Бебето е тиранин, чиято воля трябва да бъде прекършена -

" Бебето е тиранин, чиято воля би трябвало да бъде прекършена " - по този начин немската лекарка Йохана Харер е съветвала милиони немски майки по време на войната. Последиците от това се виждат и през днешния ден.

" Най-добре е детето да бъде оставено единствено в стаята си, а стартира ли да плаче или да крещи, игнорирайте го. В никой случай не го вдигайте на ръце, не го носете и не го слагайте в скута си, нито пък се опитвайте да го успокоявате. Защото детето доста бързо ще разбере, че би трябвало сáмо да се разреве, с цел да се притече някоя състрадателна душа на помощ. Скоро по-късно то ще свикне, че това е негово право - завършек на спокойствието. Така се основава един дребен и безсърдечен домакински тиранин. "

Тези препоръки за възпитанието на дребните деца са оповестени през 1934 година в книжката " Германската майка и първото ѝ дете " от лекарката Йохана Харер. Навремето нейните книги са били същински бестселър в Германия. И в следвоенния интервал те са били настолно четиво в редица немски фамилии. Тази философия е вършела отлична услуга на националсоциалистите. За да се възпитават положителни бойци и послушни реализатори на заповеди, режимът на Хитлер е претендирал от майките да не основават прочувствена и физическа обвързаност сред тях и децата им, написа в тази връзка седмичникът „ Ди Цайт “.

" Бебето като тиранин, чиято воля би трябвало да бъде прекършена " - по този начин Йохана Харер е гледала на децата. Последиците от сходно отношение могат да се видят и през днешния ден. Някои учени, лекари и психолози считат, че огромна част от познатите душевен болести могат да бъдат обяснени с това умишлено наложено неуважение на децата и техните потребности.

" Обграждането на детето с деликатност го прави мекушаво "

„ Грижите за децата би трябвало да се свеждат единствено до главното - да бъдат хранени, къпани и повивани. Всичко останало, от което дребните се нуждаят, е да бъдат оставени на мира “, поучава Харер. Тя преглежда единствено физическите аспекти, само че пренебрегва изцяло психическата страна на въпроса и даже предизвестява да не се изпада в " маймунско удивление " от децата: „ в случай че детето бъде отрупвано с нежности, включително и от трети лица, това може да се окаже пагубно и да го направи мекушаво “, твърди авторката. Затова тя поучава немските майки да бъдат доста деликатни и спестовни в оказването на внимание. Тя отива и още по-далеч - предлага бебето да остане изцяло изолирано през първите 24 часа след раждането му, а майката да му приказва обикновено, като на възрастен човек, а не да преправя гласа си гальовно. " Ако бебето се разплаче, оставете го да плаче - това ще заздрави белите му дробове и ще го кали ", написа още Харер.

Нейните препоръки са имали претенцията да са съвременни и научно обосновани, само че в реалност са били неверни и даже нездравословни, което значително е било известно още тогава, четем по-нататък в " Ди Цайт ". Защото децата имат потребност от физически контакт, а Харер предлага той да се заобикаля съвсем напълно. Този феномен си личи и на доста фотоси от това време: майките държат децата неестествено отдалечени от тялото си, тъй че физическият контакт да е редуциран до най-малко, и гледат към децата си, само че не и право в очите им. Подобно отношение може да породи душевен контузии, разяснява изданието. Екип от психолози от Франкфуртския университет по приложни науки в продължение на няколко години е изследвал хора, чиито първи години са минали по времето на войната. Учените са открили ненадейно висока степен на преданост към техните родители. " Липсата на каквито и да било спорове също е знак за надълбоко разстройство в връзките сред деца и родители ", споделя по този мотив психоложката Илка Квиндо, ръководителка на проучването.

Неспособни да изпитват усеща
Редакцията предлага
Интересен опит са провели в университета " Тюлейн " в Ню Орлиънс, щата Луизиана: 136 румънски деца-сираци на възраст от шест месеца до 4 години са били разграничени на две – децата от първата група останали в дома, а от втората били дадени на приемни фамилии. Всички те били сравнявани с контролна група деца от района, които се отглеждали от биологическите си родители. Децата от първите две групи посочили съществени езикови и поведенчески проблеми. Един опит открил да вземем за пример, че съвсем всяко второ дете от останалите в дома е било готово да тръгне на открито с първия чужд човек, който му предложи това. Два пъти по-малко (24%) деца от групата на тези, които се отглеждали от приемни родители, били подготвени на сходно нещо - и едвам 3,5 % от децата, отглеждани в фамилиите си.

" Деца, които елементарно могат да бъдат подмамени, които не мислят и не усещат, са доста комфортни за потребностите на една война ", споделя по този мотив немският психиатър и психотерапевт от Мюнхенския университет Карл-Хайнц Бриш. Той напомня, че също и в антична Спарта деца са били възпитавани в този дух със същата цел. Националсоциалистическият режим на Хитлер целеустремено е подкрепял доктор Харер, въпреки че тя не е имала никакво педагогическо или педиатрично обучение: нейните препоръки от книгата ѝ " Германската майка и първото ѝ дете " наложително са се изучавали в специфични курсове, предопределени за " майките на Райха " (Reichsmütterschulungen). Само до април 1943 година през такива курсове са минали минимум 3 милиона германки. Освен това концепцията на Харер е била основата за възпитателната работа в детските домове и градини в Германия по това време.

До края на войната препоръките на Йохана Харер са издадени в тираж от 690 000 бройки - не без дейната поддръжка на националсоциалистите. А дружно с второто модифицирано издание, към този момент изчистено от нацисткия диалект, до 1987 година книгата " Германската майка и първото ѝ дете " е била купена от общо 1,2 милиона германци. Други творби на Харер са " Мамо, разкажи ми за Адолф Хитлер " - антисемитска и антикомунистическа агитация под формата на приказка за деца, и " Нашите дребни деца ". След края на войната мюнхенчанката е интернирана за година и половина, а самата тя остава уверена привърженичка на националсоциалистите чак до гибелта си през 1988 година.

Каквито родителите, такива и децата

Деца, които са били възпитавани по този метод, предават въпросния поведенчески модел по-късно и на личните си деца - до този извод стига екипът на Клаус Гросман от университета в Регенсбург, работил над голям брой изследвания за връзката сред майката и детето. До сходен извод стигат и учени от Амстердамския университет, изследвали поведенческите особености на близо 5000 души.