Почина последният прокурор от Нюрнбергския процес на 103-годишна възраст
Бен Ференц е единствено на 27 години, когато обезпечава осъждането на 22 нацистки офицери за военни закононарушения и закононарушения против човечеството.
По-късно той се застъпва за основаването на интернационален съд за гонене на военни закононарушения - цел, осъществена през 2002 година
Ференц умря умерено в съня си в петък вечерта в старешки дом в Бойнтън Бийч, Флорида.
Потвърждавайки гибелта му, Музеят на Холокоста в Съединени американски щати съобщи, че светът е изгубил " водач в търсенето на правдивост за жертвите на геноцид ".
Ференц е роден в Трансилвания - част от Румъния - през 1920 година, само че фамилията му емигрира в Съединени американски щати, когато той е дребен, с цел да избегне антисемитизма, и по-късно се открива в Ню Йорк.
След като приключва право в Харвард през 1943 година, той се записва в американската войска и взе участие в съюзническия десант в Нормандия и в борбата при Булгера. Издига се до чин сержант и в последна сметка се причислява към екип, претрупан с следствието и събирането на доказателства за нацистките военни закононарушения.
Екипът е основан дружно с армията в Германия и влиза в концентрационните лагери при освобождението им, като води мемоари за изискванията във всеки от тях и интервюира оживелите.
В един по-късен роман за живота си Ференц споделя, че е намирал тела, " насъбрани като дървен материал ", и " безпомощни скелети с диария, дизентерия, тиф, туберкулоза, пневмония и други заболявания, които се гърчат в своите въшлясали койки или на земята, като единствено жалките им очи молят за помощ ".
Той разказва Бухенвалд - един от най-големите лагери в Германия - като " къща на неописуеми ужаси ".
" Няма подозрение, че бях неизличимо травмиран от прекарванията си като следовател на военни закононарушения в нацистките центрове за изтребване ", написа той. " Все още се пробвам да не приказвам и да не мисля за детайлностите. "
След войната той се връща в Ню Йорк, с цел да практикува право, само че скоро по-късно е нает да помогне за обвиняването на нацистите по време на Нюрнбергския развой, макар че няма предходен опит в правосъдните процеси.
Той става основен прокурор на процеса против членовете на Айнзацгрупите - мобилни ескадрони на гибелта на Секретен сътрудник, които работят в окупираната от нацистите Източна Европа и съгласно оценките са умъртвили над един милион души.
От 22-ма мъже, изправени пред съда, всички са наказани, като 13 от тях получават смъртни присъди, а четирима в последна сметка са екзекутирани.
След приключването на правосъдните процеси Ференц, който владее свободно шест езика, в това число немски, остава в Западна Германия и оказва помощ на еврейски групи да получат обезщетение от новото държавно управление.
В по-късните си години той става професор по интернационално право и се бори за основаването на интернационален съд, който да преследва водачите на държавни управления, уличени в осъществяването на военни закононарушения, като написва няколко книги по тематиката.
През 2002 година в Хага, Нидерландия, е основан Международният углавен съд, макар че успеваемостта му е лимитирана заради отхвърли на няколко огромни страни, в това число Съединени американски щати, да вземат участие в него.
По-късно той се застъпва за основаването на интернационален съд за гонене на военни закононарушения - цел, осъществена през 2002 година
Ференц умря умерено в съня си в петък вечерта в старешки дом в Бойнтън Бийч, Флорида.
Потвърждавайки гибелта му, Музеят на Холокоста в Съединени американски щати съобщи, че светът е изгубил " водач в търсенето на правдивост за жертвите на геноцид ".
Ференц е роден в Трансилвания - част от Румъния - през 1920 година, само че фамилията му емигрира в Съединени американски щати, когато той е дребен, с цел да избегне антисемитизма, и по-късно се открива в Ню Йорк.
След като приключва право в Харвард през 1943 година, той се записва в американската войска и взе участие в съюзническия десант в Нормандия и в борбата при Булгера. Издига се до чин сержант и в последна сметка се причислява към екип, претрупан с следствието и събирането на доказателства за нацистките военни закононарушения.
Екипът е основан дружно с армията в Германия и влиза в концентрационните лагери при освобождението им, като води мемоари за изискванията във всеки от тях и интервюира оживелите.
В един по-късен роман за живота си Ференц споделя, че е намирал тела, " насъбрани като дървен материал ", и " безпомощни скелети с диария, дизентерия, тиф, туберкулоза, пневмония и други заболявания, които се гърчат в своите въшлясали койки или на земята, като единствено жалките им очи молят за помощ ".
Той разказва Бухенвалд - един от най-големите лагери в Германия - като " къща на неописуеми ужаси ".
" Няма подозрение, че бях неизличимо травмиран от прекарванията си като следовател на военни закононарушения в нацистките центрове за изтребване ", написа той. " Все още се пробвам да не приказвам и да не мисля за детайлностите. "
След войната той се връща в Ню Йорк, с цел да практикува право, само че скоро по-късно е нает да помогне за обвиняването на нацистите по време на Нюрнбергския развой, макар че няма предходен опит в правосъдните процеси.
Той става основен прокурор на процеса против членовете на Айнзацгрупите - мобилни ескадрони на гибелта на Секретен сътрудник, които работят в окупираната от нацистите Източна Европа и съгласно оценките са умъртвили над един милион души.
От 22-ма мъже, изправени пред съда, всички са наказани, като 13 от тях получават смъртни присъди, а четирима в последна сметка са екзекутирани.
След приключването на правосъдните процеси Ференц, който владее свободно шест езика, в това число немски, остава в Западна Германия и оказва помощ на еврейски групи да получат обезщетение от новото държавно управление.
В по-късните си години той става професор по интернационално право и се бори за основаването на интернационален съд, който да преследва водачите на държавни управления, уличени в осъществяването на военни закононарушения, като написва няколко книги по тематиката.
През 2002 година в Хага, Нидерландия, е основан Международният углавен съд, макар че успеваемостта му е лимитирана заради отхвърли на няколко огромни страни, в това число Съединени американски щати, да вземат участие в него.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ