Белгиец идва за пет дни като турист в България, а

Белгиец идва за пет дни като екскурзиант в България, а взема решение да остане за цялостен живот.

“Надявам се да имам прелестен живот до края на дните ми, тук в невероятната България. ”

Така стартира разказът на 55-годишния Питър Децеунинк от Белгия. Описва историята на живота си в едно малко капанче в Пловдив. Целият му роман е доста прочувствен и се изслушва с интерес.

През 2019 година Питър идва в Пловдив и там стартира да написа нова глава от своя живот. Издаването на българска персонална карта е първа стъпка към смяната.



Втората е, когато подменя белгийския с български регистрационен номер на колата си.

Споделя, че е впечатлен от България, а всички прекарани дни назовава едни от най-хубавите в целия си живот. Радостта от това, че е намерил страната, която дава отговор на неговите разбирания за това по какъв начин би трябвало да наподобява едно общество, го кара да се назова „ прероден българин “.

В началото проектите му за живот в България са напълно разнообразни от тези, които е осъществил до през днешния ден. Мечтата му да отвори дребна сладкарница в Пловдив не се сбъдва, само че пък сега работи към швейцарска компания и се усеща не по-малко потребен.

Сравнява живота в Белгия и България и споделя, че у нас е намерил по този начин търсеното успокоение. Споделя още, че българските улици са по-безопасни, в сравнение с в родината му и разходките късно вечер провокират наслаждение, а не боязън.

Ето какво още описа Питър в дребното капанче в Пловдив:

Казваш за себе си, че си „ прероден българин “. Какво предизвика твоето предпочитание да станеш част от нашето общество и какви са твоите цели отсега нататък?

Питър: Целта ми е да стана същински българин, тъй като България е невероятна страна със страхотна храна, природа и климат. Избрах България и поради прелестните хора тук - те са дружелюбни и усмихнати. Веднага, когато пристигнах, се влюбих в страната. Не скърбя, че се реалокирах тук и в никакъв случай повече няма да се върна да пребивавам в Белгия. Оставам до края на дните ми!

Имаш ли другари българи, или предпочиташ да споделяш с чужденци?

Питър: Имам доста другари чужденци и споделям с тях, само че избирам да приказвам с българи. Искам да схвана повече за културата, навиците и празниците ви. Отбелязвам всички празници дружно с вас. Обичам Баба Марта и връзването на мартеници. Контактите ми с българи ме учат доста повече на чувството за живота тук.

Много българи избират да работят в Западна Европа чисто финансово и тъй като имат повече шансове за развиване. Но ти си противоположното. Не те ли разколебава, че заплатата ти в Белгия ще е доста по-различна от тази, която взимаш тук?

Питър: Това е огромната неточност на българите. Да, заплатите са по-големи, само че не забравяйте, че човек може да взима повече от 4000 лв. на месец, само че животът там е доста безценен. Сметките за ток са над 1000 лв., жилищните наеми са доста високи, налозите - също. Печелиш доста, само че и харчиш доста.

До какъв брой белгийците са осведомени с България и българската нация?

Питър: Голяма част от белгийците не знаят доста за България, тъй като документалните филми, които дават там, не демонстрират в действителност каква е страната ви. Но всички белгийци, които аз съм канил на посетители тук, също са възхитени и се връщат.

Какво ще кажеш на хората, които не споделят твоя възторг като човек, който познава западните страни и България?

Питър: Те не познават страната ви, не знаят какво изпускат. Винаги ще благодаря на България и българите, че ме посрещнаха толкоз топло, че ми оказват помощ доста и безпределно ги почитам. Като белгиец, който се усеща българин, желая да завърша с " Обичам те, България! ".

Автор: Даниела Теофилова