"Едва диша": Бебето, намерено с пъпна връв под руините на дома си, стана на 6 месеца
Бебето Афраа, което беше открито измежду руините на срутена постройка в Сирия след опустошителните трусове в Турция при започване на февруари, навърши шест месеца.
Малкото момиченце беше намерено с пъпна шнур, към момента прикрепена към майката. Предполага се, че дамата е умряла незабавно след раждането. Видеото със спасяването на бебето от земетресението доближи милиони хора по света, а дребната Афраа се възвръща удивително.
Ая е открита в Джендерис повече от 10 часа след първото земетресениеДнес тя е щастливо и крепко бебе. За нея се грижат вуйна ѝ и чичо ѝ, които я отглеждат дружно със седемте си деца в сирийския град Джиндайрис, който се намира близо до турската граница.
„ Тя към момента е доста дребна, само че ми припомня за татко си и сестра си Навара, изключително усмивката ѝ. Те също починаха при земетресението “, споделя пред Би Би Си чичото на Афраа - Халил ал-Савади, до момента в който я движи в люлката ѝ.
На 6 февруари опустошително земетресение раздра Югоизточна Турция и Северна Сирия, над 44 000 души изгубиха животите си.
Точно след труса, майката на Афраа стартира да ражда и бебето поема първия си мирис под руините на дома си. Жената умира, преди спасителите да я намерят, а детенцето е единственият оживял член на фамилията. Родителите му и четирите му братя и сестри поемат последните си глътки въздух под затрупалите ги бетонни плочи.
„ Видяхме, че къщата на Абу Рудая се е срутила. Жена ми стартира да крещи – „ Брат ми, брат ми “, споделя Халил.
Той си спомня момента, в който вади Афраа отдолу под руините: „ Покривът беше паднал върху тях. Някой ми се обади и сподели, че са намерили тяло на жена. Веднага щом дойдох, започнах да да диря под останките, по-късно чух бебешки рев. Бяхме решени да я спасим, знаехме, че тя ще бъде единственият спомен, останал от нейното семейство “, споделя мъжът.
Драматично видео от спасяването беше публикувано в обществените мрежи. Бебето е откарано в болница и в началото носи името Ая, което на арабски значи „ знамение “.
Лекарят, който поема грижите за нея, споделя, че момиченцето е с подутини и синини и едвам диша. Шест месеца по-късно тези пострадвания към този момент не се виждат.
То е изгубило родителите си както и братята и сестрите си„ Веднага след земетресението тя имаше проблеми с гърдите поради праха, който беше вдишала под руините, само че в този момент здравето ѝ е изцяло възобновено “, споделя Халил.
Докато момиченцето е в болница, хиляди хора по света желаят да го осиновят и Халил и брачната половинка му би трябвало да потвърдят, че в действителност са негови родственици, преди да им бъде разрешено да стартират да го отглеждат. Усещат, че не желаят да им дадат бебето.
Лелята на детето - Хала, си прави ДНК тест, само че би трябвало да изчака съвсем 10 дни, с цел да излязат резултатите от него.
View this post on Instagram
Интересът към историята на Афраа е толкоз огромен, че Халил и фамилията му се тревожат, до момента в който чакат. Мислят, че някой може да се опита да я отвлече. Те прекарват допустимо най-дълго време в болничното заведение и вземат спомагателни защитни ограничения.
„ Както гражданската, по този начин и военната полиция, ни помогнаха да я защитим. Оставаха в стаята до Афраа и бдяха над нея денонощно “, спомня си Халил.
В последна сметка резултатите от ДНК теста удостоверяват, че Хала е кръвна родственик - сестра на бащата на Афраа, и момиченцето е изписано от болничното заведение и намира в своя дом в фамилията на вуйна си и чичо си.
Халил и Хала вземат решение да дадат ново име на момиченцето. Вместо Ая я кръщават Афраа - на майка ѝ.
„ Сега тя е едно от децата ми. Не мога да извозвам прекалено много време надалеч от нея. Когато порасне, ще ѝ опиша какво се е случило и ще ѝ покажа фотоси на родителите ѝ и нейните братя и сестри. Погребахме ги на идващия ден в близкото село, наречено Хадж Искандар, където Гражданската отбрана беше изкопала всеобщи гробове “, споделя Хала.
Тя и майката на Афраа забременели съвсем по едно и също време и три дни след раждането на момиченцето под руините, Хала също родила момиченце. Кръщават го Атаа - на друга вуйна, която също умира при земетресението.
Домът на фамилията в Джиндайрис обаче бил толкоз мощно развален, че то не можело да живее повече там.
„ Има огромни пукнатини, рисково е. Загубих дома, изгубих колата си, изгубих всичко, което съм създавал, върнах се първоначално. Дори не мога да си разреша да изпратя децата си на учебно заведение “, споделя Халил.
Той и околните му живеят на палатка в лагер в продължение на два месеца.
„ Беше извънредно сложен, беше доста горещо и имахме две бебета, за които трябваше да се грижим ", споделя Халил.
Семейството най-сетне съумява да откри къща чартърен, в която живее и сега, само че се опасява, че няма да може да остане дълго в нея.
„ Много е скъпо и не знам дали ще успеем да го запазим за по-дълго “, споделя мъжът.
View this post on Instagram
Хора оферират на фамилията да им помогне да се реалокира в Обединените арабски емирства или в Обединеното кралство, само че Халил отхвърля.
„ Честно казано не спирах да се тормозя, че в случай че отидем в чужбина, може да ни лишават Афраа “, споделя той и припомня, че " има хора, които живеят при по-лоши условия след земетресенията.
Родният му град е един от най-тежко засегнатите от трусовете, хиляди други фамилии също нямат дом.
Най-малко 4500 души са починали при трусовете в северозападна Сирия, а към 50 000 фамилии е трябвало да бъдат разселени, демонстрират данните на Организация на обединените нации.
Доставянето на помощ на четирите милиона души, живеещи в следения от бунтовниците регион на Сирия, е извънредно мъчно. Повечето от локалните поданици към този момент са разселени в 12-годишната война в страната.
