Geopolitical Futures: Няма място за „приятелско“ военно съревнование в Сърбия
Белград. Няма нищо извънредно в това сръбски и съветски представители да означават дружно освобождението на Белград от германците. Все отново става въпрос за годишнината от освобождението на столицата през 1944 година, което става в не дребна степен с поддръжката на Червената войска. Но методът, по който се пристъпи към церемонията бе чудноват. Русия наскоро продаде изтребители МиГ-29 на Сърбия. Москва обмисля да продаде на сърбите и противоракетни системи, като най-вероятно става въпрос за Бук-М1, Бук-М2 или Панцир-С2.
Разбираемо е за какво Сърбия желае тези оръжия. Въздушните удари на НАТО през 1999 година потвърдиха в съзнанията на сръбските политици потребността от съвременни противовъздушни отбрани. Фактът, че покупката даже се дискутира, демонстрира, че сръбските старания за придобиването им напредват. В същото време Сърбия е страна, в която външни сили се борят за въздействие, заради което закупуването на оръжие не е напълно вътрешно дело.
Монопол над сигурността
Сърбия е ситуирана в сърцето на Балканите, които от своя страна са кръстопътя на европейските, съветските и турските ползи. Място, в което е била заложена основата за Първата международна война. Местоположението на балканските страни им дава непропорционално огромно въздействие, и разрешава на държавните управления им да флиртуват стратегически с всички районни сили, с цел да подсигурят националните си ползи. Сърбия да вземем за пример, се съгласи за водена от Европейски Съюз районна пътна карта, с цел да насърчи районното икономическо съдействие на Балканите, макар че към този момент е член на зона за свободна търговия с Русия (откакто съветската стопанска система стартира да запада през 2015 година, Сърбия от ден на ден се сближава със страните-членки на Европейски Съюз и страните от Централноевропейското съглашение за свободна търговия). Няколко страни, най-много Турция, която има исторически връзки с района, се интересуват от вложението в Сърбия, и тя е щастлива да прибира парите им, с цел да насърчи стопанската система си посредством външни вложения.
Макар и да има място за приятелско икономическо състезание в Сърбия, същото не може да бъде казано за военните работи. Подобрените сръбско-руски връзки в този смисъл са изключително проблематични за НАТО, което действаше против Сърбия по време на войната й в Косово (НАТО се въздържа от интервенция в другите спорове при разпадането на Югославия, само че се намеси в този случай поради геноцида, който сърбите започнаха в Косово). Това бе исторически миг. Първата западна намеса след Студената война, за подсигуряването на Европа без поддръжката на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Тази намеса сполучливо изтласка сръбската войска от Косово, откри миротворчески сили и заложи политическите основи за независимостта на страната. Оттогава Западът в лицето на НАТО, е преобладаващата политическа мощ на Балканите.
Сръбските оръжейни покупки от Русия заплашват монопола над сигурността, който НАТО има в района. Ракетното наличие единствено по себе си ще усили доста цената на една възможна намеса в Сърбия.
Това е в благозвучие със скорошните начинания на Сърбия за усилване на армията й. Инициативи, които страна като Сърбия, която е била неведнъж окупирана през историята си, счита за значими. От тази позиция страната към този момент е почнала да създава и усъвършенства военното си съоръжение. В края на предходната година Белград разгласи, че ще търси по-близки военни връзки с Русия, както и закупуването на изтребители, ракети земя-въздух и бронирани машини. Сърбия се зарече да усъвършенства връзките си и с Беларус, от който Белград чака да купи системи Ц-300, както и седем изтребителя МиГ-29 през ноември.
Нова опора
За Русия продажбата на оръжия е добре пристигнал източник на доходи. Продажбата на ракети обаче, има за цел доста повече от финансовата облага. Става въпрос за прибавянето на основен боен детайл към културното и икономическо наличие, което Москва към този момент има на Балканите.
Русия от дълго време поддържа връзки със Сърбия – стратегически значима страна, която е прикривала съветския фланг от сили като Австро-Унгария и Османската империя. След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, Москва нямаше опцията да прожектира силата си, защото бе стопански слаба и световно незначима, с цел да оказва помощ на Сърбия, както в миналото. Когато войната избухна на Балканите през 90-те, Русия не съумя да се намеси в поддръжка на Сърбия или да възпре НАТО-вската намеса. Намесата и бе главно под формата на икономическа и политическа поддръжка. Москва поддържа сръбската позиция за Косово, а държавният газов колос Газпром влага в компании, които способстваха за сръбския бюджет.
Руският президент Владимир Путин се кандидатира за поста си въз основата на платформа, с която даде обещание да възвърне мощта на Русия. Като мнозина в настоящето държавно управление той помни какъв брой немощна бе страната му по това време. Не е чудно, че по време на ръководството му връзките със Сърбия се усъвършенстваха доста. Тези връзки разрешават на Русия да си възвърне опората и въздействието в района, който в продължение на години бе доминиран от Запада (Македония и Босна и Херцеговина са други страни отвън НАТО, които Русия ухажва).
Фактът, че Сърбия е сцена за такова състезание, накара Белград да се заиграва и с двете страни, с цел да открие опциите, които най-добре пасват на ползите му. Сърбия разисква закупуването на съветски оръжия, само че е част от Партньорството за мир и работи с НАТО, води договаряния с Турция, и даже повдигна въпроса за установяването на отбранително съдействие с Босна. Този вид държание е разумен, само че прави оценката на дълготрайните сръбски ползи сложна. Междувременно новите оръжия, които Сърбия купува, ще оказват помощ за въздържане на нападенията на тези, които биха употребявали Белград за личните си цели.
Автор: Алисън Федирка е геополитически анализатор в учредените от Джордж Фрийдмън Stratfor и Geopolitical Futures.
Превод и редакция: Симеон Миланов
Още военни вести четете в профилираното издание на Фокус " Военни вести "
Разбираемо е за какво Сърбия желае тези оръжия. Въздушните удари на НАТО през 1999 година потвърдиха в съзнанията на сръбските политици потребността от съвременни противовъздушни отбрани. Фактът, че покупката даже се дискутира, демонстрира, че сръбските старания за придобиването им напредват. В същото време Сърбия е страна, в която външни сили се борят за въздействие, заради което закупуването на оръжие не е напълно вътрешно дело.
Монопол над сигурността
Сърбия е ситуирана в сърцето на Балканите, които от своя страна са кръстопътя на европейските, съветските и турските ползи. Място, в което е била заложена основата за Първата международна война. Местоположението на балканските страни им дава непропорционално огромно въздействие, и разрешава на държавните управления им да флиртуват стратегически с всички районни сили, с цел да подсигурят националните си ползи. Сърбия да вземем за пример, се съгласи за водена от Европейски Съюз районна пътна карта, с цел да насърчи районното икономическо съдействие на Балканите, макар че към този момент е член на зона за свободна търговия с Русия (откакто съветската стопанска система стартира да запада през 2015 година, Сърбия от ден на ден се сближава със страните-членки на Европейски Съюз и страните от Централноевропейското съглашение за свободна търговия). Няколко страни, най-много Турция, която има исторически връзки с района, се интересуват от вложението в Сърбия, и тя е щастлива да прибира парите им, с цел да насърчи стопанската система си посредством външни вложения.
Макар и да има място за приятелско икономическо състезание в Сърбия, същото не може да бъде казано за военните работи. Подобрените сръбско-руски връзки в този смисъл са изключително проблематични за НАТО, което действаше против Сърбия по време на войната й в Косово (НАТО се въздържа от интервенция в другите спорове при разпадането на Югославия, само че се намеси в този случай поради геноцида, който сърбите започнаха в Косово). Това бе исторически миг. Първата западна намеса след Студената война, за подсигуряването на Европа без поддръжката на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Тази намеса сполучливо изтласка сръбската войска от Косово, откри миротворчески сили и заложи политическите основи за независимостта на страната. Оттогава Западът в лицето на НАТО, е преобладаващата политическа мощ на Балканите.
Сръбските оръжейни покупки от Русия заплашват монопола над сигурността, който НАТО има в района. Ракетното наличие единствено по себе си ще усили доста цената на една възможна намеса в Сърбия.
Това е в благозвучие със скорошните начинания на Сърбия за усилване на армията й. Инициативи, които страна като Сърбия, която е била неведнъж окупирана през историята си, счита за значими. От тази позиция страната към този момент е почнала да създава и усъвършенства военното си съоръжение. В края на предходната година Белград разгласи, че ще търси по-близки военни връзки с Русия, както и закупуването на изтребители, ракети земя-въздух и бронирани машини. Сърбия се зарече да усъвършенства връзките си и с Беларус, от който Белград чака да купи системи Ц-300, както и седем изтребителя МиГ-29 през ноември.
Нова опора
За Русия продажбата на оръжия е добре пристигнал източник на доходи. Продажбата на ракети обаче, има за цел доста повече от финансовата облага. Става въпрос за прибавянето на основен боен детайл към културното и икономическо наличие, което Москва към този момент има на Балканите.
Русия от дълго време поддържа връзки със Сърбия – стратегически значима страна, която е прикривала съветския фланг от сили като Австро-Унгария и Османската империя. След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, Москва нямаше опцията да прожектира силата си, защото бе стопански слаба и световно незначима, с цел да оказва помощ на Сърбия, както в миналото. Когато войната избухна на Балканите през 90-те, Русия не съумя да се намеси в поддръжка на Сърбия или да възпре НАТО-вската намеса. Намесата и бе главно под формата на икономическа и политическа поддръжка. Москва поддържа сръбската позиция за Косово, а държавният газов колос Газпром влага в компании, които способстваха за сръбския бюджет.
Руският президент Владимир Путин се кандидатира за поста си въз основата на платформа, с която даде обещание да възвърне мощта на Русия. Като мнозина в настоящето държавно управление той помни какъв брой немощна бе страната му по това време. Не е чудно, че по време на ръководството му връзките със Сърбия се усъвършенстваха доста. Тези връзки разрешават на Русия да си възвърне опората и въздействието в района, който в продължение на години бе доминиран от Запада (Македония и Босна и Херцеговина са други страни отвън НАТО, които Русия ухажва).
Фактът, че Сърбия е сцена за такова състезание, накара Белград да се заиграва и с двете страни, с цел да открие опциите, които най-добре пасват на ползите му. Сърбия разисква закупуването на съветски оръжия, само че е част от Партньорството за мир и работи с НАТО, води договаряния с Турция, и даже повдигна въпроса за установяването на отбранително съдействие с Босна. Този вид държание е разумен, само че прави оценката на дълготрайните сръбски ползи сложна. Междувременно новите оръжия, които Сърбия купува, ще оказват помощ за въздържане на нападенията на тези, които биха употребявали Белград за личните си цели.
Автор: Алисън Федирка е геополитически анализатор в учредените от Джордж Фрийдмън Stratfor и Geopolitical Futures.
Превод и редакция: Симеон Миланов
Още военни вести четете в профилираното издание на Фокус " Военни вести "
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ