Българите умираме най-много в Европа
Бедност, нездравословни привички и сложен достъп до здравни услуги ни убиват
Върху 37% от смъртността може да се повлияе с политики, останалите 63% се дължат на остарялата възрастова конструкция
Имаме свръхсмъртност в три групи от популацията
От 2000 година насам българите продължаваме да водим класацията на смъртността в Европа. През 2023 и 2024 година общият коефициент на смъртност в България е 15.7‰, към 10.8‰ в Европа за 2023 година, сочат данните от последната статистика на Института за проучване на популацията и индивида към Българска академия на науките. Между 1960 година и 2023 година предстоящата дълготрайност на живота у нас е нараствала с почти 1 година на всеки 10 години сред 1960 година и 2023 година и доближава 75.8 години. Това значи, че предстоящата дълготрайност на живота се е върнала и даже едва надвишава достигнатите нива преди пандемията. Въпреки това животът се е удължавал по-бавно спрямо другите страни в Европа, където предстоящата дълготрайност на живота е 81,4 години през 2023 година
Пред “Труд news ” доцент Стоянка Черкезова, която е част от екипа на изследването, уточни като една от аргументите, че популацията ни застарява.
Доц. Стоянка Черкезова, Институт за проучване на популацията и индивида към Българска академия на науките
“След 2005 година стареенето на популацията става главната причина за това да имаме толкоз висок общ коефициент на смъртност. През 2023 година 63% от увеличението на смъртността по отношение на базовата 1960 година е породена от остарялата конструкция на популацията. В същото време, когато приказваме за увеличение на предстоящата дълготрайност на живота, тя пораства. Увеличава се с една година на всеки 10 години от 1960 година насам. Обаче, защото това се случва по-бавно от други страни, то не може да компенсира въздействието на остарялата конструкция ”, сподели доцент Черкезова. На база на тези данни тя заключи, че остават 37% от тази смъртност, върху която може да се влияе и да се търси решение за нейното понижаване и с политики.
“За всяка възраст и приблизително за Европейски Съюз ясно се открои - в съвсем всички възрасти имаме повишение на възрастовата смъртност съпоставено със междинната за Европа, само че по-ясно у нас се откроява свръхсмъртност в три групи от популацията. Това са деца от 0 до 5-годишна възраст, младежи от 10-18 години и преждевременната смъртност при 42-57 години, изключително при мъжете. Там сигурно има място за влияние към понижаване на смъртността ”, сподели доцентът. Като други аргументи тя открои и метода на живот на хората, както и достъпът до здравни услуги в България и ръководството на опазването на здравето.
“По отношение на здравното държание надали е изненада за някой, че в България е мощно публикувана културата на пушене - 29% са ежедневните пушачи. Това е с 1,5 пъти повече от приблизително следеното в Европейски Съюз. Много е притеснително, че 19,6% от подрастващите сред 15 и 19 години пушат. Аналогично на тютюнопушенето е по-високата ежедневна консумация на алкохол по отношение на междинното за Европейски Съюз. У нас се резервира и високият дял на хората с наднормено тегло. По последни данни те са към 53%.
Цели 62,8% от мъжете и 45% от дамите са с наднормено тегло. С повишаване на възрастта се усилват и случаите на хора с наднормено тегло ”, съобщи още доцент Черкезова. Тя регистрира и позитивни промени в здравната просвета в всекидневието на българите: “Започнали сме по-често да спортуваме, изключително по-младото потомство, макар че по последни данни от 2019 година единствено 25% от българите спортуват, против 62% в Европейски Съюз. Българите също по този начин са нараснали потреблението на плодове и зеленчуци от 53% на 59%, само че въпреки всичко 41% не употребяват всекидневно плодове и зеленчуци ”, уточни още доцент Черкезова. Тя означи и бедността като фактор за повишение коефициента на смъртност, защото проучването откроява отчетливи районни разлики сред областите в страната, като през 2024 година региона с най-нисък общ коефициент на смъртност е София - град (11.3‰), а с най-голям е Видин (24.3‰).
“По-бедните хора имат по-нездравословно държание, което може да е повлияно от компликацията да водиш здравословен живот. Има разлика в нивата на смъртност по области в България. 20% от нея може да бъде обяснена точно с разликата в приходите сред областите.
Следващата причина е достъпът до здравни услуги. В България имаме доста висок дял на здравнонеосигурените. Общо към 29% от разноските в опазването на здравето се заплащат от джоба на хората. В съпоставяне с 2018 година, когато този дял беше 45%, има усъвършенстване. Но можем да приказваме за неравенства в опазването на здравето, подбудени от доходни неравенства. Затова в селата смъртността изрично е по-висока - 21‰ против 13,7‰ в градовете ”, посочи доцент Черкезова. Тя акцентира и като фактор по-остарялото население на село, само че и ограничавания достъп до опазване на здравето там.
В проучването се показват данни за забележителен принос за удължение на живота и намаляването на детската смъртност в България, която през 2024г. е най-ниска, откогато се мери този индикатор (4.5 ‰). Въпреки това е 1.5 пъти по-висока в съпоставяне със междинното за Европа.
„ През 60-70 години на предишния век България е била от страните в Европа с един от най-ниските коефициенти с най-ниска смъртност. В края на 70-80-те години той става релативно висок, като от 2000 насам до момента е най-голям в Европа ”, заключи доцентът от Българска академия на науките.
Тя уточни, че през 2017-2018 година по поръчка на Министерския съвет е изработен голям план - „ Мерки за превъзмогване на демографската рецесия ”. Той е управителен от Института за проучване на население и индивида към Българска академия на науките. Посочените данни включват във фокуса си обзор на демографските процеси 7 години след плана.
Върху 37% от смъртността може да се повлияе с политики, останалите 63% се дължат на остарялата възрастова конструкция
Имаме свръхсмъртност в три групи от популацията
От 2000 година насам българите продължаваме да водим класацията на смъртността в Европа. През 2023 и 2024 година общият коефициент на смъртност в България е 15.7‰, към 10.8‰ в Европа за 2023 година, сочат данните от последната статистика на Института за проучване на популацията и индивида към Българска академия на науките. Между 1960 година и 2023 година предстоящата дълготрайност на живота у нас е нараствала с почти 1 година на всеки 10 години сред 1960 година и 2023 година и доближава 75.8 години. Това значи, че предстоящата дълготрайност на живота се е върнала и даже едва надвишава достигнатите нива преди пандемията. Въпреки това животът се е удължавал по-бавно спрямо другите страни в Европа, където предстоящата дълготрайност на живота е 81,4 години през 2023 година
Пред “Труд news ” доцент Стоянка Черкезова, която е част от екипа на изследването, уточни като една от аргументите, че популацията ни застарява.
Доц. Стоянка Черкезова, Институт за проучване на популацията и индивида към Българска академия на науките
“След 2005 година стареенето на популацията става главната причина за това да имаме толкоз висок общ коефициент на смъртност. През 2023 година 63% от увеличението на смъртността по отношение на базовата 1960 година е породена от остарялата конструкция на популацията. В същото време, когато приказваме за увеличение на предстоящата дълготрайност на живота, тя пораства. Увеличава се с една година на всеки 10 години от 1960 година насам. Обаче, защото това се случва по-бавно от други страни, то не може да компенсира въздействието на остарялата конструкция ”, сподели доцент Черкезова. На база на тези данни тя заключи, че остават 37% от тази смъртност, върху която може да се влияе и да се търси решение за нейното понижаване и с политики.
“За всяка възраст и приблизително за Европейски Съюз ясно се открои - в съвсем всички възрасти имаме повишение на възрастовата смъртност съпоставено със междинната за Европа, само че по-ясно у нас се откроява свръхсмъртност в три групи от популацията. Това са деца от 0 до 5-годишна възраст, младежи от 10-18 години и преждевременната смъртност при 42-57 години, изключително при мъжете. Там сигурно има място за влияние към понижаване на смъртността ”, сподели доцентът. Като други аргументи тя открои и метода на живот на хората, както и достъпът до здравни услуги в България и ръководството на опазването на здравето.
“По отношение на здравното държание надали е изненада за някой, че в България е мощно публикувана културата на пушене - 29% са ежедневните пушачи. Това е с 1,5 пъти повече от приблизително следеното в Европейски Съюз. Много е притеснително, че 19,6% от подрастващите сред 15 и 19 години пушат. Аналогично на тютюнопушенето е по-високата ежедневна консумация на алкохол по отношение на междинното за Европейски Съюз. У нас се резервира и високият дял на хората с наднормено тегло. По последни данни те са към 53%.
Цели 62,8% от мъжете и 45% от дамите са с наднормено тегло. С повишаване на възрастта се усилват и случаите на хора с наднормено тегло ”, съобщи още доцент Черкезова. Тя регистрира и позитивни промени в здравната просвета в всекидневието на българите: “Започнали сме по-често да спортуваме, изключително по-младото потомство, макар че по последни данни от 2019 година единствено 25% от българите спортуват, против 62% в Европейски Съюз. Българите също по този начин са нараснали потреблението на плодове и зеленчуци от 53% на 59%, само че въпреки всичко 41% не употребяват всекидневно плодове и зеленчуци ”, уточни още доцент Черкезова. Тя означи и бедността като фактор за повишение коефициента на смъртност, защото проучването откроява отчетливи районни разлики сред областите в страната, като през 2024 година региона с най-нисък общ коефициент на смъртност е София - град (11.3‰), а с най-голям е Видин (24.3‰).
“По-бедните хора имат по-нездравословно държание, което може да е повлияно от компликацията да водиш здравословен живот. Има разлика в нивата на смъртност по области в България. 20% от нея може да бъде обяснена точно с разликата в приходите сред областите.
Следващата причина е достъпът до здравни услуги. В България имаме доста висок дял на здравнонеосигурените. Общо към 29% от разноските в опазването на здравето се заплащат от джоба на хората. В съпоставяне с 2018 година, когато този дял беше 45%, има усъвършенстване. Но можем да приказваме за неравенства в опазването на здравето, подбудени от доходни неравенства. Затова в селата смъртността изрично е по-висока - 21‰ против 13,7‰ в градовете ”, посочи доцент Черкезова. Тя акцентира и като фактор по-остарялото население на село, само че и ограничавания достъп до опазване на здравето там.
В проучването се показват данни за забележителен принос за удължение на живота и намаляването на детската смъртност в България, която през 2024г. е най-ниска, откогато се мери този индикатор (4.5 ‰). Въпреки това е 1.5 пъти по-висока в съпоставяне със междинното за Европа.
„ През 60-70 години на предишния век България е била от страните в Европа с един от най-ниските коефициенти с най-ниска смъртност. В края на 70-80-те години той става релативно висок, като от 2000 насам до момента е най-голям в Европа ”, заключи доцентът от Българска академия на науките.
Тя уточни, че през 2017-2018 година по поръчка на Министерския съвет е изработен голям план - „ Мерки за превъзмогване на демографската рецесия ”. Той е управителен от Института за проучване на население и индивида към Българска академия на науките. Посочените данни включват във фокуса си обзор на демографските процеси 7 години след плана.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ