Албанците си отмъстиха на Сърбия за позорното бягство
Белград взема решение дали да вкара или не военна полиция в Косово, каквато не е имало там от войната през 1999 година Причината е интервенцията на албанските специфични сили, които нощес блокираха най-големия сръбски град в района. Това беше възмездие за неотдавнашното срамно оттегляне на същите командоси. Развитието на събитията крие риск да стане неконтролируемо, до нова война.
Ситуацията в северната част на Косово, към момента обитаема със сърби, ескалира с всеки минал ден. Там, както се изрази сръбският президент Александър Вучич, „ кипи “. Това има доста разнообразни аргументи, всички преплетени в едно кълбо и не е ясно " къде е опашката, къде е главата ". Една от тях е илюзията на албанците, че могат безнаказано да правят насилствени политически дейности там, където нямат право.
Предната вечер към 300-400 бойци на косовско-албанските специфични елементи (РОСУ) блокираха Косовска Митровица. Това е най-голямото населено място в северната част на региона, разграничена на две от река Ибър - от едната страна са сърби, а от другата албанци. Официално това се прави " за сигурност ". В реалност самите бойци на РОСУ са главната опасност за локалните сърби.
В селото от прилежащата община Звечан към този момент се проля първата кръв, само че албанска. Един от служителите на реда беше приет в болница, откакто неидентифицирани въоръжени мъже откриха огън по патрулка. Но това не е повода за албанското настъпление, това е следствието му.
Вучич разгласи след нощно съвещание: „ Няма да има капитулация! “ И на тази среща (която беше публично обявена) беше разисквано въвеждането на 1000 военни служители на реда на територията на региона. Белград има право на това в сходство с известната Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, която подсигурява териториалната целокупност на Сърбия. Признавайки независимостта на Косово, Западът я наруши по най-нагъл метод, само че не може да я анулира.
В същото време албанските специфични елементи нямаха право да нахлуват в сръбски общини по съглашение, подписано от албанското управление на Косово. То е подписано през 2013 година под натиска на Европейски Съюз. Вярно е, че има една специфичност - той няма право без разрешението на управлението на локалните общини. И в този момент тези общини нямат управление.
Тоест Прищина по едно и също време се възползва от избран „ прозорец на опция “ за ескалация и отмъсти за срамния неуспех на РОСУ преди три дни.
Тогава, вместо бързо да завладяват и след това да задържат няколко административни здания в Зубин Поток, Ораховац и Сръбска Митровица, албанците се натъкват на барикади и твърда опозиция от страна на сърбите, след което се отдръпнаха през река Ибър, ограничавайки се до дребен разгром и опити да сменят ключалките на тези здания.
Но за какво въобще им е нужно всичко това? Въпросът тук очевидно не се изчерпва с националното развлечение " направи неприятно на сърбина ".
Както нормално се случва в Косово, случаят има доста пластове. На първо място, както Прищина, по този начин и Белград, в друга степен и по разнообразни аргументи, изрично не одобряват „ новия проект за споразумяване “, който Брюксел постанова и на двете.
Поредните договаряния приключиха без резултат и в този момент проектът се счита за „ англо-френски “, а не за Европейския съюз, само че това не улесни никого. Беше допустимо единствено краткотрайно да се отстрани рецесията към регистрационните номера. Такъв е казусът, когато локално събитие се е трансформирало в тематика на полемика на равнище Европейски Съюз заради своето алегорично значение.
Символите тук са по-важни от фундаменталния въпрос за признаването или непризнаването на Косово от Белград. Албанците взеха решение да глобяват коли със сръбски номера (особено с букви МИ и КМ, т.е. регистрирани по сръбските закони, само че на територията на Косово и Метохия). Предложено им е да се пререгистрират по косовски - с латински букви върху номера и знамето на Косово (или на Европейския съюз). Тоест официално да се признае легитимността на албанската администрация.
По-голямата част от попадналите под санкциите са водачи на камиони или дребни бизнесмени, совалкови търговци с фокус върху контрабандата. Но тази на пръв взор дребна история докара до конфликти с огнестрелно оръжие и блокиране на всички контролно-пропускателни пунктове на административната граница сред Сърбия и Косово. В края на краищата, на надълбоко равнище (и сърбите го разбират) това е отражение на опитите на албанците в Прищина да изтръгнат признанието за себе си „ на парче “. В Косово има доста такива „ специфични “ случаи. Така във вторник албански специфични елементи, дружно с албанските митничари, влязоха в село Велика Хоча, с цел да конфискуват 42 000 литра вино от локален склад.
Велика Хоча не е Северно Косово. Това е региона на Ораховац, сръбски анклав надълбоко в обитаемата с албанци част от района. От незапомнени времена, още преди всеобщата миграция на албанци в Косово от планината Проклетия, там живее семейство Петрович, което има лозя и прави домашно вино. Петровичи отхвърлят да се подчиняват на косовските управляващи, виното се продава в Сърбия и Македония, а македонците отлепят етикетите и лепят нови и ги показват за свои за препродаване в Европейски Съюз, само че това е друга история.
Изведнъж управляващите в Прищина сметнаха, че Петровичи им дължат 38 хиляди евро и по принцип създават вино незаконно, тъй като подценяват албанските управляващи. Опитът за изнасяне на виното от склада докара до локален конфликт, защото всички сръбски поданици на селото са в една или друга степен Петровичи или техни съседи и работят в лозята. Започва пердах, албанците отново се отдръпват, тъй като не считат да се бият с цялото село, само че все пак се връщат и изливат виното, и то по най-варварския метод - всички сортове в един контейнер.
Но историята с виното може да се отнесе към категорията на разбойническите заграбвания - косовската държавност въпреки всичко е гангстерска по своя генезис. Но опитите за завладяване на административни здания в Зубин Поток и на други места имат чисто политически темперамент.
Факт е, че съвсем всички сръбски депутати, както и сърбите, които са работили в административните структури на Косово, в това число държавното управление, по едно и също време подадоха оставки или се отхвърлиха от пълномощията си - затова няма управление в сръбските общини. Това беше отговор на бойкот от страна на албанците, които попречиха на образуването на Съвета на сръбските общности в Северно Косово. Тази административна конструкция е измислена от Европейския съюз като компромисен вид за гарантиране на независимостта на сръбските общности освен в Северно Косово, само че и на Велика Хоча, т.е. разположения в дълбините на провинцията анклав без директна връзка с „ коренна ” Сърбия. И това е закрепено в същото Брюкселско съглашение. Формално албанците се причислиха към концепцията за Европейски Съюз, само че имаха вяра и не престават да считат, че не би трябвало да се дава автономност на сръбското население. Вместо това би трябвало да отхапят следващата част от Сърбия и да прокараме със мощ признаването на Косово.
Нещата стигнаха до преден конфликт сред Прищина и Брюксел, защото европейското блуждаене в търсене на взаимни отстъпки не е в сходство с радикалната албанска концепция за това какъв би трябвало да бъде светът. Онзи ден президентът на Косово Вьоса Османи сподели като цяло, че Брюксел не е мястото за по-нататъшни договаряния сред Прищина и Белград.
Но историята с оставките на сръбски депутати и министри трябваше някак да се позволи, някак трябваше да се запълни административната дупка. Османи насрочи частични избори за овакантените места на 18 декември. Но би трябвало да се разбере, че президентът на Косово е значително номинална фигура, а министър председателят взема решение, т.е. Албин Курти, радикал, който не е воювал през 90-те години заради младостта си. И в случай че госпожа Османи, която е израснала, учила и работила в Съединени американски щати, се счита за интелектуалец, кадърен на договаряния, то Курти е олицетворение на албанския шовинизъм.
Той реши да назначи нови, " опитомени " сърби на овакантените постове в държавното управление на Косово. Например Ненад Рашич, един от създателите на Независимата демократична партия, постоянно наричана „ сърбите на Хашим Тачи “, стана новият министър на националното обединяване и завръщането.
Назначаването беше оспорвано, защото трябваше да се извърши със единодушието на сръбската общественост, а Рашич и неговата партия, която промени името си на Прогресивна, получи едвам 2% от сръбските гласове.
Целта на завладяването на административните здания в Зубин Поток, в това число постройката на локалната изборна комисия, беше нуждата от избори в сръбските общности, с цел да бъдат пробутани там проалбански депутати. В същото време болшинството партии на косовските албанци, които са срещу Албин Курти, като цяло се съмняват в нуждата от осъществяване на такива избори. Например един от водачите на Демократическата партия, Джавит Халити, попита оня ден: „ Защо би трябвало да организираме избори на север? Там живеят 400-500 албанци. Кого ще съставляват?
Цялата тази обстановка се ръководи ръчно от американския дипломат Джеф Оверн. На албанците от дълго време не им пука за европейската политика, а ориентацията към Вашингтон също не е откровена, само че в тяхната обстановка само допустима. Въз основа на резултатите от акцията в Зубин поток Оверн сподели, че в действителност няма потребност да се организират нови избори в сръбските райони - " няма условия ". Вярно, той упрекна сърбите за това.
„ Използването на принуждение и заплашване, в това число потреблението на взривни устройства и застрашаване на живота, в никакъв случай не е подобаващ способ на митинг при никакви условия “, сподели посланикът, разяснявайки сръбските митинги. Под " взривни устройства " в тази ситуация се схващат пиратки.
Тоест, дипломат Оверн трябваше да озапти Прищина, само че едвам откакто опитът за завладяване на здания в Зубин Поток и Ореховац се провали. И в случай че беше сполучлив тогава диалогът щеше да е различен. Страстта на албанците към „ целенасоченото “ потребление на принуждение се утвърждава, когато води до триумф. В противоположен случай американското посолство със задна дата ще уточни правия път.
Това е неприятна тактичност, само че наподобява, че американците не са в положение освен да управляват дейностите на албанските подопечни, само че даже и просто да ги плануват. Цялата инфраструктура на тяхното разузнаване в Косово се размина с подготовката на албанските военни дейности с далечни последствия за целия балкански район.
Остава да прибавим, че натискът върху Сърбия се върти освен към частните истории в Косово или „ конкуренцията ” на американски и европейски тактики. Така наречената европейска орис на Сърбия в този момент зависи от това дали Белград ще се съгласи или не с налагането на наказания против Русия (Няма да се съгласи).
Това е обвързвано с договарянията към Косово, затова натискът върху сръбската общественост, а посредством нея и върху Белград, ще продължи. Включително потреблението на принуждение. И може да се изостри всеки миг.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Ситуацията в северната част на Косово, към момента обитаема със сърби, ескалира с всеки минал ден. Там, както се изрази сръбският президент Александър Вучич, „ кипи “. Това има доста разнообразни аргументи, всички преплетени в едно кълбо и не е ясно " къде е опашката, къде е главата ". Една от тях е илюзията на албанците, че могат безнаказано да правят насилствени политически дейности там, където нямат право.
Предната вечер към 300-400 бойци на косовско-албанските специфични елементи (РОСУ) блокираха Косовска Митровица. Това е най-голямото населено място в северната част на региона, разграничена на две от река Ибър - от едната страна са сърби, а от другата албанци. Официално това се прави " за сигурност ". В реалност самите бойци на РОСУ са главната опасност за локалните сърби.
В селото от прилежащата община Звечан към този момент се проля първата кръв, само че албанска. Един от служителите на реда беше приет в болница, откакто неидентифицирани въоръжени мъже откриха огън по патрулка. Но това не е повода за албанското настъпление, това е следствието му.
Вучич разгласи след нощно съвещание: „ Няма да има капитулация! “ И на тази среща (която беше публично обявена) беше разисквано въвеждането на 1000 военни служители на реда на територията на региона. Белград има право на това в сходство с известната Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, която подсигурява териториалната целокупност на Сърбия. Признавайки независимостта на Косово, Западът я наруши по най-нагъл метод, само че не може да я анулира.
В същото време албанските специфични елементи нямаха право да нахлуват в сръбски общини по съглашение, подписано от албанското управление на Косово. То е подписано през 2013 година под натиска на Европейски Съюз. Вярно е, че има една специфичност - той няма право без разрешението на управлението на локалните общини. И в този момент тези общини нямат управление.
Тоест Прищина по едно и също време се възползва от избран „ прозорец на опция “ за ескалация и отмъсти за срамния неуспех на РОСУ преди три дни.
Тогава, вместо бързо да завладяват и след това да задържат няколко административни здания в Зубин Поток, Ораховац и Сръбска Митровица, албанците се натъкват на барикади и твърда опозиция от страна на сърбите, след което се отдръпнаха през река Ибър, ограничавайки се до дребен разгром и опити да сменят ключалките на тези здания.
Но за какво въобще им е нужно всичко това? Въпросът тук очевидно не се изчерпва с националното развлечение " направи неприятно на сърбина ".
Както нормално се случва в Косово, случаят има доста пластове. На първо място, както Прищина, по този начин и Белград, в друга степен и по разнообразни аргументи, изрично не одобряват „ новия проект за споразумяване “, който Брюксел постанова и на двете.
Поредните договаряния приключиха без резултат и в този момент проектът се счита за „ англо-френски “, а не за Европейския съюз, само че това не улесни никого. Беше допустимо единствено краткотрайно да се отстрани рецесията към регистрационните номера. Такъв е казусът, когато локално събитие се е трансформирало в тематика на полемика на равнище Европейски Съюз заради своето алегорично значение.
Символите тук са по-важни от фундаменталния въпрос за признаването или непризнаването на Косово от Белград. Албанците взеха решение да глобяват коли със сръбски номера (особено с букви МИ и КМ, т.е. регистрирани по сръбските закони, само че на територията на Косово и Метохия). Предложено им е да се пререгистрират по косовски - с латински букви върху номера и знамето на Косово (или на Европейския съюз). Тоест официално да се признае легитимността на албанската администрация.
По-голямата част от попадналите под санкциите са водачи на камиони или дребни бизнесмени, совалкови търговци с фокус върху контрабандата. Но тази на пръв взор дребна история докара до конфликти с огнестрелно оръжие и блокиране на всички контролно-пропускателни пунктове на административната граница сред Сърбия и Косово. В края на краищата, на надълбоко равнище (и сърбите го разбират) това е отражение на опитите на албанците в Прищина да изтръгнат признанието за себе си „ на парче “. В Косово има доста такива „ специфични “ случаи. Така във вторник албански специфични елементи, дружно с албанските митничари, влязоха в село Велика Хоча, с цел да конфискуват 42 000 литра вино от локален склад.
Велика Хоча не е Северно Косово. Това е региона на Ораховац, сръбски анклав надълбоко в обитаемата с албанци част от района. От незапомнени времена, още преди всеобщата миграция на албанци в Косово от планината Проклетия, там живее семейство Петрович, което има лозя и прави домашно вино. Петровичи отхвърлят да се подчиняват на косовските управляващи, виното се продава в Сърбия и Македония, а македонците отлепят етикетите и лепят нови и ги показват за свои за препродаване в Европейски Съюз, само че това е друга история.
Изведнъж управляващите в Прищина сметнаха, че Петровичи им дължат 38 хиляди евро и по принцип създават вино незаконно, тъй като подценяват албанските управляващи. Опитът за изнасяне на виното от склада докара до локален конфликт, защото всички сръбски поданици на селото са в една или друга степен Петровичи или техни съседи и работят в лозята. Започва пердах, албанците отново се отдръпват, тъй като не считат да се бият с цялото село, само че все пак се връщат и изливат виното, и то по най-варварския метод - всички сортове в един контейнер.
Но историята с виното може да се отнесе към категорията на разбойническите заграбвания - косовската държавност въпреки всичко е гангстерска по своя генезис. Но опитите за завладяване на административни здания в Зубин Поток и на други места имат чисто политически темперамент.
Факт е, че съвсем всички сръбски депутати, както и сърбите, които са работили в административните структури на Косово, в това число държавното управление, по едно и също време подадоха оставки или се отхвърлиха от пълномощията си - затова няма управление в сръбските общини. Това беше отговор на бойкот от страна на албанците, които попречиха на образуването на Съвета на сръбските общности в Северно Косово. Тази административна конструкция е измислена от Европейския съюз като компромисен вид за гарантиране на независимостта на сръбските общности освен в Северно Косово, само че и на Велика Хоча, т.е. разположения в дълбините на провинцията анклав без директна връзка с „ коренна ” Сърбия. И това е закрепено в същото Брюкселско съглашение. Формално албанците се причислиха към концепцията за Европейски Съюз, само че имаха вяра и не престават да считат, че не би трябвало да се дава автономност на сръбското население. Вместо това би трябвало да отхапят следващата част от Сърбия и да прокараме със мощ признаването на Косово.
Нещата стигнаха до преден конфликт сред Прищина и Брюксел, защото европейското блуждаене в търсене на взаимни отстъпки не е в сходство с радикалната албанска концепция за това какъв би трябвало да бъде светът. Онзи ден президентът на Косово Вьоса Османи сподели като цяло, че Брюксел не е мястото за по-нататъшни договаряния сред Прищина и Белград.
Но историята с оставките на сръбски депутати и министри трябваше някак да се позволи, някак трябваше да се запълни административната дупка. Османи насрочи частични избори за овакантените места на 18 декември. Но би трябвало да се разбере, че президентът на Косово е значително номинална фигура, а министър председателят взема решение, т.е. Албин Курти, радикал, който не е воювал през 90-те години заради младостта си. И в случай че госпожа Османи, която е израснала, учила и работила в Съединени американски щати, се счита за интелектуалец, кадърен на договаряния, то Курти е олицетворение на албанския шовинизъм.
Той реши да назначи нови, " опитомени " сърби на овакантените постове в държавното управление на Косово. Например Ненад Рашич, един от създателите на Независимата демократична партия, постоянно наричана „ сърбите на Хашим Тачи “, стана новият министър на националното обединяване и завръщането.
Назначаването беше оспорвано, защото трябваше да се извърши със единодушието на сръбската общественост, а Рашич и неговата партия, която промени името си на Прогресивна, получи едвам 2% от сръбските гласове.
Целта на завладяването на административните здания в Зубин Поток, в това число постройката на локалната изборна комисия, беше нуждата от избори в сръбските общности, с цел да бъдат пробутани там проалбански депутати. В същото време болшинството партии на косовските албанци, които са срещу Албин Курти, като цяло се съмняват в нуждата от осъществяване на такива избори. Например един от водачите на Демократическата партия, Джавит Халити, попита оня ден: „ Защо би трябвало да организираме избори на север? Там живеят 400-500 албанци. Кого ще съставляват?
Цялата тази обстановка се ръководи ръчно от американския дипломат Джеф Оверн. На албанците от дълго време не им пука за европейската политика, а ориентацията към Вашингтон също не е откровена, само че в тяхната обстановка само допустима. Въз основа на резултатите от акцията в Зубин поток Оверн сподели, че в действителност няма потребност да се организират нови избори в сръбските райони - " няма условия ". Вярно, той упрекна сърбите за това.
„ Използването на принуждение и заплашване, в това число потреблението на взривни устройства и застрашаване на живота, в никакъв случай не е подобаващ способ на митинг при никакви условия “, сподели посланикът, разяснявайки сръбските митинги. Под " взривни устройства " в тази ситуация се схващат пиратки.
Тоест, дипломат Оверн трябваше да озапти Прищина, само че едвам откакто опитът за завладяване на здания в Зубин Поток и Ореховац се провали. И в случай че беше сполучлив тогава диалогът щеше да е различен. Страстта на албанците към „ целенасоченото “ потребление на принуждение се утвърждава, когато води до триумф. В противоположен случай американското посолство със задна дата ще уточни правия път.
Това е неприятна тактичност, само че наподобява, че американците не са в положение освен да управляват дейностите на албанските подопечни, само че даже и просто да ги плануват. Цялата инфраструктура на тяхното разузнаване в Косово се размина с подготовката на албанските военни дейности с далечни последствия за целия балкански район.
Остава да прибавим, че натискът върху Сърбия се върти освен към частните истории в Косово или „ конкуренцията ” на американски и европейски тактики. Така наречената европейска орис на Сърбия в този момент зависи от това дали Белград ще се съгласи или не с налагането на наказания против Русия (Няма да се съгласи).
Това е обвързвано с договарянията към Косово, затова натискът върху сръбската общественост, а посредством нея и върху Белград, ще продължи. Включително потреблението на принуждение. И може да се изостри всеки миг.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ