БЕХ ще трябва да преведе 425 млн. лв. в държавния бюджет
БЕХ ще би трябвало да преведе 425 млн. лева в държавния бюджет
Решението на Народното събрание да забрани на министъра на енергетиката да разпредели 425 млн. лева дял от Българския енергиен холдинг (БЕХ) е противоконституционно. Това постанови единомислещо Конституционният съд (КС), заяви Лекс.бг. Какви са претекстовете му ще стане известно по-късно.
Решението беше оспорено от държавното управление на акад. Николай Денков,
а делото за конституционосъобразността на възбраната, призната по предложение на петима депутати от ГЕРБ, беше на отчет на Десислава Атанасова.
Обявеното за противоконституционно решение на Народното събрание гласи:
„ Възлага на министъра на енергетиката, в качеството му на упражняващ правата на едноличен притежател на капитала на „ Български енергиен холдинг “ ЕАД („ БЕХ “ ЕАД), респективно на „ БЕХ “ ЕАД,
да не разпределя дял от облагата на „ БЕХ “ ЕАД по годишния финансов доклад
за финансовата 2023 година в размер на 425 млн. лева, представляващ разликата сред 1,225 млн. лева (печалба по годишния финансов доклад за 2023 година, след данъчното облагане) и импортирания дял от „ БЕХ “ ЕАД по т. 5б и т. 6а от Разпореждане № 2 на Министерския съвет от 2023 година,
изменено и допълнено с Разпореждане № 3, 4, 5 и 7 на Министерския съвет от 2023 година “.
То беше препоръчано от народните представители от ГЕРБ Теменужка Петкова, Жечо Станков, Александър Ненков, Росица Кирова и Мария Белова. И беше признато на 29 март 2024 година с гласовете на всички присъстващи депутати от ГЕРБ (60 души), Движение за права и свободи (31), „ Възраждане “ (32) и Има Такъв Народ (9). Против бяха единствено от ПП-ДБ, а от Българска социалистическа партия се въздържаха.
Вносителите и подкрепилите възбраната акцентират,
че през последните години в бюджета са били „ изтеглени “ над 5,4 милиарда лева от облагите на БЕХ, АЕЦ „ Козлодуй “ и НЕК. Според тях, в случай че в този момент страната „ прибере “ 425 млн. лева от БЕХ, това „ ще има
извънредно отрицателно въздействие върху финансовата сигурност на бранша и ще сложи под риск
неговото обикновено действие, ще направи невероятно осъществяването на вложения и рационализация в бранша, както и реализирането на нови инфраструктурни планове “.
Малко преди този момент Народното събрание взе друго решение, с което разпореди на министъра на финансите
Асен Василев да покрие оперативния недостиг от 1 милиарда лв. във фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ до 31 март 2024 година (за това решение, което също беше оспорено в КС). В опит то да бъде изпълнено, Министерски съвет взема решение да вземе 425 млн. лева от БЕХ, с цел да бъдат импортирани във фонд „ Сигурност на електроенергийната система “,
само че както излиза наяве, Народното събрание му забрани да го прави.
В настояването си до Конституционния съд от Министерския съвет обявиха, че това решение на Народно събрание опонира на правилата на правовата страна, на разделяне на управляващите, за цялост на частната благосъстоятелност, на равнопоставеност на субектите на частна благосъстоятелност в изискванията на пазарна стопанска система
и на пълномощието на държавното управление да управлява осъществяването на държавния бюджет.
Министерски съвет посочи, че осъществяването на решението би нарушило признатите от Народното събрание бюджетни индикатори. И акцентира, че Народното събрание „ може да упражни политически надзор и да
гласоподава съмнение на Министерския съвет,
само че не и да препятства пълноценното практикуване от държавното управление на негови конституционни пълномощия по ръководството на страната или на произлизащи от закон пълномощия на различен орган на изпълнителната власт “.
Кабинетът „ Денков “ уточни още, че съгласно Закона за обществените предприятия Министерският съвет,
а не Народното събрание, упражнява правата на страната в обществените предприятия и утвърждава общата дивидентна политика.
Само преди дни от Министерството на финансите оповестиха информацията за осъществяването на консолизираната фискална стратегия към края на деветмесечието на 2024 година В справката (в раздела за приходите по КФП)
се акцентира, че до момента в който за същия интервал на 2023 година
приходите от дял за страната от държавни предприятия са били 1,56 милиарда лева, то през актуалната година постъпленията са едвам 0,1 милиарда лева, при планувани 0,34 милиарда лева Основната причина за това е неразпределяне на дял от облагата на „ БЕХ “ ЕАД за финансовата 2023 г.
Решението на Народното събрание да забрани на министъра на енергетиката да разпредели 425 млн. лева дял от Българския енергиен холдинг (БЕХ) е противоконституционно. Това постанови единомислещо Конституционният съд (КС), заяви Лекс.бг. Какви са претекстовете му ще стане известно по-късно.
Решението беше оспорено от държавното управление на акад. Николай Денков,
а делото за конституционосъобразността на възбраната, призната по предложение на петима депутати от ГЕРБ, беше на отчет на Десислава Атанасова.
Обявеното за противоконституционно решение на Народното събрание гласи:
„ Възлага на министъра на енергетиката, в качеството му на упражняващ правата на едноличен притежател на капитала на „ Български енергиен холдинг “ ЕАД („ БЕХ “ ЕАД), респективно на „ БЕХ “ ЕАД,
да не разпределя дял от облагата на „ БЕХ “ ЕАД по годишния финансов доклад
за финансовата 2023 година в размер на 425 млн. лева, представляващ разликата сред 1,225 млн. лева (печалба по годишния финансов доклад за 2023 година, след данъчното облагане) и импортирания дял от „ БЕХ “ ЕАД по т. 5б и т. 6а от Разпореждане № 2 на Министерския съвет от 2023 година,
изменено и допълнено с Разпореждане № 3, 4, 5 и 7 на Министерския съвет от 2023 година “.
То беше препоръчано от народните представители от ГЕРБ Теменужка Петкова, Жечо Станков, Александър Ненков, Росица Кирова и Мария Белова. И беше признато на 29 март 2024 година с гласовете на всички присъстващи депутати от ГЕРБ (60 души), Движение за права и свободи (31), „ Възраждане “ (32) и Има Такъв Народ (9). Против бяха единствено от ПП-ДБ, а от Българска социалистическа партия се въздържаха.
Вносителите и подкрепилите възбраната акцентират,
че през последните години в бюджета са били „ изтеглени “ над 5,4 милиарда лева от облагите на БЕХ, АЕЦ „ Козлодуй “ и НЕК. Според тях, в случай че в този момент страната „ прибере “ 425 млн. лева от БЕХ, това „ ще има
извънредно отрицателно въздействие върху финансовата сигурност на бранша и ще сложи под риск
неговото обикновено действие, ще направи невероятно осъществяването на вложения и рационализация в бранша, както и реализирането на нови инфраструктурни планове “.
Малко преди този момент Народното събрание взе друго решение, с което разпореди на министъра на финансите
Асен Василев да покрие оперативния недостиг от 1 милиарда лв. във фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ до 31 март 2024 година (за това решение, което също беше оспорено в КС). В опит то да бъде изпълнено, Министерски съвет взема решение да вземе 425 млн. лева от БЕХ, с цел да бъдат импортирани във фонд „ Сигурност на електроенергийната система “,
само че както излиза наяве, Народното събрание му забрани да го прави.
В настояването си до Конституционния съд от Министерския съвет обявиха, че това решение на Народно събрание опонира на правилата на правовата страна, на разделяне на управляващите, за цялост на частната благосъстоятелност, на равнопоставеност на субектите на частна благосъстоятелност в изискванията на пазарна стопанска система
и на пълномощието на държавното управление да управлява осъществяването на държавния бюджет.
Министерски съвет посочи, че осъществяването на решението би нарушило признатите от Народното събрание бюджетни индикатори. И акцентира, че Народното събрание „ може да упражни политически надзор и да
гласоподава съмнение на Министерския съвет,
само че не и да препятства пълноценното практикуване от държавното управление на негови конституционни пълномощия по ръководството на страната или на произлизащи от закон пълномощия на различен орган на изпълнителната власт “.
Кабинетът „ Денков “ уточни още, че съгласно Закона за обществените предприятия Министерският съвет,
а не Народното събрание, упражнява правата на страната в обществените предприятия и утвърждава общата дивидентна политика.
Само преди дни от Министерството на финансите оповестиха информацията за осъществяването на консолизираната фискална стратегия към края на деветмесечието на 2024 година В справката (в раздела за приходите по КФП)
се акцентира, че до момента в който за същия интервал на 2023 година
приходите от дял за страната от държавни предприятия са били 1,56 милиарда лева, то през актуалната година постъпленията са едвам 0,1 милиарда лева, при планувани 0,34 милиарда лева Основната причина за това е неразпределяне на дял от облагата на „ БЕХ “ ЕАД за финансовата 2023 г.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ




