралство и младата република Съединени американски щати, книгата на Уайнър ни дава доста обстоятелства, мъдрост, а и не малко развлечение. Нещо, което Бенджамин Франклин сигурно би оценил.