Кой би могъл да надвие Ердоган?
Белези за нервността на Ердоган има премного: изтеглянето на изборите с цели 18 месеца напред или натискът над някогашния президент Абдуллах Гюл да не се кандидатира за президентския пост. Но задоволително ли ще е това?
Изборите в действителност трябваше да се проведат чак в края на 2019 година. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган обаче ги изтегли с повече от година напред – те са планувани за 24 юни 2018 година. Времето е малко и партиите съвсем всеки ден предлагат претендентите си за президентския пост. Няма никакво подозрение, че Ердоган ще завоюва първия тур и то с огромна преднина.
Общата цел - победа над Ердоган
Затова опозиционните партии интензивно търсят претенденти, които да съумеят да се наложат над Ердоган на втория тур, очакван за 8 юли. Опозиционните партии подписват и предизборни обединявания, с чиято помощ по-малките партии да съумеят да прескочат десетпроцентовата преграда за влизане в Народното събрание, което би понижило възможностите на ръководещата партия да получи безусловно болшинство. Общата цел на опозиционните партии е да предотвратят сходно безусловно болшинство на ПСР и да осуетят преизбиранато на Ердоган, който при победа ще може да ръководи с още повече пълномощия.
Белези за нервността на Ердоган и неговата партия има задоволително. Първият от тях е изтеглянето на изборите с цели 18 месеца напред. Другият е натискът на ръководещите над някогашния президент Абдуллах Гюл да не се кандидатира за президентския пост. Защото опозиционните партии могат и желаят да се обединят зад Гюл, който е критик на Ердоган и неговата ръководеща партия. На Ердоган не му се харесва и това, че лявата прокюрдска Демократична партия на народите /ДПН/ изпраща в конкуренцията своя харизматичен някогашен ръководител Селяхатин Демирташ. От ноември 2016 година той е задържан, само че към момента не е наказан, тъй че има право да се кандидатира. Онези кюрди, които другояче не биха се отправили към урните, в този момент ще дадат своя глас.
От консервативния контейнер на ПСР изпъква още турската националистка и някогашна министърка на вътрешните работи Мерал Акшенер, която неотдавна основа своята дясна „ Добра партия “. Най-голямата опозиционна партия в Турция - Републиканската национална партия (РНП) издигна кандидатурата на Мухарем Индже, надявайки се на втория тур той да сплоти както кюрдските гласоподаватели, по този начин и гласоподавателите на Мерал Акшенер.
Първият тур е решителен за Ердоган
Това значи, че за Ердоган ще е от решаващо значение да успее да събере безусловно болшинство още на първия тур. Неслучайно опозиционните партии настояха да бъдат изпратени наблюдаващи на изборите, с цел да бъдат избегнати операции и фалшификации.
С оповестяването на предварителни избори Партията на справедливостта и развиването /ПСР/ искаше да предотврати присъединяване на учредената едвам през октомври 2017 година „ Добра партия “ на Акшенер. Републиканската национална партия обаче провали тези сметки на Ердоган, като даде на новата партия 15 депутати " на заем ", тъй че тя да може да образува лична секта в Народното събрание, а дружно с това – и да взе участие в изборите.
И въпреки всичко – най-малко една от сметките на Ердоган може да излезе вярна. Големите опозиционни партии в Турция са толкоз разнообразни в идеологическо отношение, че надали ще са способни да водят решителни взаимни дейности. А някогашната опозиционна Партия на националистическото деяние /ПНД/ по този начин и по този начин е към този момент на страната на Ердоган. С нейна помощ той желае да завоюва изборите още на първия тур. И възможностите му не са по никакъв начин неприятни. Но надалеч не са толкоз огромни, колкото бяха след несполучливия опит за прелом през юли 2016 година.
Дойче веле
Изборите в действителност трябваше да се проведат чак в края на 2019 година. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган обаче ги изтегли с повече от година напред – те са планувани за 24 юни 2018 година. Времето е малко и партиите съвсем всеки ден предлагат претендентите си за президентския пост. Няма никакво подозрение, че Ердоган ще завоюва първия тур и то с огромна преднина.
Общата цел - победа над Ердоган
Затова опозиционните партии интензивно търсят претенденти, които да съумеят да се наложат над Ердоган на втория тур, очакван за 8 юли. Опозиционните партии подписват и предизборни обединявания, с чиято помощ по-малките партии да съумеят да прескочат десетпроцентовата преграда за влизане в Народното събрание, което би понижило възможностите на ръководещата партия да получи безусловно болшинство. Общата цел на опозиционните партии е да предотвратят сходно безусловно болшинство на ПСР и да осуетят преизбиранато на Ердоган, който при победа ще може да ръководи с още повече пълномощия.
Белези за нервността на Ердоган и неговата партия има задоволително. Първият от тях е изтеглянето на изборите с цели 18 месеца напред. Другият е натискът на ръководещите над някогашния президент Абдуллах Гюл да не се кандидатира за президентския пост. Защото опозиционните партии могат и желаят да се обединят зад Гюл, който е критик на Ердоган и неговата ръководеща партия. На Ердоган не му се харесва и това, че лявата прокюрдска Демократична партия на народите /ДПН/ изпраща в конкуренцията своя харизматичен някогашен ръководител Селяхатин Демирташ. От ноември 2016 година той е задържан, само че към момента не е наказан, тъй че има право да се кандидатира. Онези кюрди, които другояче не биха се отправили към урните, в този момент ще дадат своя глас.
От консервативния контейнер на ПСР изпъква още турската националистка и някогашна министърка на вътрешните работи Мерал Акшенер, която неотдавна основа своята дясна „ Добра партия “. Най-голямата опозиционна партия в Турция - Републиканската национална партия (РНП) издигна кандидатурата на Мухарем Индже, надявайки се на втория тур той да сплоти както кюрдските гласоподаватели, по този начин и гласоподавателите на Мерал Акшенер.
Първият тур е решителен за Ердоган
Това значи, че за Ердоган ще е от решаващо значение да успее да събере безусловно болшинство още на първия тур. Неслучайно опозиционните партии настояха да бъдат изпратени наблюдаващи на изборите, с цел да бъдат избегнати операции и фалшификации.
С оповестяването на предварителни избори Партията на справедливостта и развиването /ПСР/ искаше да предотврати присъединяване на учредената едвам през октомври 2017 година „ Добра партия “ на Акшенер. Републиканската национална партия обаче провали тези сметки на Ердоган, като даде на новата партия 15 депутати " на заем ", тъй че тя да може да образува лична секта в Народното събрание, а дружно с това – и да взе участие в изборите.
И въпреки всичко – най-малко една от сметките на Ердоган може да излезе вярна. Големите опозиционни партии в Турция са толкоз разнообразни в идеологическо отношение, че надали ще са способни да водят решителни взаимни дейности. А някогашната опозиционна Партия на националистическото деяние /ПНД/ по този начин и по този начин е към този момент на страната на Ердоган. С нейна помощ той желае да завоюва изборите още на първия тур. И възможностите му не са по никакъв начин неприятни. Но надалеч не са толкоз огромни, колкото бяха след несполучливия опит за прелом през юли 2016 година.
Дойче веле
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ