Белфаст, Северна Ирландия – Хуан Мануел Сантос, който беше президент

Белфаст, Северна Ирландия – Хуан Мануел Сантос, който беше президент на Колумбия сред 2010 година и 2018 година, беше и остава основна фигура в настоящият развой на разрешаване на спорове в страната.

Той бе почетен с Нобелова премия за мир за 2016 година, сподели комитетът, за неговите „ решителни старания да постави завършек на траялата повече от 50 години революция в страната, война, която коства живота на минимум 220 000 колумбийци и разселени близо шест милиона души ”.

Продължавайте да четете

лист от 4 детайла Бивш военизиран водач свидетелства за убийства в Колумбия Колумбия, бунтовниците на ELN стартират шестмесечно преустановяване на огъня Може ли Колумбия да подписа дълготраен мир с въоръжени групи? Колумбийската бунтовническа група ELN освободи бащата на футболиста на Ливърпул Луис Диас завършек на списъка

Сантос управлява мирното съглашение от 2016 година сред Революционните въоръжени сили на Колумбия (FARC) и държавното управление, което завършва въоръжения спор.

Ал Джазира интервюира Сантос на срещата на върха „ Един млад свят 2023 “ предишния месец в Белфаст, с цел да приказва за уроците, научени в Колумбия от мирния развой в Северна Ирландия и къде се намират надлежно напъните за преходно правораздаване в двете територии.

Ал Джазира: Какво значение има мирният развой в Северна Ирландия за напъните за разрешаване на спора, които сте оглавили в Колумбия?

Хуан Мануел Сантос: Мирният развой тук беше в прочут смисъл ентусиазъм за нас. Това беше спор, който продължи толкоз доста години и най-сетне завърши.

Копирах други аспекти на мирното съглашение за Северна Ирландия – да вземем за пример противоположното канализиране и поверителността първоначално. С помощта на интернационалните съветници, които не бяха ангажирани в ежедневната колумбийска политика, споделих: „ Това е, което би трябвало да създадем. “ И този проект беше извънредно, извънредно потребен.

Но също научихме какво да не вършим. Например мирното съглашение за Северна Ирландия не придаде значение на използването. И мисля, че научихме, че би трябвало – по тази причина включихме осъществяването като характерна точка в колумбийския кротичък развой.

Друго нещо, което не беше направено тук, което направихме в Колумбия, беше слагането на жертвите в центъра на договарянията. Ако извършите това – правата им на правдивост, правата им на истината, правата им на правдивост и неповтаряне – това оказва помощ извънредно доста на процеса на укрепване на раните от войната, която продължава толкоз дълго.

Днес виждате генерали от колумбийската войска да се изправят пред жертви и да признават, че са направили военни закононарушения и закононарушения против човечеството – че са умъртвили синовете си без никаква причина. И това да видиш! Хората смятаха, че това в никакъв случай няма да се случи, само че се случва сега.

Част от напрежението, което към момента участва тук, в Северна Ирландия, 25 години по-късно, е, тъй като вие не направихте това, което ние направихме в Колумбия. Преминаваме през този доста сложен развой сега, в който се опитваме да излекуваме раните, основани от толкоз доста години война. Това не е лесна задача, само че е нужна, в случай че желаете резистентен мир в дълготраен проект.

Ал Джазира: Това беше сложено на фокус тук от новия законопроект на английското държавно управление за проблемите в Северна Ирландия (наследство и помирение). Как гледате на развиването към него?

Сантос: Това е една от последствията от неналичието на преходна правосъдна система като тази, която имаме в Колумбия. Изградихме го, с цел да избегнем проблемите, които имате тук, 25 години по-късно, с английското държавно управление.

Опитва се да одобри закон, който да даде [ефективна] прошка на хората, виновни за военни закононарушения – за доста хора това, несъмнено, е недопустимо. Ако имахте преходно правораздаване [структура или рамка], този вид проблеми нямаше да се появят 25 години по-късно.

Колумбийският кротичък развой е единственият кротичък развой в света, при който двете [воюващи] страни се съгласиха да основат специфичен арбитражен съд и да му се подчинят. Обикновено това е арбитражен съд, който се постанова извън – от Обединените народи или какъвто и да е [орган] – само че в никакъв случай две страни не са основали собствен личен развой [механизъм за преходно правосъдие] и са му се подчинили по този метод.

Международната общественост е все по-малко склонна да приема амнистии за военни нарушители и закононарушения против човечеството – това може да наподобява, че прави мирните съглашения по-трудни за използване, само че има смисъл, когато идвате да опитате да излекувате раните, съществена част на всеки кротичък развой.

Ал Джазира: Накъде се намира мирният развой в Колумбия в този момент?

Сантос: За страдание, моят правоприемник [Иван Дуке Маркес] – който беше срещу мирния развой – се бави в използването на мирния развой. Това беше доста нездравословно и в случай че имаше по-ранно осъществяване с FARC, по този начин нужният развой на изцеление на раните на нашето общество щеше да стартира доста по-бързо.

Президентът на това ново държавно управление [Густаво Петро] даде обещание, че ще приложи мирния развой и се надявам да го направи. Тъй като концепцията му за създаване на това, което той назовава „ цялостен мир “, би трябвало да се реализира благодарение на мирния развой, който беше подписан с FARC като належащо изискване. Без да направи това, напъните му ще се провалят.

Така че това, което се надявам – и това, за което апелирам – е да се форсира използването на мирния развой, който беше подписан преди няколко години. Защото това ще му даде легитимността и доверието да надгради този развой.

Ако той мисли, че може да построи нов кротичък развой, без да ползва това, което към този момент е [договорено и] подписано, тогава той ще се провали.

Колумбийският кротичък развой беше може би най-амбициозният кротичък развой, подписван в миналото, и беше разказан [външно] с тези термини. Ние не се заехме единствено с РДР – демобилизация, разоръжаване и реинтеграция – само че също по този начин се заехме с аргументите за спора. Стигнахме доста по-далеч, с цел да договорим да вземем за пример аграрната промяна, която това държавно управление се пробва да вкара и която последното държавно управление отсрочи. Отидохме доста по-далеч, с цел да се опитаме да намерим решение на казуса с трафика на опиати – който последното държавно управление също замрази и към момента страдаме от следствията от това. Дори имахме етническа глава, глава за пола – която към момента не е приложена изцяло.

Ако извършите всичко това, това е прелестна стратегия за всяко държавно управление. Така че, в случай че администрацията на Петро просто направи [всичко] това, той ще бъде считан за добър президент, когато приключат. Но в случай че той, по някакъв метод, се концентрира върху своята [идея за] „ цялостен мир “ за сметка на това, което е [договорено и] подписано [вече], тогава той ще има проблеми.

Това изявление беше леко редактирано за краткост и изясненост.

Източник: Ал Джазира