Бедните плащат повече за въглеродни емисии
Бедните семейства в Германия и Франция заплащат до 2 $ повече за звук издаден въглероден диоксид, в сравнение с техните сънародници с по-високи приходи. Това е по този начин, тъй като продуктите и услугите, които по-богатите хора е по-вероятно да употребяват – като вносни артикули и пътувания отвън Европейския съюз – са освободени от ценообразуването на въглеродните излъчвания. С други думи, ценообразуването на въглеродните излъчвания е регресивно, което значи, че бедните заплащат съразмерно повече от богатите като дял от приходите си.
В блога си Международният валутен фонд показва свое проучване, което демонстрира, че коригирането на това деформиране, с други думи, изравняването на цените на въглеродните излъчвания в страните, ще разпредели икономическата тежест от намаляването на излъчванията по-равномерно сред семействата и ще облекчи тежестта върху по-бедните европейци.
Това не е единствено обществено обективна цел. Това би било и стопански по-ефективно, като ще подсигурява, че първо се ползват по-евтини варианти за понижаване на излъчванията, което ще понижи разноските за реализиране на задачите за излъчвания на европейските страни. Освен това ще разпредели разноските за понижаване на излъчванията сред компании, браншове и страни.
Средното домакинство с най-високи приходи в Европа е платило към 10,75 $ за звук въглероден диоксид през 2020 година Както демонстрира графиката на седмицата на МВФ, семействата с най-ниски приходи заплащат приблизително 1,25 $ повече. Тази разлика нараства до $1,75 и $2 в страни като Германия и Франция и $5 в България.
Уеднаквяването на цените на въглеродните излъчвания в границите на страните и още по-добре - сред страните, би помогнало за равнене на тежестта от понижаване на излъчванията на парникови газове в страните от Европейски Съюз.
Всъщност световната цена би била най-ефективна в това отношение, защото би повишила цените на въглеродните излъчвания, включени във вноса на семействата в Европейски Съюз. Тъй като сходна скица би предполагала и огромни разлики в тежестите сред страните, една допустима опция е предлагането на МВФ за минимална цена на въглеродните излъчвания, което би могло да насърчи икономическата успеваемост. Продължаващото разширение на ценообразуването на въглеродните излъчвания към автомобилния превоз и горивата за отопление също би трябвало да направи ценообразуването на въглеродните излъчвания по-малко регресивно, сочат изчисленията на специалистите от МВФ.
Икономиките на Европейски Съюз евентуално ще останат по-отворени и ще ползват по-високи цени на въглеродните излъчвания от техните търговски сътрудници. Така че приходите от ценообразуването на вътрешните въглеродни излъчвания ще продължат да надвишават разноските за ценообразуване на въглеродните излъчвания, включени в пакетите за ползване на европейските семейства. Това би трябвало да разреши облекчение на тежестта на цените на въглеродните излъчвания върху семействата с по-ниски приходи, предвиждат от МВФ.
Икономически живот
Ново проучване за енергийната беднотия:
В търсене на верния индикатор за премерване
Институт за енергиен мениджмънт
Въпросът за енергийната беднотия се трансформира в основен политически приоритет и постоянно предмет на разнообразни проучвания, поради устрема на Европейски Съюз към обективен зелен преход и несигурността на енергийния пазар през последните няколко години. Енергийната беднотия може да бъде измерена по разнообразни способи, само че нейното премерване е предизвикателство за формулиране на политиката и дейностите за справяне с нея.
Последното оповестено по тази тематика изследване на JRC изследва четири съществени индикатора за енергийна беднотия, с цел да разбере разпределението и социално-икономическите профили на „ енергийно бедните “ в Европейски Съюз. Констатациите акцентират полезността на потреблението на набор от разнообразни индикатори за показване на картина на енергийната беднотия.
Регламентът за Социалния фонд за климата и преразгледаната Директива за енергийната успеваемост дефинират енергийната беднотия като липса на достъп на семействата до съществени енергийни услуги, като отопление, топла вода, изстудяване, осветяване и сила за зареждане на уреди. Според Препоръката на Европейска комисия по отношение на енергийната беднотия тя е многоизмерно събитие, обусловено от три съществени аргументи, а точно - високи енергийни разноски в съответствие с бюджета на семейството, общо ниско ниво на приходите и ниски енергийни характерности на постройките.
В изследването се употребяват два типа индикатори:
- основани на разходите;
- основани на консенсусния метод.
Индикаторите, основани на разноските, се пресмятат благодарение на парични стойности: знакът 2М се пресмята като част от семействата, чийто дял на разноските за сила в приходите е над два пъти по-голям от националната медиана (индикатор 2М), т.е. разноските за сила съставляват висок дял от разноските. Докато знакът М/2?? (ниски безспорни разноски за енергия) се пресмята като част от семействата, чиито разноски за сила са под националната медиана за ползване на сила.
Вместо това индикаторите на „ консенсусния метод “ се основават на самокритика на жилищните условия: делът на хората, които поддържат жилището си задоволително топло (показател AW), и тези, които имат просрочени сметки за комунални услуги (UB).
Анализът демонстрира, че четирите прегледани индикатора за енергийна беднотия се припокриват в доста дребна степен. Това изяснява за какво най-малко 40% от популацията на Европейски Съюз (около 180 млн. граждани) ще бъде класифицирано като „ енергийно оскъдно “, в случай че се следва сплотяващ метод, при който някой е енергийно безпаричен по най-малко един индикатор.
От друга страна, „ методът на секване “, при който безпаричен е този, който дава отговор на изискването за беднотия по едно и също време по четирите индикатора – би довел до доста невисок % на енергийна беднотия от 0,3% от популацията на Европейски Съюз, т.е. към 330 хиляди души.
Извършеният систематизиран разбор демонстрира, че сред 8% (при потребление на консенсусни показатели) и 16% (при потребление на индикатори, учредени на разходите) от популацията на Европейски Съюз може да бъде класифицирано като енергийно оскъдно.
Образованието и заетостта оказват доста влияние върху енергийната беднотия, защото по-високият % на възрастни с работа или по-високото равнище на обучение могат леко да понижат риска от енергийна беднотия. Прави усещане, че към 30% от енергийно бедните семейства са и с ниски приходи, като попадат под прага на бедността. Проучването разкрива също, че семействата със междинни приходи са изправени пред относително висока периодичност на енергийна беднотия, тъй че тя не визира единствено лицата с ниски приходи.
Енергийната беднотия също по този начин демонстрира обилни разлики сред страните от Европейски Съюз, защото тя се въздейства от доста разнородни национални особености, в това число географско състояние, естествени запаси, климат, инфраструктура, национални обществени политики и други Освен това културните аспекти могат да обяснят разликите в самооценката на изискванията на енергийни ограничавания. Например в Гърция и България близо 30% от популацията е енергийно оскъдно по най-малко два индикатора, до момента в който в западните и северните страни от Европейски Съюз този индикатор спада под 5%. Освен това разликите в нивата на енергийна беднотия в страните от Европейски Съюз са доста по-големи, когато се употребяват субективни индикатори. Например, индикаторите за AW-бедност, които мерят невъзможността за съответно отопление на дома, варират сред съвсем нула в Швеция и Люксембург до към 40% в България.
Всички тези особености при измерването на енергийната беднотия акцентира смисъла на приспособени политически ограничения, които регистрират националния подтекст и разликите в обособените страни във връзка с нивото на приходите, цените на силата или вложенията в енергиен капитал (т.е. ефикасни уреди, изолираност и др.). Резултатите демонстрират, че е належащо деликатно да се обмисли кой е най-подходящият индикатор за съпоставения сред обособените страни.
3е news
В блога си Международният валутен фонд показва свое проучване, което демонстрира, че коригирането на това деформиране, с други думи, изравняването на цените на въглеродните излъчвания в страните, ще разпредели икономическата тежест от намаляването на излъчванията по-равномерно сред семействата и ще облекчи тежестта върху по-бедните европейци.
Това не е единствено обществено обективна цел. Това би било и стопански по-ефективно, като ще подсигурява, че първо се ползват по-евтини варианти за понижаване на излъчванията, което ще понижи разноските за реализиране на задачите за излъчвания на европейските страни. Освен това ще разпредели разноските за понижаване на излъчванията сред компании, браншове и страни.
Средното домакинство с най-високи приходи в Европа е платило към 10,75 $ за звук въглероден диоксид през 2020 година Както демонстрира графиката на седмицата на МВФ, семействата с най-ниски приходи заплащат приблизително 1,25 $ повече. Тази разлика нараства до $1,75 и $2 в страни като Германия и Франция и $5 в България.
Уеднаквяването на цените на въглеродните излъчвания в границите на страните и още по-добре - сред страните, би помогнало за равнене на тежестта от понижаване на излъчванията на парникови газове в страните от Европейски Съюз.
Всъщност световната цена би била най-ефективна в това отношение, защото би повишила цените на въглеродните излъчвания, включени във вноса на семействата в Европейски Съюз. Тъй като сходна скица би предполагала и огромни разлики в тежестите сред страните, една допустима опция е предлагането на МВФ за минимална цена на въглеродните излъчвания, което би могло да насърчи икономическата успеваемост. Продължаващото разширение на ценообразуването на въглеродните излъчвания към автомобилния превоз и горивата за отопление също би трябвало да направи ценообразуването на въглеродните излъчвания по-малко регресивно, сочат изчисленията на специалистите от МВФ.
Икономиките на Европейски Съюз евентуално ще останат по-отворени и ще ползват по-високи цени на въглеродните излъчвания от техните търговски сътрудници. Така че приходите от ценообразуването на вътрешните въглеродни излъчвания ще продължат да надвишават разноските за ценообразуване на въглеродните излъчвания, включени в пакетите за ползване на европейските семейства. Това би трябвало да разреши облекчение на тежестта на цените на въглеродните излъчвания върху семействата с по-ниски приходи, предвиждат от МВФ.
Икономически живот
Ново проучване за енергийната беднотия:
В търсене на верния индикатор за премерване
Институт за енергиен мениджмънт
Въпросът за енергийната беднотия се трансформира в основен политически приоритет и постоянно предмет на разнообразни проучвания, поради устрема на Европейски Съюз към обективен зелен преход и несигурността на енергийния пазар през последните няколко години. Енергийната беднотия може да бъде измерена по разнообразни способи, само че нейното премерване е предизвикателство за формулиране на политиката и дейностите за справяне с нея.
Последното оповестено по тази тематика изследване на JRC изследва четири съществени индикатора за енергийна беднотия, с цел да разбере разпределението и социално-икономическите профили на „ енергийно бедните “ в Европейски Съюз. Констатациите акцентират полезността на потреблението на набор от разнообразни индикатори за показване на картина на енергийната беднотия.
Регламентът за Социалния фонд за климата и преразгледаната Директива за енергийната успеваемост дефинират енергийната беднотия като липса на достъп на семействата до съществени енергийни услуги, като отопление, топла вода, изстудяване, осветяване и сила за зареждане на уреди. Според Препоръката на Европейска комисия по отношение на енергийната беднотия тя е многоизмерно събитие, обусловено от три съществени аргументи, а точно - високи енергийни разноски в съответствие с бюджета на семейството, общо ниско ниво на приходите и ниски енергийни характерности на постройките.
В изследването се употребяват два типа индикатори:
- основани на разходите;
- основани на консенсусния метод.
Индикаторите, основани на разноските, се пресмятат благодарение на парични стойности: знакът 2М се пресмята като част от семействата, чийто дял на разноските за сила в приходите е над два пъти по-голям от националната медиана (индикатор 2М), т.е. разноските за сила съставляват висок дял от разноските. Докато знакът М/2?? (ниски безспорни разноски за енергия) се пресмята като част от семействата, чиито разноски за сила са под националната медиана за ползване на сила.
Вместо това индикаторите на „ консенсусния метод “ се основават на самокритика на жилищните условия: делът на хората, които поддържат жилището си задоволително топло (показател AW), и тези, които имат просрочени сметки за комунални услуги (UB).
Анализът демонстрира, че четирите прегледани индикатора за енергийна беднотия се припокриват в доста дребна степен. Това изяснява за какво най-малко 40% от популацията на Европейски Съюз (около 180 млн. граждани) ще бъде класифицирано като „ енергийно оскъдно “, в случай че се следва сплотяващ метод, при който някой е енергийно безпаричен по най-малко един индикатор.
От друга страна, „ методът на секване “, при който безпаричен е този, който дава отговор на изискването за беднотия по едно и също време по четирите индикатора – би довел до доста невисок % на енергийна беднотия от 0,3% от популацията на Европейски Съюз, т.е. към 330 хиляди души.
Извършеният систематизиран разбор демонстрира, че сред 8% (при потребление на консенсусни показатели) и 16% (при потребление на индикатори, учредени на разходите) от популацията на Европейски Съюз може да бъде класифицирано като енергийно оскъдно.
Образованието и заетостта оказват доста влияние върху енергийната беднотия, защото по-високият % на възрастни с работа или по-високото равнище на обучение могат леко да понижат риска от енергийна беднотия. Прави усещане, че към 30% от енергийно бедните семейства са и с ниски приходи, като попадат под прага на бедността. Проучването разкрива също, че семействата със междинни приходи са изправени пред относително висока периодичност на енергийна беднотия, тъй че тя не визира единствено лицата с ниски приходи.
Енергийната беднотия също по този начин демонстрира обилни разлики сред страните от Европейски Съюз, защото тя се въздейства от доста разнородни национални особености, в това число географско състояние, естествени запаси, климат, инфраструктура, национални обществени политики и други Освен това културните аспекти могат да обяснят разликите в самооценката на изискванията на енергийни ограничавания. Например в Гърция и България близо 30% от популацията е енергийно оскъдно по най-малко два индикатора, до момента в който в западните и северните страни от Европейски Съюз този индикатор спада под 5%. Освен това разликите в нивата на енергийна беднотия в страните от Европейски Съюз са доста по-големи, когато се употребяват субективни индикатори. Например, индикаторите за AW-бедност, които мерят невъзможността за съответно отопление на дома, варират сред съвсем нула в Швеция и Люксембург до към 40% в България.
Всички тези особености при измерването на енергийната беднотия акцентира смисъла на приспособени политически ограничения, които регистрират националния подтекст и разликите в обособените страни във връзка с нивото на приходите, цените на силата или вложенията в енергиен капитал (т.е. ефикасни уреди, изолираност и др.). Резултатите демонстрират, че е належащо деликатно да се обмисли кой е най-подходящият индикатор за съпоставения сред обособените страни.
3е news
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ