Изчезналите български села, които са заличени през социализма
" Бедно мое родно село!… Заличиха го от листата на обитаемоте места и от този момент насетне там стартира да пораства единствено дива трева и коприва “, написа Йордан Радичков в пътеписа си " Горда Стара планина “. Близо 500-те поданици на родната му Калиманица, както и хората и прилежащото село Живовци са изселени през 70-те и началото на 80-те година на XX в. поради градежа на язовир Огоста. Повечето отиват в прилежащите градове Берковица и днешна Монтана. Водите на язовира по този начин и не заливат Калиманица, от която и до през днешния ден е останала недостроената църковна постройка.
Под водите на бент. Искър при завиряването му през 1950 – 1954 година остават селата Калково, Шишманово и Горни Пасарел. Жителите му са разселени из цяла България, включително Сунгурларе. Останалата незалята постройка на учебното заведение в Калково се трансформира в ресторант – част от комплекса " Щъркелово гнездо " на брега на язовира.
Под водата изчезват още еленското с. Йовковци, дало името си на едноименния язовир, дружно с махалите Витевци, Писараци, Караджовци, Мановци и Зингиревци. Жителите им са изселени в Елена, Велико Търново, Дебелец и Килифарево. От с. Йовковци обаче е непокътната една постройка, която в този момент се намира в… Елена, пренесена преди наводняването на селото. Това е фамозният в миналото Камбуров хан, в който са отсядали Раковски и Левски. Сега той е етнографски музей, част от архитектурно-историческия комплекс " Даскалоливница “.
Под бент. Жребчево на р. Тунджа през 1965 година остават селата Жребчево, Долно Паничарево и Запалня. За последното припомня така наречен Потопена черква " Св. Иван Рилски ", която " плува “ във водите на язовира и се е трансформирала в популярна фотоатракция, напомнят от Държавна организация " Архиви “.
В доста от случаите жителите на потопените села, общо двайсетина в страната, е трябвало собственоръчно да разрушат домовете си. Те се имали правото да се заселват в градове и села из цяла България като се изключи София и Софийско. Над 100 фамилии от потъналите във водите на бент. Искър села обаче нарушават възбраната и си купуват с компенсациите, които получават от страната, имоти в София, само че не им дават жителство. Въпросът се урежда след три дни очакване пред кабинета на Вълко Червенков.
И до през днешния ден потомци на изселените се събират, с цел да си спомнят за родното място на дедите си (съборът на с. Шишманово да вземем за пример по традиция се прави в последната неделя на август).
Под водите на бент. Искър при завиряването му през 1950 – 1954 година остават селата Калково, Шишманово и Горни Пасарел. Жителите му са разселени из цяла България, включително Сунгурларе. Останалата незалята постройка на учебното заведение в Калково се трансформира в ресторант – част от комплекса " Щъркелово гнездо " на брега на язовира.
Под водата изчезват още еленското с. Йовковци, дало името си на едноименния язовир, дружно с махалите Витевци, Писараци, Караджовци, Мановци и Зингиревци. Жителите им са изселени в Елена, Велико Търново, Дебелец и Килифарево. От с. Йовковци обаче е непокътната една постройка, която в този момент се намира в… Елена, пренесена преди наводняването на селото. Това е фамозният в миналото Камбуров хан, в който са отсядали Раковски и Левски. Сега той е етнографски музей, част от архитектурно-историческия комплекс " Даскалоливница “.
Под бент. Жребчево на р. Тунджа през 1965 година остават селата Жребчево, Долно Паничарево и Запалня. За последното припомня така наречен Потопена черква " Св. Иван Рилски ", която " плува “ във водите на язовира и се е трансформирала в популярна фотоатракция, напомнят от Държавна организация " Архиви “.
В доста от случаите жителите на потопените села, общо двайсетина в страната, е трябвало собственоръчно да разрушат домовете си. Те се имали правото да се заселват в градове и села из цяла България като се изключи София и Софийско. Над 100 фамилии от потъналите във водите на бент. Искър села обаче нарушават възбраната и си купуват с компенсациите, които получават от страната, имоти в София, само че не им дават жителство. Въпросът се урежда след три дни очакване пред кабинета на Вълко Червенков.
И до през днешния ден потомци на изселените се събират, с цел да си спомнят за родното място на дедите си (съборът на с. Шишманово да вземем за пример по традиция се прави в последната неделя на август).
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ