Белите мечки са се отделили от кафявите преди 70 000 години
Белите мечки са се отделили от кафявите си роднини единствено преди 70 000 години - относително скоро съгласно еволюционните стандарти, написа Физ орг., позовайки се на датско проучване.
Екип от молекулярни еколози от Копенхагенския университет е открил, че точно по това време белите мечки са развили неповторими характерности, които са им разрешили да оцелеят в сурова и мразовита среда.
В своето проучване, оповестено в списание BMC Genomics, екипът проучва геномите на бели мечки, кафяви мечки и двойка фосилизирани полярни мечки. Целта на откривателите е била да научат повече за времевата линия, обвързвана с развиването на характерности като бяла четина и дарба за оцеляване на диета с високо наличие на холестерол.
Предишни проучвания са посочили, че белите мечки са тясно свързани с кафявите, само че до момента не беше известно по кое време двата типа са се разделили. С актуалното проучване екипът от Дания си слага за задача да откри отговора.
Някои от главните разлики сред кафявите и белите мечки са цветът на козината им, само че също по този начин и типовете четина. Кафявите мечки имат един пласт четина, а белите мечки - два, които им оказват помощ да резервират топлината си и да остават сухи.
Полярните мечки са развили и способността се хранят с по-тлъсто месо, без това да им вреди. Ако кафявите мечки се хранеха по този метод, те щяха да развият сърдечносъдови заболявания и да умират млади.
За да научи повече за това по кое време са се разграничили двата типа, екипът е анализирал геномите на двата типа мечки, и най-много гените, свързани с типа и цвета на козината и функционалностите на сърдечносъдовата система.
Сравнявайки геномите на 119 бели мечки, 135 кафяви мечки и двойката фосилизирани полярни мечки, откривателите са разкрили разлики, датиращи отпреди към 70 000 години. Това допуска, че те са развили неповторимите си характерности доста по-скоро, в сравнение с се смяташе до момента.
Екипът е разкрил по-конкретно седем гена, свързани с приспособяването към полярни условия. Сравнението също по този начин демонстрира, че дивергенцията е била по-постепенна, в сравнение с учените са предполагали.
Изследователският екип стига до заключението, че разликите в гените, свързани с акомодацията на белите мечки, евентуално са били повлияни от техните роднини, живели към края на последния ледников интервал.
