Бедността е принуда, тя е насилие, каквото насилие беше и

" Бедността е насила, тя е принуждение, каквото принуждение беше и коронавирус - насилието на неизвестността по-сетне, защото това беше една заплаха, която идваше като че ли отвред и отникъде. И по-сетне и свободата, принудата да вършим едно и също и да не го вършим – да носим маски и да не вървим на спектакъл. И най-накрая – насилието на наложителното тъждество. Това, което помним от социалиста е равенството, форма на посредствеността, на бездуховността, и това беше, което ни застигна в този момент. Ковид ненапълно беше една метафора на всичко това, което се случи след 10 ноември в България. Дали човек може да бъде свободен, когато непринудено се лиши от свободата ", уточни още Владимир Зарев пред Радио " Фокус ".

Според Владимир Зарев, всеки от нас се стреми към власт. Иска да реализира властта си над някого, над нещо. Дори творчеството е форма на власт. Един огромен публицист също е един обаятелен тиранин със своето творчество, счита Зарев.

Инстинктивно детето също желае да упражни властта си над родителите. Власт е хубостта, власт е знанието, форма на власт са парите, публичното състояние. Всичко, към което ние се стремим в най-дребните си житейски проявления, е опит да реализираме власт над нещо или някого. Дори страданието е форма на власт. Сакатият човек демонстрира отрязания си крайник, с цел да упражни властта си над нас и да ни принуди да му дадем лепта.

Проблемът за властта е изключително значим и през днешния ден. Властта в България не действа. Смисълът на властта е да основава ред. Но това, което се случва през днешния ден в България, е тъкмо противоположното. Не се съблюдава главното обвързване за ред, единение и вероятност за българския народ, счита още Владимир Занев.

Българинът е зависим на всичко, което се случа в този свърх демократичен свят. А едно от най-големите несгоди на демократичния човек е желанието му непрестанно да има, да има до безконечност. Човекът се трансформира в непрекъснат потребител. Това качество се възпитава във всеки от нас. А това нещо се отразява зле и на природата, в която живеем, тъй като ние я разрушавам.

Според Зарев, това изпитание да имаш жилище, кола, когато се трансформира в единствена цел и се живее бездуховно, това изпитание е паразитно. Големите пари основават голямо чувство за независимост и за власат, само че въпреки това парите трансформират човек в плебей на своята власт. Той би трябвало непрестанно да ги обгрижва, те би трябвало да се усилват непрекъснато.

Човешкото благополучие е нещо доста комплицирано. Щастие е хората да са здрави, да са в естетика в себе си, със света, да има деликатност, обич сред хората, която сплотява. Щастие са тези патриархални полезности, които този свят унищожи. В тях имаше висши правила, които вършат хората близки и основават обща вероятност за живот.

Българската просвета, духовността, е това, което е спасявала българския народ неведнъж, сямта още писателят Зарев.

" Аз не преставам да имам вяра, че духовността и културата ни имат по-голямо значение за нашата самостоятелност. Културата е нещо, което постоянно сплотява. Тя основава положение на единство в народа. В момента културата ни е в много положително положение, макар тоталното равнодушие на страната към нея. Имаме млади създатели, които се развиват, театърът ни преодоля голяма рецесия и процъфтява, имаме чудесни художници и музиканти. В развиване е националната ни просвета и тотално равнодушие на страната към нея. Политиците са в съвсем нервен нарцисизъм и се интересуват от културата единствено по време на избори, когато могат да употребяват престижа на хората от културата ", сподели още Владимир Зарев.