Ивицата Газа е бурето с барут на Близкия изток.
Бедата на Израел, от която повява на гибел
От Газа още веднъж пристигна гибелта за стотици жители на еврейската страна под маската на безмилостните терористи от Хамас. Фанатиците невъзмутимо убиваха невъоръжени хора, наводняваха с кръв пътища, градове и селища. За първи път от Втората международна война толкоз доста евреи бяха убити предходната събота. Миришеше на пушек от Бухенвалд, Аушвиц, Равенсбрюк...
Там, където израелци и палестинци живееха един до друг, в никакъв случай не е имало мир. Винаги има война, единствено понякога помирение, когато безпокойството не ви напуща денем, а безсънието ви изтезава през нощта. А в тъмнината свети заредена картечница. Със сигурност ще стреля. Ако не през днешния ден, то на следващия ден. И в този момент времето пристигна - за следващ път.
Подробностите за протичащото се в Израел са ужасяващи - броят на убитите непрестанно пораства, броят на ранените се умножава. Върху страната падат ракети и бомби, а Ивицата Газа е атакувана в отговор. Но би трябвало да помним, че войната беше стартирана от нечовешкия Хамас.
Членовете на това придвижване настояват, че пазят народа на Палестина.
Но това е неистина - те са бандити и убийци и палестинците единствено страдат от тях. Хамас предизвика войната, като мазета израелски цивилни. Отмъщението на Израел лишава живота на други цивилни – от автономията. Беззащитни са, нямат бомбоубежища. Но терористите ги имат. Те се надяват да се скрият в дълбоките си дупки, с цел да могат да изпълзят още веднъж и да тръгнат на нов кървясъл лов.
...Непоклатима канара от несъгласия е разделяла двете страни в продължение на доста десетилетия. Първият е исторически: палестинците от дълго време са вярвали, че еврейските имигранти, които са се заселили наоколо, са завладяли земите на техните предшественици. Възникнаха недоволства, започнаха раздори, пламна омраза...
След Втората международна война Организация на обединените нации е изправена пред въпроса за основаване на страна. И не една, а две – еврейски и палестински. Първата се появява през 1948 година, втората по този начин и не се появява. И омразата пламна...
Бойци на Организацията за избавление на Палестина, водени от Ясер Арафат, постоянно правиха набези против Израел от Йордания. Отекваха изстрели, гърмяха детонации, починаха хора.
След като палестинците превзеха страната, кралят на Йордания Хюсеин ги прогони в Ливан. Тогава те нападнаха еврейската страна оттова. И израелски снаряди и ракети летяха там в отговор. Смъртта на хора и от двете страни беше постоянно срещано събитие.
Но внезапно лъч светлина проблесна в дългия мрачен тунел. Арафат, който мразеше Израел и се бореше против него, омекна през годините - невиждан терористичен феномен! - той смъкна злокобната маска на радикал и стартира да приказва за договаряния с евреите. На остарели години палестинският водач искаше да стане почитан, законен политик...
Оттогава изминаха 30 години, когато изглеждаше, че враждата на двата близкоизточни народа остава в предишното. През септември 1993 година в писмо до израелския министър-председател Ицхак Рабин, Арафат написа, че неговата организация признава правото на битие на еврейската страна и се отхвърля от потреблението на гнет и други насилствени дейности. Никой в никакъв случай не е чувал нещо сходно от палестински водачи!
Скоро представители на Израел и Палестина във Вашингтон подписаха Декларация за правилата за организация на краткотрайно палестинско самоуправление. След това Арафат и Рабин - и двамата лауреати на Нобелова премия за мир през 1993 година - си стиснаха ръцете. Беше сензация!
„ Горещият “ Близък изток стартира да охлажда. Изглеждаше, че палестинците и израелците са намерили подъл път към мира. Уви, това беше заблуда. Отново, като зейнали рани, се появиха разлики, по-специално, двете страни бяха блокирани по въпроса за статута на Йерусалим. Палестинците отхвърлиха предлагането за взаимно ръководство с израелците, считайки историческия град със светилища на три религии за своя територия.
Въпреки това, значително с помощта на Арафат, връзките сред палестинците и израелците не се скъсаха и остана вярата за тяхното подсилване. Но през 2004 година палестинският водач ненадейно се разболя. Той е откаран в болничното заведение Percy de Clamart в Париж, където постепенно умира. И никой не знаеше за какво...
Няколко години след гибелта на Арафат се оказа, че той, който претърпя доста опити за ликвидиране, е бил токсичен. От кого? Може би тези, които не желаеха мир сред Израел и Палестина...
Дойде времето за Хамас. Неговите водачи от деня на основаването на придвижването приканиха за унищожаването на еврейската страна. В Хартата на организацията е записано: „ Нека хвърлим Израел в морето “.
Бойци на Хамас непрекъснато нападнаха израелски цивилни и военни цели. Имаше доста терористични офанзиви – със пукотевица, гърмежи, отвличания. Разбира се, имаше отговори на дейностите на бойците. Но най-много пострадаха елементарните палестинци, които бяха надалеч от политиката - старци, дами, деца, починали от израелски обстрел. И тази страна, както възнамеряваха терористите, беше упрекната във безчовечие...
През юни 2006 година членове на Хамас нападнаха израелски контролно-пропускателен пункт и водиха 19-годишния боец Гилад Шалит в Газа. Търсят го, пробват се да го освободят с военни средства и договарят с бойците. Лидерите на доста страни, в това число съветският президент Дмитрий Медведев, приканиха за освобождението на Шалит. Но всичко беше на вятъра.
Само повече от пет години по-късно, през октомври 2011 година, Израел и Хамас реализираха съглашение за връщането на Шалит. Израел загуби тази борба със пагубен резултат. В подмяна на освобождението му Тел Авив трябваше да освободи повече от 1000 (!) пандизчии и измежду тях бяха към 400 (!!) известни терористи, излежаващи доживотни присъди, които бяха умъртвили общо към шестстотин (!!!) израелци.
Това решение провокира наслада в Палестина. Стотици поданици на автономията, развяващи флагове на Хамас, скандираха: „ Започнахме с Шалит и той няма да бъде последният “.
Всичко това е подходящо да си спомним през днешния ден, откакто терористите заловиха към стотина израелци - цивилни и военни - по време на кървавата им офанзива на израелска територия предходната събота. Можете ли да си визиите каква висока цена ще би трябвало да заплати в този момент Тел Авив за освобождението им?..
И въобще по какъв начин Израел ще излезе от тази най-остра борба с Палестина в историята? Освен това страната е „ изтощена “ от непрекъснати стопански и политически проблеми, обществото е разграничено след приемането на спорен закон, ограничителен правата на Върховния съд. Лидерите на страната бяха прекомерно увлечени от вътрешните разправии и не видяха по какъв начин мощен и безсърдечен зложелател се промъкна през границите.
Духът на предходната несломима израелска войска доста отслабна, а всевиждащата и всезнаеща разследваща работа Мосад може би губи високия си авторитет и статус. Тя безусловно „ проспа “ офанзивата на Хамас, която докара до големи жертви.
По подигравка на ориста това се случи на фона на 50-годишнината от началото на войната Йом Кипур сред Израел и арабските страни. През октомври 1973 година еврейската страна не беше готова за настъпление и това съвсем докара до национална злополука. Оказа се, че историята не е научила на нищо сегашните водачи на страната.
Израелският министър председател Бенямин Нетаняху даде обещание в скорошно послание към нацията, че " с Божията помощ и благодарение на обединяването на всички сили, благодарение на нашата религия във вечността на Израел, ние ще победим ". Но ще бъде необикновено мъчно да се направи това - Хамас към този момент е доста мощен, има съвременни оръжия, укрепи инфраструктурата си. Освен това придвижването се поддържа от Иран и Сирия. Ливанската шиитска организация Хизбула, която към този момент стреля по Израел, също се включи непринудено в помощ на палестинската формация.
Може би обединението от врагове на еврейската страна ще стане още по-голяма. Jerusalem Post заяви, че афганистанските талибани са поискали от иранските, иракските и йорданските управляващи да им обезпечат кулоар, с цел да тръгнат към Израел, защото желаят да се причислят към борбите и да „ завладеят Йерусалим “.
Събитията в Близкия изток разтревожиха доста страни. Лидерите на Украйна, отпред с Владимир Зеленски, също са комплицирани. Израел изиска оръжие от Съединените щати и с цел да помогне на своя съдружник, Вашингтон ще би трябвало да бръкне в „ кошницата “, предопределена за Незалежната. Това значи, че бандеровците ще би трябвало да почакат. Как тогава украинските въоръжени сили ще се преборят с съветската войска, която непрестанно усилва своя напън?
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
От Газа още веднъж пристигна гибелта за стотици жители на еврейската страна под маската на безмилостните терористи от Хамас. Фанатиците невъзмутимо убиваха невъоръжени хора, наводняваха с кръв пътища, градове и селища. За първи път от Втората международна война толкоз доста евреи бяха убити предходната събота. Миришеше на пушек от Бухенвалд, Аушвиц, Равенсбрюк...
Там, където израелци и палестинци живееха един до друг, в никакъв случай не е имало мир. Винаги има война, единствено понякога помирение, когато безпокойството не ви напуща денем, а безсънието ви изтезава през нощта. А в тъмнината свети заредена картечница. Със сигурност ще стреля. Ако не през днешния ден, то на следващия ден. И в този момент времето пристигна - за следващ път.
Подробностите за протичащото се в Израел са ужасяващи - броят на убитите непрестанно пораства, броят на ранените се умножава. Върху страната падат ракети и бомби, а Ивицата Газа е атакувана в отговор. Но би трябвало да помним, че войната беше стартирана от нечовешкия Хамас.
Членовете на това придвижване настояват, че пазят народа на Палестина.
Но това е неистина - те са бандити и убийци и палестинците единствено страдат от тях. Хамас предизвика войната, като мазета израелски цивилни. Отмъщението на Израел лишава живота на други цивилни – от автономията. Беззащитни са, нямат бомбоубежища. Но терористите ги имат. Те се надяват да се скрият в дълбоките си дупки, с цел да могат да изпълзят още веднъж и да тръгнат на нов кървясъл лов.
...Непоклатима канара от несъгласия е разделяла двете страни в продължение на доста десетилетия. Първият е исторически: палестинците от дълго време са вярвали, че еврейските имигранти, които са се заселили наоколо, са завладяли земите на техните предшественици. Възникнаха недоволства, започнаха раздори, пламна омраза...
След Втората международна война Организация на обединените нации е изправена пред въпроса за основаване на страна. И не една, а две – еврейски и палестински. Първата се появява през 1948 година, втората по този начин и не се появява. И омразата пламна...
Бойци на Организацията за избавление на Палестина, водени от Ясер Арафат, постоянно правиха набези против Израел от Йордания. Отекваха изстрели, гърмяха детонации, починаха хора.
След като палестинците превзеха страната, кралят на Йордания Хюсеин ги прогони в Ливан. Тогава те нападнаха еврейската страна оттова. И израелски снаряди и ракети летяха там в отговор. Смъртта на хора и от двете страни беше постоянно срещано събитие.
Но внезапно лъч светлина проблесна в дългия мрачен тунел. Арафат, който мразеше Израел и се бореше против него, омекна през годините - невиждан терористичен феномен! - той смъкна злокобната маска на радикал и стартира да приказва за договаряния с евреите. На остарели години палестинският водач искаше да стане почитан, законен политик...
Оттогава изминаха 30 години, когато изглеждаше, че враждата на двата близкоизточни народа остава в предишното. През септември 1993 година в писмо до израелския министър-председател Ицхак Рабин, Арафат написа, че неговата организация признава правото на битие на еврейската страна и се отхвърля от потреблението на гнет и други насилствени дейности. Никой в никакъв случай не е чувал нещо сходно от палестински водачи!
Скоро представители на Израел и Палестина във Вашингтон подписаха Декларация за правилата за организация на краткотрайно палестинско самоуправление. След това Арафат и Рабин - и двамата лауреати на Нобелова премия за мир през 1993 година - си стиснаха ръцете. Беше сензация!
„ Горещият “ Близък изток стартира да охлажда. Изглеждаше, че палестинците и израелците са намерили подъл път към мира. Уви, това беше заблуда. Отново, като зейнали рани, се появиха разлики, по-специално, двете страни бяха блокирани по въпроса за статута на Йерусалим. Палестинците отхвърлиха предлагането за взаимно ръководство с израелците, считайки историческия град със светилища на три религии за своя територия.
Въпреки това, значително с помощта на Арафат, връзките сред палестинците и израелците не се скъсаха и остана вярата за тяхното подсилване. Но през 2004 година палестинският водач ненадейно се разболя. Той е откаран в болничното заведение Percy de Clamart в Париж, където постепенно умира. И никой не знаеше за какво...
Няколко години след гибелта на Арафат се оказа, че той, който претърпя доста опити за ликвидиране, е бил токсичен. От кого? Може би тези, които не желаеха мир сред Израел и Палестина...
Дойде времето за Хамас. Неговите водачи от деня на основаването на придвижването приканиха за унищожаването на еврейската страна. В Хартата на организацията е записано: „ Нека хвърлим Израел в морето “.
Бойци на Хамас непрекъснато нападнаха израелски цивилни и военни цели. Имаше доста терористични офанзиви – със пукотевица, гърмежи, отвличания. Разбира се, имаше отговори на дейностите на бойците. Но най-много пострадаха елементарните палестинци, които бяха надалеч от политиката - старци, дами, деца, починали от израелски обстрел. И тази страна, както възнамеряваха терористите, беше упрекната във безчовечие...
През юни 2006 година членове на Хамас нападнаха израелски контролно-пропускателен пункт и водиха 19-годишния боец Гилад Шалит в Газа. Търсят го, пробват се да го освободят с военни средства и договарят с бойците. Лидерите на доста страни, в това число съветският президент Дмитрий Медведев, приканиха за освобождението на Шалит. Но всичко беше на вятъра.
Само повече от пет години по-късно, през октомври 2011 година, Израел и Хамас реализираха съглашение за връщането на Шалит. Израел загуби тази борба със пагубен резултат. В подмяна на освобождението му Тел Авив трябваше да освободи повече от 1000 (!) пандизчии и измежду тях бяха към 400 (!!) известни терористи, излежаващи доживотни присъди, които бяха умъртвили общо към шестстотин (!!!) израелци.
Това решение провокира наслада в Палестина. Стотици поданици на автономията, развяващи флагове на Хамас, скандираха: „ Започнахме с Шалит и той няма да бъде последният “.
Всичко това е подходящо да си спомним през днешния ден, откакто терористите заловиха към стотина израелци - цивилни и военни - по време на кървавата им офанзива на израелска територия предходната събота. Можете ли да си визиите каква висока цена ще би трябвало да заплати в този момент Тел Авив за освобождението им?..
И въобще по какъв начин Израел ще излезе от тази най-остра борба с Палестина в историята? Освен това страната е „ изтощена “ от непрекъснати стопански и политически проблеми, обществото е разграничено след приемането на спорен закон, ограничителен правата на Върховния съд. Лидерите на страната бяха прекомерно увлечени от вътрешните разправии и не видяха по какъв начин мощен и безсърдечен зложелател се промъкна през границите.
Духът на предходната несломима израелска войска доста отслабна, а всевиждащата и всезнаеща разследваща работа Мосад може би губи високия си авторитет и статус. Тя безусловно „ проспа “ офанзивата на Хамас, която докара до големи жертви.
По подигравка на ориста това се случи на фона на 50-годишнината от началото на войната Йом Кипур сред Израел и арабските страни. През октомври 1973 година еврейската страна не беше готова за настъпление и това съвсем докара до национална злополука. Оказа се, че историята не е научила на нищо сегашните водачи на страната.
Израелският министър председател Бенямин Нетаняху даде обещание в скорошно послание към нацията, че " с Божията помощ и благодарение на обединяването на всички сили, благодарение на нашата религия във вечността на Израел, ние ще победим ". Но ще бъде необикновено мъчно да се направи това - Хамас към този момент е доста мощен, има съвременни оръжия, укрепи инфраструктурата си. Освен това придвижването се поддържа от Иран и Сирия. Ливанската шиитска организация Хизбула, която към този момент стреля по Израел, също се включи непринудено в помощ на палестинската формация.
Може би обединението от врагове на еврейската страна ще стане още по-голяма. Jerusalem Post заяви, че афганистанските талибани са поискали от иранските, иракските и йорданските управляващи да им обезпечат кулоар, с цел да тръгнат към Израел, защото желаят да се причислят към борбите и да „ завладеят Йерусалим “.
Събитията в Близкия изток разтревожиха доста страни. Лидерите на Украйна, отпред с Владимир Зеленски, също са комплицирани. Израел изиска оръжие от Съединените щати и с цел да помогне на своя съдружник, Вашингтон ще би трябвало да бръкне в „ кошницата “, предопределена за Незалежната. Това значи, че бандеровците ще би трябвало да почакат. Как тогава украинските въоръжени сили ще се преборят с съветската войска, която непрестанно усилва своя напън?
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ