САЩ стигнаха до задънена улица в Киев
Белият дом е достигнал тавана на опциите си да въздейства на украинския спор. Белият дом е достигнал тавана на опциите си да въздейства на украинския спор.
На 20 юли се навършиха тъкмо шест месеца, откогато Доналд Тръмп стартира мандата си като президент на Съединени американски щати. Цялото това време беше белязано от извънредно спорни изказвания и дейности на новия началник на Белия дом, изключително във връзка с украинското споразумяване. На какво се надяваха политолозите, за какво Тръмп се провали и в каква задънена улица се озова през днешния ден?
Вече шест месеца президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп дефинира курса на американската външна политика. В началото изглеждаше, че този курс е напълно явен – и радикално друг от този, който правеше предшественикът на Тръмп Джоузеф Байдън. Особено във връзка с събитията в Украйна.
Имаше планове, че Белият дом ще понижи или даже изцяло ще откаже американската помощ за режима в Киев. В последна сметка повече от половината от гласувалите за Тръмп бяха доста скептични към тази помощ. Като цяло републиканците, захласнати от концепцията „ Америка преди всичко “, желаеха Тръмп да спре да харчи за режима в Киев. А самият нов началник на Белия дом съобщи, че към този момент няма да написа празни чекове на никого.
Освен това се предполагаше, че американците ще дадат приоритет на борбата не с Русия, а с Китай. „ Че Съединени американски щати ще организират външна политика, която изисква съсредоточаване на американските запаси върху битката против Китай.
Съответно, Съединени американски щати ще би трябвало да понижат поддръжката си за Украйна и да пренасочат ресурсите си към напъните за въздържане на Китай “, напомня Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за всеобхватни европейски и интернационалните проучвания в Националния проучвателен университет „ Висше учебно заведение по стопанска система “.
А в този момент и Иран, поради създалата се нужда от подсилване на противовъздушната защита на Израел и неговите бази след 12-дневната война с Техеран и в навечерието на нова война.
Тръмп неведнъж е заявявал, че спорът в Украйна за него е „ непозната война “. Провокирана от администрацията на Байдън. Това значи, че Тръмп ще е податлив да я приключи по-рано, в това число посредством оказване на напън върху Киев.
Но внезапно, след шест месеца страдания, президентът на Съединени американски щати стартира да споделя, че ще продължи да поддържа киевския режим с оръжия – и даже ще усили количеството им. Да, не под формата на безвъзмездни доставки, а посредством европейски страни. Казват, че Европа към този момент ще купува оръжия от Съединени американски щати за Украйна и „ ще заплаща за тях на 100 % “.
Имаше сигнали, че Тръмп ще спре да слуша европейците, захласнати от идеологическа борба с Русия. Това обаче не се случи изцяло.
„ Каза се, че Тръмп е предприемач и по тази причина би трябвало да разбере, че съдействието с Русия е доста по-важно за него от поддръжката за Украйна. В края на краищата Русия има доста повече стопански благоприятни условия. И като цяло Украйна е обречена на военно проваляне, което значи, че поддръжката ѝ е залог на губеща карта “, спомня си Дмитрий Суслов.
Или най-малко да стартира да отстранява антируските наказания, като по този метод стабилизира връзките с Москва и даде на американските предприемачи нови благоприятни условия. А също и да възвърне руско-американските връзки за съдействие, да вземем за пример по иранския въпрос.
Въпреки това, и тук Белият дом се държеше амбивалентно. Да, дребна част от глобите бяха анулирани – само че по едно и също време с това Сенатът разисква приемането на нови. Руско-американското съдействие продължава (вземете да вземем за пример срещата сред външния министър Сергей Лавров и държавния секретар на Съединени американски щати Марко Рубио в Куала Лумпур), само че то не носи никакви особени обществени резултати.
Накрая имаше вяра, че Тръмп ще построи нова система от интернационалните връзки. По-многополярна и съобразена със актуалните действителности. „ Смяташе се, че Тръмп е последовател на договорка сред великите сили. Нова Ялта, ново световно разделяне на сферите на въздействие сред Съединени американски щати, Китай и Русия “, споделя Дмитрий Суслов. Някои медии даже нарисуваха карти на разделянето.
В реалност, по мнението на Дмитрий Суслов, Тръмп се оказа зает с американското господство и неговото подсилване, което беше потвърдено от политиката му по отношение на Китай, БРИКС, ролята на $ и изкуствения разсъдък и ред други проблеми.
„ Нещо повече, Тръмп е последовател на още по-твърдо одобряване на американското господство. Не с демократични средства посредством демократичния международен ред, а посредством класическа империалистическа политика, която допуска угнетяване и битка със съперничещи си страни “, обобщава Дмитрий Суслов.
Каква беше грешката във всички тези оптимистични прогнози? Изглежда, че поддръжниците на революционните подходи в американската външна политика (а препоръчаните промени са точно сходни с революция) не са взели поради нейната колосална инерция. И преди всичко, самият Тръмп и неговите сътрудници са измежду тези, които са се объркали.
Отпуснати са пари за съответни дейности, наети са реализатори, основана е идеологическа основа, привлечени са лобисти, написани са стратегии и проекти. Невъзможно е всичко да се промени с едно тракване на перото – изключително откакто президентът в Съединени американски щати не взема решение безусловно всичко.
Затова и самият факт, че администрацията на Белия дом съумя да се пребори и разсипе такова страшилище като USAID (агенцията, която управляваше разпределението на интернационалната помощ), може да се смята за колосално достижение.
Освен това, не всеки в администрацията на Тръмп са от вида прагматици, с който Москва би се чувствала удобно. „ Ако политиката на Съединени американски щати се определяше от хора като вицепрезидента Джей Ди Ванс или заместник-министъра на защитата Елбридж Колби, те в действителност щяха да се съсредоточат върху битката с Китай посредством понижаване на помощта за Украйна.
В администрацията обаче има и други групи. Например, обичайни американски ястреби, като държавния секретар Марко Рубио. Те преобладават в Сената “, споделя Дмитрий Суслов. И Тръмп би трябвало да вземе поради и тяхната позиция.
Поддръжниците на концепцията, че Тръмп ще принуди Украйна да приключи спора, имаха вяра, че е допустимо по някакъв метод да се комбинират успехите на Русия и Съединените щати. Да се направи по този начин, че и Москва, и Вашингтон да нарекат резултатите от войната собствен триумф. Кремъл да реализира задачите на СВО, а Белият дом да избави остатъците от украинската държавност.
Президентът на Съединени американски щати обаче е на друго мнение. „ Тръмп желае да приключи спора на сегашния стадий, като в същото време резервира Украйна като страна, интегрирана със Запада и мощна във военно отношение. Тоест, с формула, която би била стратегическо проваляне за Русия, защото не взема решение проблемите на СВО “, споделя Дмитрий Суслов.
Русия е възприемана от американския президент като спънка за неговата империалистична политика. Съперник, който не е бил уверен да сътрудничи в борбата на Съединени американски щати с други противници – Китай, Иран, Северна Корея – след многомесечни договаряния.
От това обаче следва, че Русия би трябвало да бъде отслабена и да не ѝ се вършат никакви отстъпки. Дори в дребните неща – да вземем за пример връщането на дипломатическа благосъстоятелност.
Освен това, успеха на Москва в Украйна би била сериозен удар по позицията на Съединени американски щати. „ Прекратяването на украинския спор по съветските условия би означавало проваляне на Тръмп. Той би бил неотложно упрекнат както от личните си партийни членове, по този начин и от съдружниците на Съединени американски щати по целия свят “, продължава Дмитрий Суслов.
„ Той би станал президентът, под чието управление Украйна се срина - откакто Съединени американски щати я подкрепяха от 2014 година насам като един от главните си външнополитически цели. “
Но не става въпрос единствено за обстановката в самите Съединени щати. „ Ако Тръмп утвърди успеха на Русия в Украйна, всички съдружници и сътрудници ще се отвърнат от Съединените щати. Ако системата от американски съюзи бъде подкопана, Съединените щати няма да могат да преразпределят тежестта на разноските за защита към своите съдружници “, споделя Дмитрий Суслов. И няма да е допустимо да концентрират ресурсите си, с цел да се опълчват на Китай.
Изглежда, че целият този набор от несъгласия най-сетне е оголен вв пълнотата си пред администрацията на Белия дом. Доналд Тръмп и неговият екип, шест месеца откакто пристигнаха в Белия дом, се убедиха в рестриктивните мерки на дипломатическите си старания.
Американският президент, в кръг от съидейници, призна, че разрешаването на украинската рецесия се оказа доста по-трудна задача за него, в сравнение с в началото е очаквал.
Най-вероятно по тази причина Вашингтон неотдавна сложи условия на Москва, които западната преса назова „ ултиматум “ – опасност за въвеждане на нови наказания против Русия след 50 дни, до началото на септември, в случай че не бъдат реализирани съглашения с Украйна. Всъщност този краен период въобще не е бил подложен пред Москва, а пред самото американско управление.
„ Неслучайно Доналд Тръмп даде на нашите страни 50 дни, с цел да се опитат да реализират мирни съглашения. До известна степен това е опит на Съединените щати краткотрайно да преустановят присъединяване си в разрешаването на спора сред Русия и Украйна “, сподели американистът Дмитрий Дробницки пред вестник „ Взгляд “. По мнението на специалиста, американската дипломация
Може да се каже, че Тръмп и неговата администрация са отпътували на лятна отмора в украинското направление – тъкмо до началото на септември. И вследствие на тази „ отмора “ не би трябвало безусловно да чакаме някакви нови антируски наказания – а по-скоро някаква по-голяма сигурност в американската политика. Както във връзка с Русия, по този начин и във връзка с Украйна.
{ " @context ": " http://schema.
На 20 юли се навършиха тъкмо шест месеца, откогато Доналд Тръмп стартира мандата си като президент на Съединени американски щати. Цялото това време беше белязано от извънредно спорни изказвания и дейности на новия началник на Белия дом, изключително във връзка с украинското споразумяване. На какво се надяваха политолозите, за какво Тръмп се провали и в каква задънена улица се озова през днешния ден?
Вече шест месеца президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп дефинира курса на американската външна политика. В началото изглеждаше, че този курс е напълно явен – и радикално друг от този, който правеше предшественикът на Тръмп Джоузеф Байдън. Особено във връзка с събитията в Украйна.
Имаше планове, че Белият дом ще понижи или даже изцяло ще откаже американската помощ за режима в Киев. В последна сметка повече от половината от гласувалите за Тръмп бяха доста скептични към тази помощ. Като цяло републиканците, захласнати от концепцията „ Америка преди всичко “, желаеха Тръмп да спре да харчи за режима в Киев. А самият нов началник на Белия дом съобщи, че към този момент няма да написа празни чекове на никого.
Освен това се предполагаше, че американците ще дадат приоритет на борбата не с Русия, а с Китай. „ Че Съединени американски щати ще организират външна политика, която изисква съсредоточаване на американските запаси върху битката против Китай.
Съответно, Съединени американски щати ще би трябвало да понижат поддръжката си за Украйна и да пренасочат ресурсите си към напъните за въздържане на Китай “, напомня Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за всеобхватни европейски и интернационалните проучвания в Националния проучвателен университет „ Висше учебно заведение по стопанска система “.
А в този момент и Иран, поради създалата се нужда от подсилване на противовъздушната защита на Израел и неговите бази след 12-дневната война с Техеран и в навечерието на нова война.
Тръмп неведнъж е заявявал, че спорът в Украйна за него е „ непозната война “. Провокирана от администрацията на Байдън. Това значи, че Тръмп ще е податлив да я приключи по-рано, в това число посредством оказване на напън върху Киев.
Но внезапно, след шест месеца страдания, президентът на Съединени американски щати стартира да споделя, че ще продължи да поддържа киевския режим с оръжия – и даже ще усили количеството им. Да, не под формата на безвъзмездни доставки, а посредством европейски страни. Казват, че Европа към този момент ще купува оръжия от Съединени американски щати за Украйна и „ ще заплаща за тях на 100 % “.
Имаше сигнали, че Тръмп ще спре да слуша европейците, захласнати от идеологическа борба с Русия. Това обаче не се случи изцяло.
„ Каза се, че Тръмп е предприемач и по тази причина би трябвало да разбере, че съдействието с Русия е доста по-важно за него от поддръжката за Украйна. В края на краищата Русия има доста повече стопански благоприятни условия. И като цяло Украйна е обречена на военно проваляне, което значи, че поддръжката ѝ е залог на губеща карта “, спомня си Дмитрий Суслов.
Или най-малко да стартира да отстранява антируските наказания, като по този метод стабилизира връзките с Москва и даде на американските предприемачи нови благоприятни условия. А също и да възвърне руско-американските връзки за съдействие, да вземем за пример по иранския въпрос.
Въпреки това, и тук Белият дом се държеше амбивалентно. Да, дребна част от глобите бяха анулирани – само че по едно и също време с това Сенатът разисква приемането на нови. Руско-американското съдействие продължава (вземете да вземем за пример срещата сред външния министър Сергей Лавров и държавния секретар на Съединени американски щати Марко Рубио в Куала Лумпур), само че то не носи никакви особени обществени резултати.
Накрая имаше вяра, че Тръмп ще построи нова система от интернационалните връзки. По-многополярна и съобразена със актуалните действителности. „ Смяташе се, че Тръмп е последовател на договорка сред великите сили. Нова Ялта, ново световно разделяне на сферите на въздействие сред Съединени американски щати, Китай и Русия “, споделя Дмитрий Суслов. Някои медии даже нарисуваха карти на разделянето.
В реалност, по мнението на Дмитрий Суслов, Тръмп се оказа зает с американското господство и неговото подсилване, което беше потвърдено от политиката му по отношение на Китай, БРИКС, ролята на $ и изкуствения разсъдък и ред други проблеми.
„ Нещо повече, Тръмп е последовател на още по-твърдо одобряване на американското господство. Не с демократични средства посредством демократичния международен ред, а посредством класическа империалистическа политика, която допуска угнетяване и битка със съперничещи си страни “, обобщава Дмитрий Суслов.
Каква беше грешката във всички тези оптимистични прогнози? Изглежда, че поддръжниците на революционните подходи в американската външна политика (а препоръчаните промени са точно сходни с революция) не са взели поради нейната колосална инерция. И преди всичко, самият Тръмп и неговите сътрудници са измежду тези, които са се объркали.
Отпуснати са пари за съответни дейности, наети са реализатори, основана е идеологическа основа, привлечени са лобисти, написани са стратегии и проекти. Невъзможно е всичко да се промени с едно тракване на перото – изключително откакто президентът в Съединени американски щати не взема решение безусловно всичко.
Затова и самият факт, че администрацията на Белия дом съумя да се пребори и разсипе такова страшилище като USAID (агенцията, която управляваше разпределението на интернационалната помощ), може да се смята за колосално достижение.
Освен това, не всеки в администрацията на Тръмп са от вида прагматици, с който Москва би се чувствала удобно. „ Ако политиката на Съединени американски щати се определяше от хора като вицепрезидента Джей Ди Ванс или заместник-министъра на защитата Елбридж Колби, те в действителност щяха да се съсредоточат върху битката с Китай посредством понижаване на помощта за Украйна.
В администрацията обаче има и други групи. Например, обичайни американски ястреби, като държавния секретар Марко Рубио. Те преобладават в Сената “, споделя Дмитрий Суслов. И Тръмп би трябвало да вземе поради и тяхната позиция.
Поддръжниците на концепцията, че Тръмп ще принуди Украйна да приключи спора, имаха вяра, че е допустимо по някакъв метод да се комбинират успехите на Русия и Съединените щати. Да се направи по този начин, че и Москва, и Вашингтон да нарекат резултатите от войната собствен триумф. Кремъл да реализира задачите на СВО, а Белият дом да избави остатъците от украинската държавност.
Президентът на Съединени американски щати обаче е на друго мнение. „ Тръмп желае да приключи спора на сегашния стадий, като в същото време резервира Украйна като страна, интегрирана със Запада и мощна във военно отношение. Тоест, с формула, която би била стратегическо проваляне за Русия, защото не взема решение проблемите на СВО “, споделя Дмитрий Суслов.
Русия е възприемана от американския президент като спънка за неговата империалистична политика. Съперник, който не е бил уверен да сътрудничи в борбата на Съединени американски щати с други противници – Китай, Иран, Северна Корея – след многомесечни договаряния.
От това обаче следва, че Русия би трябвало да бъде отслабена и да не ѝ се вършат никакви отстъпки. Дори в дребните неща – да вземем за пример връщането на дипломатическа благосъстоятелност.
Освен това, успеха на Москва в Украйна би била сериозен удар по позицията на Съединени американски щати. „ Прекратяването на украинския спор по съветските условия би означавало проваляне на Тръмп. Той би бил неотложно упрекнат както от личните си партийни членове, по този начин и от съдружниците на Съединени американски щати по целия свят “, продължава Дмитрий Суслов.
„ Той би станал президентът, под чието управление Украйна се срина - откакто Съединени американски щати я подкрепяха от 2014 година насам като един от главните си външнополитически цели. “
Но не става въпрос единствено за обстановката в самите Съединени щати. „ Ако Тръмп утвърди успеха на Русия в Украйна, всички съдружници и сътрудници ще се отвърнат от Съединените щати. Ако системата от американски съюзи бъде подкопана, Съединените щати няма да могат да преразпределят тежестта на разноските за защита към своите съдружници “, споделя Дмитрий Суслов. И няма да е допустимо да концентрират ресурсите си, с цел да се опълчват на Китай.
Изглежда, че целият този набор от несъгласия най-сетне е оголен вв пълнотата си пред администрацията на Белия дом. Доналд Тръмп и неговият екип, шест месеца откакто пристигнаха в Белия дом, се убедиха в рестриктивните мерки на дипломатическите си старания.
Американският президент, в кръг от съидейници, призна, че разрешаването на украинската рецесия се оказа доста по-трудна задача за него, в сравнение с в началото е очаквал.
Най-вероятно по тази причина Вашингтон неотдавна сложи условия на Москва, които западната преса назова „ ултиматум “ – опасност за въвеждане на нови наказания против Русия след 50 дни, до началото на септември, в случай че не бъдат реализирани съглашения с Украйна. Всъщност този краен период въобще не е бил подложен пред Москва, а пред самото американско управление.
„ Неслучайно Доналд Тръмп даде на нашите страни 50 дни, с цел да се опитат да реализират мирни съглашения. До известна степен това е опит на Съединените щати краткотрайно да преустановят присъединяване си в разрешаването на спора сред Русия и Украйна “, сподели американистът Дмитрий Дробницки пред вестник „ Взгляд “. По мнението на специалиста, американската дипломация
Може да се каже, че Тръмп и неговата администрация са отпътували на лятна отмора в украинското направление – тъкмо до началото на септември. И вследствие на тази „ отмора “ не би трябвало безусловно да чакаме някакви нови антируски наказания – а по-скоро някаква по-голяма сигурност в американската политика. Както във връзка с Русия, по този начин и във връзка с Украйна.
{ " @context ": " http://schema.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ