Габровският театър представи най-новата си постановка
„ Белградска трилогия “ – орисията да станеш бежанец
С две премиерни представления на 14 и 15 март габровският спектакъл показа най-новата си режисура „ Белградска трилогия “. Създадена е по едноименната пиеса на сръбската писателка и драматург Биляна Сръблянович. Режисьор на спектакъла е Ана Батева, която е и преводач на текста.
В представлението вземат участие актьорите от габровската натрупа: Светослав Славчев, Димо Димов, Петко Койчев, Адриана Димова, Таня Йоргова, Поля Йорданова, Найден Банчевски, Анатолий Ставрев, Любомира Башева и Марио Василев. В постановъчния екип влизат: Гергана Лазарова-Рънкъл – сценография и костюми, Стефан Здравески – музика, мултимедия и видеозасенмане, Христо Христов – афиш и дизайн, Росина Пенчева – фотограф и Валери Радев – помощник-режисьор.
Написана през 1995 година, пиесата остава настояща и до през днешния ден с тематиките, които преглежда и въпросите, които слага. Затова Ана Батева се впуска да ги изследва: емиграцията на младежи, напускането на родната страна, дом и семейство, психическите последици от това, реализацията им в чужбина и до каква степен това ги удовлетворява, пропуснатите благоприятни условия в персонален и професионален проект за всеки един от героите.
Паралелно се развиват три подиуми в действието. Те се случват в три обособени страни в навечерието на новогодишната нощ. Всяка от сцените преглежда обособени ориси с разнообразни герои. Свързва ги общото отчаяние сред упованията им за триумф и новия живот в непознатата страна, страхът от непознатото и подозрението за избора, който са създали. За някои от героите този избор е бил предпоставен, външно вменен, изработен от някой различен вместо тях самите. Това поражда конфликтни обстановки, които чакат най-малкия мотив, с цел да завладяват видимо устроеното им съществуване.
Интересна от сюжетна позиция, е тематиката за вътрешното емигрантство, в случай че може по този начин да се назова. Това е второто потомство емигранти, които не се усещат на мястото си в новата татковина, без значение, че там са родени. Те търсят способи да се припознаят със сънародниците от страната на своите родители. Умишлено отхвърлят предоставените им благоприятни условия в тяхната родна среда. За тях е по-важно да се отличат и разграничат от естественото си обграждане, в името на запазването на родовата си принадлежност. Чувството за национално единение и интегрираност е сменено с горест и издигане в фетиш на родовото, на националността, от която произлизат родителите им.
Като режисьор Ана Батева ловко изследва тези два еднотипни, само че разнообразни по посока емигрантски потоци на очужденост, вътрешна душевна битка, неизбежност и липса на личностна задоволеност.
Сценографията е съзнателно подбрана, с цел да служи еднообразно на редом протичащите се три истории. Сценичната среда е проведена по еднакъв метод. Променя се ъгълът на усещането ѝ за публиката по отношение на съответната история, която върви като деяние. Декорите са семпли и изчистени от непотребна помпозност, което подхожда на цялостното подстрекателство за душевната мизерия в живота на емигранта. Костюмите са съобразени със обществения статус и битовата реализация на героите в новата страна.
Заслужава внимание финалната сцена и мултимедийното обръщение от екипа на постановката. То е към всички фенове – общество, управници, младежи и бъдещи емигранти. Следващото зрелище на „ Белграска трилогия “ ще бъде на 28 март 2022 година от 19.00 часа на сцената на габровския спектакъл.
С две премиерни представления на 14 и 15 март габровският спектакъл показа най-новата си режисура „ Белградска трилогия “. Създадена е по едноименната пиеса на сръбската писателка и драматург Биляна Сръблянович. Режисьор на спектакъла е Ана Батева, която е и преводач на текста.
В представлението вземат участие актьорите от габровската натрупа: Светослав Славчев, Димо Димов, Петко Койчев, Адриана Димова, Таня Йоргова, Поля Йорданова, Найден Банчевски, Анатолий Ставрев, Любомира Башева и Марио Василев. В постановъчния екип влизат: Гергана Лазарова-Рънкъл – сценография и костюми, Стефан Здравески – музика, мултимедия и видеозасенмане, Христо Христов – афиш и дизайн, Росина Пенчева – фотограф и Валери Радев – помощник-режисьор.
Написана през 1995 година, пиесата остава настояща и до през днешния ден с тематиките, които преглежда и въпросите, които слага. Затова Ана Батева се впуска да ги изследва: емиграцията на младежи, напускането на родната страна, дом и семейство, психическите последици от това, реализацията им в чужбина и до каква степен това ги удовлетворява, пропуснатите благоприятни условия в персонален и професионален проект за всеки един от героите.
Паралелно се развиват три подиуми в действието. Те се случват в три обособени страни в навечерието на новогодишната нощ. Всяка от сцените преглежда обособени ориси с разнообразни герои. Свързва ги общото отчаяние сред упованията им за триумф и новия живот в непознатата страна, страхът от непознатото и подозрението за избора, който са създали. За някои от героите този избор е бил предпоставен, външно вменен, изработен от някой различен вместо тях самите. Това поражда конфликтни обстановки, които чакат най-малкия мотив, с цел да завладяват видимо устроеното им съществуване.
Интересна от сюжетна позиция, е тематиката за вътрешното емигрантство, в случай че може по този начин да се назова. Това е второто потомство емигранти, които не се усещат на мястото си в новата татковина, без значение, че там са родени. Те търсят способи да се припознаят със сънародниците от страната на своите родители. Умишлено отхвърлят предоставените им благоприятни условия в тяхната родна среда. За тях е по-важно да се отличат и разграничат от естественото си обграждане, в името на запазването на родовата си принадлежност. Чувството за национално единение и интегрираност е сменено с горест и издигане в фетиш на родовото, на националността, от която произлизат родителите им.
Като режисьор Ана Батева ловко изследва тези два еднотипни, само че разнообразни по посока емигрантски потоци на очужденост, вътрешна душевна битка, неизбежност и липса на личностна задоволеност.
Сценографията е съзнателно подбрана, с цел да служи еднообразно на редом протичащите се три истории. Сценичната среда е проведена по еднакъв метод. Променя се ъгълът на усещането ѝ за публиката по отношение на съответната история, която върви като деяние. Декорите са семпли и изчистени от непотребна помпозност, което подхожда на цялостното подстрекателство за душевната мизерия в живота на емигранта. Костюмите са съобразени със обществения статус и битовата реализация на героите в новата страна.
Заслужава внимание финалната сцена и мултимедийното обръщение от екипа на постановката. То е към всички фенове – общество, управници, младежи и бъдещи емигранти. Следващото зрелище на „ Белграска трилогия “ ще бъде на 28 март 2022 година от 19.00 часа на сцената на габровския спектакъл.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ