Хърватия: Смъртни заплахи срещу журналисти
Бежанец от Нигерия получава леговище в Хърватия, която се трансформира за него във втора татковина. Историята има продължение: в Загреб той открива дребен ресторант с африканска кухня. Обществената хърватска телевизия HRT си харесва сюжета и взема решение да снима репортаж по тематиката. Но историята получава непредвиден поврат: единствено няколко часа след излъчването на репортажа, авторката му Мая Север е застрашена със гибел - анонимно, във Facebook.
"Отворих известието и незабавно се запитах що за човек би трябвало да си, с цел да заплашваш със гибел различен човек. Но бързо се окопитих, направих скрийншот и подадох недоволство в полицията ", споделя известната хърватска журналистка.
Подателят на опасността, представящ се за живеещ в Белгия хърватин, желал да убие Мая Север, тъй като с репортажа си се застъпвала за едно мултикултурно общество. Журналистката била получавала сходни закани и преди и не се страхувала. "Ще оповестявам за всяка обособена опасност, с цел да стане ясно на обществото на какъв напън сме подложени публицистите, единствено тъй като си вършим работата. Призовавам всички сътрудници да вършат същото. Трябва да предприемем нещо против тези закани ", споделя тя.
Атаките стават все по-брутални
В Хърватия постоянно е имало закани против публицисти. Пренесени в обществените мрежи офанзивите стават все по-видими. И по-брутални: по данни на Хърватския журналистически съюз, през 2017 година са били регистрирани 12 тежки закани за ликвидиране и физическа кавга против хърватски публицисти.
Мишена на такива офанзиви е телевизионната водеща Наташа Божич. В свое предаване по телевизия "N1 Загреб " тя попитала президентката на страната дали ще отнеме военния медал на наказания от трибунала в Хага военнопрестъпник Слободан Праляк. Справедлив въпрос, който обаче породил вълна от нападки в обществените медии. "Почувствах се отвратена от изливащата се ненавист. Но скоро ми стана ясно, че в тази ситуация не става въпрос единствено за обиди, а за открити закани. Една от тях призоваваше намерено да бъда обезглавена ".
Човекът, отправил опасността от персоналния си профил във Facebook, в това време е бил арестуван от полицията и ще бъде съден. Може да получи най-вече 5 години затвор. Но доста други избират да работят анонимно и това им дава сигурност.
"Обикновено полицията залавя единствено тези, които не крият своята идентичност. Затова и до съда стига една незначителна част от тези случаи. Най-често делата завършват с условни присъди, което изпраща посланието, че е разрешено публицистите да бъдат атакувани - вербално и физически ", споделя ръководителят на журналистическия съюз Саша Лекович.
Надолу по скалата на медийната независимост
От организацията "Репортери без граници " предизвестяват, че ситуацията на публицистите в Хърватия се утежнява. В настоящата класация за свободата на медиите страната е паднала с 11 места обратно спрямо предходната година и към този момент заема 74-то място - по-назад даже от съседите си, като Сърбия, да вземем за пример, които не са членки на Европейски Съюз.
"Репортери без граници " подлагат на критика най-много враждебната изразителност към медиите на редица водещи политици и усилването на политическото въздействие на националноконсервативното хърватско държавно управление върху обществено-правните канали. Същевременно държавното управление приключи държавното финансиране на дребните и самостоятелни медии.
Директната и прикрита политическа интервенция има напълно съответни последствия върху работата на публицистите, споделя Мая Север. "Преди няколко месеца един народен представител от ръководещата партия написа във Facebook, че бил доста удовлетворен от това, че са спрели предаването ми, тъй като аз по този начин и по този начин съм мразела Хърватия и всичко хърватско. Подобни мнения единствено окуражават причинителите ", споделя тя. В резултат на това в обществените мрежи се популяризира ненавист, а цензурата и автоцензурата в медиите порастват. Някои публицисти изпитват боязън - притесняват се за здравето си и това на своите близки.
Държавата е в дълг
"Този боязън обаче не тяхно персонално проваляне, а по-скоро е обвинителен акт за една страна-членка на Европейски Съюз. Държавата не си е свършила работата, т.е. не пази свободата на пресата и свободата на мненията. А това са предпоставки за демокрацията и гаранции за развиването на обществото ", споделя Наташа Божич.
Тя и нейните сътрудници от държавно-правната телевизия HRT обаче не се предават - водят същинска борба против ежедневния напън на основните редактори, на политиците и лобистите, които се пробват да оказват въздействие върху журналистическата им работа.
"Социалните мрежи не са място, където някои хора могат безнаказано да правят закононарушения, да заплашват и да сеят ненавист. И хората би трябвало да схванат това. Ако не предприемем нещо против това събитие, скоро насилието може да се придвижи и на улицата ", споделя Наташа Божич.
"Отворих известието и незабавно се запитах що за човек би трябвало да си, с цел да заплашваш със гибел различен човек. Но бързо се окопитих, направих скрийншот и подадох недоволство в полицията ", споделя известната хърватска журналистка.
Подателят на опасността, представящ се за живеещ в Белгия хърватин, желал да убие Мая Север, тъй като с репортажа си се застъпвала за едно мултикултурно общество. Журналистката била получавала сходни закани и преди и не се страхувала. "Ще оповестявам за всяка обособена опасност, с цел да стане ясно на обществото на какъв напън сме подложени публицистите, единствено тъй като си вършим работата. Призовавам всички сътрудници да вършат същото. Трябва да предприемем нещо против тези закани ", споделя тя.
Атаките стават все по-брутални
В Хърватия постоянно е имало закани против публицисти. Пренесени в обществените мрежи офанзивите стават все по-видими. И по-брутални: по данни на Хърватския журналистически съюз, през 2017 година са били регистрирани 12 тежки закани за ликвидиране и физическа кавга против хърватски публицисти.
Мишена на такива офанзиви е телевизионната водеща Наташа Божич. В свое предаване по телевизия "N1 Загреб " тя попитала президентката на страната дали ще отнеме военния медал на наказания от трибунала в Хага военнопрестъпник Слободан Праляк. Справедлив въпрос, който обаче породил вълна от нападки в обществените медии. "Почувствах се отвратена от изливащата се ненавист. Но скоро ми стана ясно, че в тази ситуация не става въпрос единствено за обиди, а за открити закани. Една от тях призоваваше намерено да бъда обезглавена ".
Човекът, отправил опасността от персоналния си профил във Facebook, в това време е бил арестуван от полицията и ще бъде съден. Може да получи най-вече 5 години затвор. Но доста други избират да работят анонимно и това им дава сигурност.
"Обикновено полицията залавя единствено тези, които не крият своята идентичност. Затова и до съда стига една незначителна част от тези случаи. Най-често делата завършват с условни присъди, което изпраща посланието, че е разрешено публицистите да бъдат атакувани - вербално и физически ", споделя ръководителят на журналистическия съюз Саша Лекович.
Надолу по скалата на медийната независимост
От организацията "Репортери без граници " предизвестяват, че ситуацията на публицистите в Хърватия се утежнява. В настоящата класация за свободата на медиите страната е паднала с 11 места обратно спрямо предходната година и към този момент заема 74-то място - по-назад даже от съседите си, като Сърбия, да вземем за пример, които не са членки на Европейски Съюз.
"Репортери без граници " подлагат на критика най-много враждебната изразителност към медиите на редица водещи политици и усилването на политическото въздействие на националноконсервативното хърватско държавно управление върху обществено-правните канали. Същевременно държавното управление приключи държавното финансиране на дребните и самостоятелни медии.
Директната и прикрита политическа интервенция има напълно съответни последствия върху работата на публицистите, споделя Мая Север. "Преди няколко месеца един народен представител от ръководещата партия написа във Facebook, че бил доста удовлетворен от това, че са спрели предаването ми, тъй като аз по този начин и по този начин съм мразела Хърватия и всичко хърватско. Подобни мнения единствено окуражават причинителите ", споделя тя. В резултат на това в обществените мрежи се популяризира ненавист, а цензурата и автоцензурата в медиите порастват. Някои публицисти изпитват боязън - притесняват се за здравето си и това на своите близки.
Държавата е в дълг
"Този боязън обаче не тяхно персонално проваляне, а по-скоро е обвинителен акт за една страна-членка на Европейски Съюз. Държавата не си е свършила работата, т.е. не пази свободата на пресата и свободата на мненията. А това са предпоставки за демокрацията и гаранции за развиването на обществото ", споделя Наташа Божич.
Тя и нейните сътрудници от държавно-правната телевизия HRT обаче не се предават - водят същинска борба против ежедневния напън на основните редактори, на политиците и лобистите, които се пробват да оказват въздействие върху журналистическата им работа.
"Социалните мрежи не са място, където някои хора могат безнаказано да правят закононарушения, да заплашват и да сеят ненавист. И хората би трябвало да схванат това. Ако не предприемем нещо против това събитие, скоро насилието може да се придвижи и на улицата ", споделя Наташа Божич.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ