Бебе, родено 283 грама, оцеля и навърши 1 година с рекорд на Гинес
Бебе, родено 283 грама, оцеля и навърши 1 година с връх на Гинес
Историята на Наш Кийн от Анкени, щата Айова, е същински образец за необикновено оцеляване. Всички го назовават „ Чудото Наш “. Днес той е на 1 година и наподобява като съвсем всички бебета на тази възраст.
Отличават го единствено кислородните тръбички, които излизат от нослето му, само че въпрос на време е и те да изчезнат.
На 25 юли 2024 година обаче нещата изглеждали безнадеждни. Тогава дребният се ражда прибързано в 21-ата седмица, или
133 дни преди термина на майка му
Тежи 283 г, по-малко от грейпфрут, и е дълъг едвам 24 см. Никой не има вяра, че е допустимо да оцелее и родителите му Моли и Рандъл Кийн са предизвестени да се готвят за най-лошото.
Съдбата обаче решила друго.
Малкият е настанен в интензивната неонатология на детската болница към Университета в Айова и прекарва там 6 месеца. През януари тази година на родителите му е позволено да си го приберат вкъщи.
И откакто в края на юли отпразнува първия си рожден ден,
Наш публично бе разгласен от „ Книгата на върховете на Гинес “ за най-преждевременно роденото бебе в света. Той изпревари предходния собственик на върха, роден в Алабама през 2020 година, единствено с 1 ден.
„ Наш е щастливо бебе. Човек си показва, че някой, прекарал толкоз време в
интензивната неонатология, би трябвало да е по-крехък и уязвим. Но не, той не е подобен. Синът ни е уверено и любопитно малко момченце, което се усмихва непрестанно “, споделя майката Моли. Малкият е измежду възходящия брой извънредно недоносени бебета, които получават съвременно животоспасяващо лекуване и оцеляват.
Родителите му по-рано претърпели тъгата от загуба на бебе,
когато първата бременност на Моли приключва със импровизиран аборт. Тя открива, че има здравно положение, което може да затрудни износването на плода до раждане в термин, разкрива английският в. „ Индипендънт “.
След като дамата забременяла с Наш, семейство Кийн
научили по време на пренаталния обзор в 20-ата седмица, че тя към този момент има разобличаване от два сантиметра. Лекарите нормално не се пробват да подхващат животоспасяващи ограничения за бебета, родени преди 22-а гестационна седмица, защото множеството от родените преди този период бебета не могат да оцелеят.
Но екипът въпреки всичко съумял забави раждането тъкмо до края на 21-ата седмица.
„ Едно от нещата, които забелязах у медицинския екип, е, че бяха доста спокойни – спомня си Моли. – Никога не ги виждах в действителност да дават тип, че се тревожат или нещо сходно. И по този начин, ние просто се научихме да ги следим. И защото лекарите
и медицинските сестри не се паникьосваха, нямаше причина и ние да се паникьосваме. “
Първите няколко дни от живота на Наш били „ боязън, неустановеност и вяра “, разкрива фамилията пред сп. „ Пийпъл “. Когато синът е на три седмици, и майката съумява да го държи за първи път, тя признава, че е била „ доста нервна “. „ Беше толкоз мъничък, че едвам го усещах на гърдите си “, споделя тя, спомняйки си, че синът „ е бил затрупан с жици и монитори “ по това време.
Д-р Малинда Шефер, акушер-гинеколог за случаи с висок риск, разказва раждането на Наш като нова граница в майчината фетална медицина.
Въпреки че момчето е претърпяло някои затруднения и закъснение в развиването, присъщи за родените извънредно прибързано, напредъкът му е толкоз добър, колкото здравната просвета може да се надява, споделят лекарите.
„ Грижата за бебе, родено в 21-а гестационна седмица,
е доста друга от типичните случаи на прибързано раждане. Бебетата, родени толкоз рано, изискват високоспециализирани грижи, непрекъснато наблюдаване – всеки час може да има значение – изяснява доктор Еми Станфорд от неонатологията в болничното заведение в Айова. – Въпреки че Наш се сблъска с доста сериозни провокации първоначално, сподели забележителна резистентност.
След тези първи няколко
извънредно деликатни седмици стартира да реализира непрекъснат прогрес, което беше в действителност необикновено. “
На малко над година Наш остава на О2, с цел да диша, и се храни само през сонда, макар че се готви да опита пасирани храни. Той има и лек сърдечен недостатък, който съгласно лекарите му ще се позволи от единствено себе си, когато порасне. Все още не пълзи, само че се обръща. Все отново обективно на 1 година неговото развиване е равно на това на 7-месечно дете.
„ Учи се по какъв начин да стои на крака, което е ужасно
Има доста мощ в тези крайници – споделя щастливата майка. – Всичко това е прочувствено по толкоз доста способи: горделивост, признателност, даже известна тъга за това какъв брой друго е било пътуването му. Но на първо място чувството е за победа.
Преди година нямахме визия какво ни готви бъдещето, а в този момент честваме рождения му ден. “
В чест на първата си годишнина Наш получил 70 нови дрешки, просветителни играчки и планина от памперси, както и позволение от лекарите си да си хапне торта със сметана.
„ Наш не е просто рекордьор – той е апаш на сърца
– хвали го майка му. – От самото начало нашето семейство и другари го подкрепяха и с разпространяването на историята му се разпространяваше и любовта. “
Лекарите, грижили се за момченцето, пък показват, че Наш и семейство Кийн
са им дали уроци за вяра. „ Тяхната резистентност и увереност са в действителност вдъхновяващи – счита екипът. – Виждайки усмивката на Наш и чувайки смеха му, всеки ден ни припомня за какво е толкоз значимо да продължаваме да се застъпваме за нашите пациенти и техните фамилии даже при най-трудните условия. “
Подкрепен от любящо семейство и екип от специалисти,
Наш към момента продължава да се бори. Той постоянно върви на прегледи в Детската болница „ Стед Фемили “ и при локални експерти в Де Мойн, покрай родния му град. Д-р Станфорд продължава да го следи, като се концентрира върху неговото кардиопулмонално здраве.
Екипът неотдавна оказал помощ на момченцето да преодолее хроничната белодробна хипертония.
„ Крайната ми цел за Наш е, когато навърши 5 година и тръгне на детска градина, никой да не знае, че е роден толкоз рано “ , споделя доктор Еми Станфорд.
Голям шанс е, че до момента в който е било в неонатологичното поделение,
бебето не получило никакви мозъчни кръвоизливи – нещо, което визира доста извънредно недоносени деца – тъй че има вяра, че когнитивната му функционалност не е наранена.
Сега родителите му споделят, че Наш пораства и се трансформира всеки ден. „ Просто се надявам да осъзнае какъв брой е обичан и какъв брой доста хора са го подкрепяли през цялото време. Искам да порасне здрав, благополучен и убеден в себе си. Искам да вижда историята си като източник на мощ “, надява се майка му.
Историята на Наш Кийн от Анкени, щата Айова, е същински образец за необикновено оцеляване. Всички го назовават „ Чудото Наш “. Днес той е на 1 година и наподобява като съвсем всички бебета на тази възраст.
Отличават го единствено кислородните тръбички, които излизат от нослето му, само че въпрос на време е и те да изчезнат.
На 25 юли 2024 година обаче нещата изглеждали безнадеждни. Тогава дребният се ражда прибързано в 21-ата седмица, или
133 дни преди термина на майка му
Тежи 283 г, по-малко от грейпфрут, и е дълъг едвам 24 см. Никой не има вяра, че е допустимо да оцелее и родителите му Моли и Рандъл Кийн са предизвестени да се готвят за най-лошото.
Съдбата обаче решила друго.
Малкият е настанен в интензивната неонатология на детската болница към Университета в Айова и прекарва там 6 месеца. През януари тази година на родителите му е позволено да си го приберат вкъщи.
И откакто в края на юли отпразнува първия си рожден ден,
Наш публично бе разгласен от „ Книгата на върховете на Гинес “ за най-преждевременно роденото бебе в света. Той изпревари предходния собственик на върха, роден в Алабама през 2020 година, единствено с 1 ден.
„ Наш е щастливо бебе. Човек си показва, че някой, прекарал толкоз време в
интензивната неонатология, би трябвало да е по-крехък и уязвим. Но не, той не е подобен. Синът ни е уверено и любопитно малко момченце, което се усмихва непрестанно “, споделя майката Моли. Малкият е измежду възходящия брой извънредно недоносени бебета, които получават съвременно животоспасяващо лекуване и оцеляват.
Родителите му по-рано претърпели тъгата от загуба на бебе,
когато първата бременност на Моли приключва със импровизиран аборт. Тя открива, че има здравно положение, което може да затрудни износването на плода до раждане в термин, разкрива английският в. „ Индипендънт “.
След като дамата забременяла с Наш, семейство Кийн
научили по време на пренаталния обзор в 20-ата седмица, че тя към този момент има разобличаване от два сантиметра. Лекарите нормално не се пробват да подхващат животоспасяващи ограничения за бебета, родени преди 22-а гестационна седмица, защото множеството от родените преди този период бебета не могат да оцелеят.
Но екипът въпреки всичко съумял забави раждането тъкмо до края на 21-ата седмица.
„ Едно от нещата, които забелязах у медицинския екип, е, че бяха доста спокойни – спомня си Моли. – Никога не ги виждах в действителност да дават тип, че се тревожат или нещо сходно. И по този начин, ние просто се научихме да ги следим. И защото лекарите
и медицинските сестри не се паникьосваха, нямаше причина и ние да се паникьосваме. “
Първите няколко дни от живота на Наш били „ боязън, неустановеност и вяра “, разкрива фамилията пред сп. „ Пийпъл “. Когато синът е на три седмици, и майката съумява да го държи за първи път, тя признава, че е била „ доста нервна “. „ Беше толкоз мъничък, че едвам го усещах на гърдите си “, споделя тя, спомняйки си, че синът „ е бил затрупан с жици и монитори “ по това време.
Д-р Малинда Шефер, акушер-гинеколог за случаи с висок риск, разказва раждането на Наш като нова граница в майчината фетална медицина.
Въпреки че момчето е претърпяло някои затруднения и закъснение в развиването, присъщи за родените извънредно прибързано, напредъкът му е толкоз добър, колкото здравната просвета може да се надява, споделят лекарите.
„ Грижата за бебе, родено в 21-а гестационна седмица,
е доста друга от типичните случаи на прибързано раждане. Бебетата, родени толкоз рано, изискват високоспециализирани грижи, непрекъснато наблюдаване – всеки час може да има значение – изяснява доктор Еми Станфорд от неонатологията в болничното заведение в Айова. – Въпреки че Наш се сблъска с доста сериозни провокации първоначално, сподели забележителна резистентност.
След тези първи няколко
извънредно деликатни седмици стартира да реализира непрекъснат прогрес, което беше в действителност необикновено. “
На малко над година Наш остава на О2, с цел да диша, и се храни само през сонда, макар че се готви да опита пасирани храни. Той има и лек сърдечен недостатък, който съгласно лекарите му ще се позволи от единствено себе си, когато порасне. Все още не пълзи, само че се обръща. Все отново обективно на 1 година неговото развиване е равно на това на 7-месечно дете.
„ Учи се по какъв начин да стои на крака, което е ужасно
Има доста мощ в тези крайници – споделя щастливата майка. – Всичко това е прочувствено по толкоз доста способи: горделивост, признателност, даже известна тъга за това какъв брой друго е било пътуването му. Но на първо място чувството е за победа.
Преди година нямахме визия какво ни готви бъдещето, а в този момент честваме рождения му ден. “
В чест на първата си годишнина Наш получил 70 нови дрешки, просветителни играчки и планина от памперси, както и позволение от лекарите си да си хапне торта със сметана.
„ Наш не е просто рекордьор – той е апаш на сърца
– хвали го майка му. – От самото начало нашето семейство и другари го подкрепяха и с разпространяването на историята му се разпространяваше и любовта. “
Лекарите, грижили се за момченцето, пък показват, че Наш и семейство Кийн
са им дали уроци за вяра. „ Тяхната резистентност и увереност са в действителност вдъхновяващи – счита екипът. – Виждайки усмивката на Наш и чувайки смеха му, всеки ден ни припомня за какво е толкоз значимо да продължаваме да се застъпваме за нашите пациенти и техните фамилии даже при най-трудните условия. “
Подкрепен от любящо семейство и екип от специалисти,
Наш към момента продължава да се бори. Той постоянно върви на прегледи в Детската болница „ Стед Фемили “ и при локални експерти в Де Мойн, покрай родния му град. Д-р Станфорд продължава да го следи, като се концентрира върху неговото кардиопулмонално здраве.
Екипът неотдавна оказал помощ на момченцето да преодолее хроничната белодробна хипертония.
„ Крайната ми цел за Наш е, когато навърши 5 година и тръгне на детска градина, никой да не знае, че е роден толкоз рано “ , споделя доктор Еми Станфорд.
Голям шанс е, че до момента в който е било в неонатологичното поделение,
бебето не получило никакви мозъчни кръвоизливи – нещо, което визира доста извънредно недоносени деца – тъй че има вяра, че когнитивната му функционалност не е наранена.
Сега родителите му споделят, че Наш пораства и се трансформира всеки ден. „ Просто се надявам да осъзнае какъв брой е обичан и какъв брой доста хора са го подкрепяли през цялото време. Искам да порасне здрав, благополучен и убеден в себе си. Искам да вижда историята си като източник на мощ “, надява се майка му.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ