Възрастта е нещо, което няма значение, освен ако не сте кашкавал - ЛУИС БУНЮЕЛ
Бедните служащи. Мамени и на всичко от горната страна бити! Работата е проклинание. Долу работата, която би трябвало да вършиш, с цел да преживяваш. Тази работа не ни прави чест, както настояват – тя единствено цялостни търбусите на свините, които ни експлоатират. Затова пък онази, която вършиш за наслаждение и по предопределение, облагородява индивида. Би трябвало всички да могат да работят по този начин. Виж ме: аз не работя. И да ме обесят, отново няма да работя. А виждаш, пребивавам – пребивавам зле, само че без да работя.
Ненавиждам рекламата и се старая да я заобикалям по всевъзможен метод, въпреки че нашето общество е построено върху рекламата.
Слава Богу, към момента съм безбожник.
Бог и Родина – безпогрешна двойка, чийто връх, що се отнася до терор и пролята кръв, не може да бъде надминат от никого.
Ако в тази минута някой ми потвърди, че Бог, в цялото негово зарево, съществува, това не би трансформирало нито един аспект от моето държание.
Харесвам усамотението, само че при изискване, че приятелите ми идват понякога да поговорим за това-онова.
Ненавиждам тълпата. Наричам „ навалица ” всяко сборище, в което има повече от шест индивида.
Необходимостта да се яде не оправдава проституцията в изкуството.
Презирам педантизма и жаргона.
Времето не трансформира нещата. Човек живее в себе си. Пътешествията не съществуват.
Обичам точността. Навярно, това е фикс идея. Не си припомням в миналото да съм закъснявал. Ако дойде по-рано – разтъпквам се наоколо до момента в който не пристигна минутата, в която би трябвало да почукам на вратата.
За да се доближи хубостта, постоянно са нужни три условия: вяра, битка и обладаване.
Възрастта е нещо, което няма значение, в случай че не сте… кашкавал.
Обичам севера, студа и дъжда. В този смисъл съм същински испанец. Роден в страна, където е доста топло, не зная нищо по-хубаво от големите влажни гори и мъглите.
Обичам да пояждам рано заран. Лягам рано и ставам късно. В този смисъл, не наподобявам на испанец.
Не обичам политиката. Вече четиридесет години нямам никакви илюзии. Повече не й имам вяра.
Ненавиждам вестникарските фотографи.
Независимо от отвращението ми към пресата, на драго сърце бих излизал от гроба си на всеки 10 години и бих си купувал няколко вестника.
Безусловната възбрана – доста пъти съм го казвал – провокира чувство за грях, което може да бъде доста сладостно.
Не одобрявам зрелището на гибелта, само че дружно с това то ме притегля.
Харесвам шума от дъжда. За мен това е увещание за нещо извънредно прелестно. Слушам шума от дъжда през своя слухов уред, само че той не е предходният. Дъждът основава велики народи.
Сюрреалистите ги беше малко грижа за това, че с цел да влязат в историята на литературата и живописта, на първо време трябваше да преправят света и да трансформират живота – и това беше най-важното и неосъществено тяхно предпочитание.
Обичам маниите. Понякога описвам за някои от тях. Те оказват помощ да живееш. Мъчно ми е за хората, които ги нямат.
Още като дете Луис Бунюел демонстрира интерес към представленията – негови другари описват по какъв начин той проектира сенки на екран, употребявайки одеяло и вълшебен фенер.
Освен това той се занимава с бокс и свири на цигулка. В детството си е мощно набожен, до момента в който през шестнадесетата си година мощно се разочарова от нелогичността на Църквата, съчетана с нейната власт и благосъстояние.
През 1917 година Луис Бунюел постъпва в Мадридския университет, където в началото учи агрономство, по-късно инженерство, а най-после философия.
В студентското общежитие на университета той се среща с доста млади актьори от Поколение ’27, като се сближава изключително с художника Салвадор Дали и поета Федерико Гарсия Лорка .
През 1929 година Бунюел основава дружно със Салвадор Дали първия си филм, 16-минутният „ Андалуското куче “.
Филмът, финансиран от майката на Бунюел , се състои от поредност шокиращи облици с фройдистки темперамент – известната начална сцена демонстрира в непосредствен проект разрязването на женско око с бръснач.
„ Андалуското куче “ е признат с възторг от зараждащото се по това време придвижване на сюрреалистите и продължава да бъде показван постоянно в киноклубовете и в наши дни.
Целта на Бунюел е да шокира и провокира интелектуалната буржоазия, като по-късно той споделя:
В исторически проект филмът съставлява гневна реакция против това, което в тези дни се наричаше „ авангард “ и което беше ориентирано извънредно към артистичната сензитивност и разсъдъка на публиката.
Въпреки желанията му, филмът реализира огромен триумф и Бунюел разяснява:
Какво мога да направя за хора, които обожават всичко ново, даже когато то е ориентирано против най-дълбоките им убеждения, или за неискрения подкупен щемпел и за нелепото стадо, което вижда хубост или лирика в нещо, което всъщност е не повече от обезверен буен апел към ликвидиране?
След премиерата на кино лентата Бунюел и Дали са публично признати в затворения кръг на сюрреалистите, управителен от поета Андре Бретон .
„ Дневна хубавица “ с Катрин Деньов в основната роля е най-успешният филм на Бунюел в комерсиално отношение. Според филмовия критик Роджър Ибърт това „ несъмнено е най-известният сексуален филм на новото време и може би най-хубавият “.
