Белград. След инцидента в Белград, когато Воислав Шешел прокле хърватската

Белград. След случая в Белград, когато Воислав Шешел прокле хърватската делегация, която е на двудневно посещаване в Сърбия и по-късно потъпка хърватското държавно знаме в Народното събрание на Сърбия, представителите на Хърватия анулираха срещата със сръбския министър на европейската интеграция и се отдръпнаха в постройката на хърватското посолство в Белград, написа скопското електронно издание „ Нова Македония “ .
Както означават хърватските медии, те са взели решение да прекратят визитата си в Сърбия.
Председателят на хърватския парламент Горан Яндрокович отиде на двудневно публично посещаване в Сърбия в сряда, само че в течение на деня, ръководителят на Сръбската радикална партия Воислав Шешел е псувал хърватската делегация и е газил хърватското знаме в сръбския парламент.
Посещението на Яндрокович е първото публично посещаване на ръководител на хърватския парламент в Сърбия.
Инцидентът бе наказан и от ръководителя на сръбското национално заседание Мая Гойкович:
„ Демонстрираното неуважение на държавните знаци на Хърватия, чиято делегация, отпред с ръководителят на Народното събрание Горан Яндрокович се намира на първо историческо посещаване в Сърбия е недопустимо и вреди на сръбския народ, който се отличава с традициите си за гостолюбие “, съобщи Гойкович.

Агенция „ Фокус “ напомня:

Кой е Воислав Шешел?
Шешел е роден на 11 октомври 1954 година в град Сараево, в тогавашната Съюзна федеративна република Югославия, през 1976 година приключва юридическия факултет на Сараевския университет, а на 25 години пази докторската си дисертация по тематиката „ Политическата същина на милитаризма и фашизма ", ставайки по този метод най-младият лекар на науките в Югославия. След това Шешел преподава няколко години в Мичиганския университет в Съединени американски щати.
Политическата кариера на Шешел стартира при започване на 80-те, когато той се опълчва на комунистическия режим на Социалистическа Република Босна и Херцеговина. В средата на 80-те Шешел написва публикация, в която приканва за преобразуването на Югославия от многонационална федерация в страна, доминирана от сърбите, за което е наказан на 2 години затвор. Скоро откакто е пуснат, Шешел още веднъж е вкаран в пандиза, този път за четири години, за политическа активност от „ анархолибералистически и националистически позиции “. Освободен е предварително поради митинги от югославската интелигенция.
Във времето преди окончателния разпад на Съюз на съветските социалистически републики, а в следствие и Югославия, Шешел се включва в разнообразни четнически и националистически придвижвания. През 89-а година основава „ Сръбското придвижване на борците за независимост “, което малко по-късно се сплотява със „ Сръбското национално възрождение “ на писателя Вук Драшкович, образувайки нова партия „ Сръбско придвижване за обновяване “. През същата година в партията става ерес и Шешел основава „ Сръбско четническо придвижване “, което е сложено отвън закона поради наименованието си, „ оскърбяващо публичния морал “.
През януари 1990 година още веднъж изкарва 45 дни в пандиза, този път за опита му да унищожи „ Къщата на цветята “ - мавзолея на Йосип Броз Тито, тъй като съгласно него починалият югославски водач е унизил сръбската нация и Шешел упорства за преместване на тленните му остатъци в родната Хърватия. Докато е в пандиза Шешел взе участие на президентските избори в Сърбия и се класира пети – с 1,91%.
През февруари 1991 година той основава партията, която оглавява и до през днешния ден – Сръбската радикална партия (СРП).
През април 1992 година е провъзгласена Съюзна република Югославия (СРЮ), в която влизат Сърбия и Черна Гора, а през май с.г. СРП печели 22,6% на изборите и отстъпва единствено на Социалистическата партия на Милошевич (28,8%).
По време на войните в Югославия при започване на 90-те Шешел взе участие интензивно в организацията и управлението на доброволческите отряди на сърбите, воюващи в Хърватия и Босна и Херцеговина, където публично не влиза сръбската войска. Той е уредник и лидер на сръбските доброволчески отряди „ Шешелевичи “, „ четники “ и „ Белите орли “. Според Шешел, във „ Велика Сърбия “ би трябвало да влязат Сърбия, дружно с провинциите Косово и Войводина, БиХ, Македония, Черна гора, както и част от Хърватия.
Въпреки, че в интервала от 93-а до 96-а или 97-а Шешел и Милошевич са скарани, а Воислав е свързван със земунската незаконна формация, където той печели локалните избори, в интервала сред 98-а и 2000-ата Шешел е вицепремиер на Сърбия и поддържа премиера Милошевич във косовската война.
На 14 февруари 2003-а година Международният арбитражен съд за някогашна Югославия повдига обвинявания против Шешел за финансиране, управление на сръбски доброволчески отряди и разпалване на междунационална ненавист по време на войните в Хърватия и БиХ при започване на 90-те. Той идва непринудено в Хага. Той получава няколко присъди за дребни периоди за разнообразни прегрешения (неуважение към съда (х2), откриване на засекретени свидетели). След 11 години в следствения арест на Хагския арбитражен съд Шешел е пуснат да се прибере в Сърбия по здравословни аргументи, а на 31 март 2016 година е оневинен от Трибунала и всички обвинявания против него са снети. След това, на 11 април 2018 година оправдателното решение е анулирано, а Шешел е наказан на 10 години затвор, които обаче няма да излежава, тъй като ги е отбил по време на 12 годишното си задържане, до момента в който е в резултат.

Превод и редакция: Иван Христов