Белгия е отчела най-големия бюджетен дефицит в еврозоната през 2025

Белгия е отчела най-големия бюджетен недостиг в еврозоната през 2025 година съгласно данни на Международния валутен фонд, което ускорява натиска върху обществените финанси и усложнява дебата за спомагателни разноски, съобщи организация Белга, представена от Българска телеграфна агенция.

Дефицитът е повишен с 0,9 процентни пункта до 5,3% от брутния вътрешен артикул, изпреварвайки Франция, където той е понижен до 5,1%. Средното ниво за еврозоната остава към 3%, съобразено с европейските бюджетни правила.

МВФ не чака доста усъвършенстване в кратковременен проект. При непроменена политика белгийският недостиг евентуално ще остане над 5% и през 2026-2027 година, което слага страната измежду най-слабо представящите се в еврозоната.

Премиерът Барт де Вевер неведнъж употребява тези данни, с цел да аргументира лимитираните благоприятни условия за нови разноски, изключително за облекчение на растящите енергийни разноски за семействата и бизнеса.

Тази позиция обаче среща опозиция в ръководещата коалиция. Партньорите на Де Вевер от " Реформаторското придвижване " предизвестиха, че може да блокират работата на държавното управление, в случай че не бъде реализирано съглашение за целенасочена енергийна поддръжка. Лидерът на партията Жорж-Луи Буше упорства за ограничения в поддръжка на семействата, трансформирайки тематиката в основен политически приоритет макар ограничавания фискален запас.

Още няколко партии приканват за целенасочени ограничения за поддръжка.

Според калкулации на белгийските управляващи ще са нужни спомагателни 4,9 милиарда евро под формата на икономии или нови доходи, с цел да бъдат спазени европейските правила за недостига.

Ситуацията слага държавното управление пред сложен избор сред фискална дисциплинираност и обществена поддръжка, като в същото време кредитните организации, в това число " Мудис ", наблюдават деликатно развиването на бюджетната политика.