БДС за киселото мляко и за сиренето е напълно компрометиран,

БДС за киселото мляко и за сиренето е изцяло злепоставен, по тази причина ще го сменяем с различен стандарт за качество.  Това изясни тези дни един от видните животновъди у нас – Симеон Караколев, с което напълно хвърли в ужас обществото.

Досега потребителите, които въпреки всичко държат на качеството на питателните артикули и не гледат най-ниската цена, избираха марки със знака на БДС.

Това е по този начин, тъй като имат вяра, че той подсигурява за спазени избрани условия за първични материали, материали, индустриални технологии. И че като си купуват сирене, на чиято опаковка написа БДС, то в действителност е сирене, създадено от пълномаслено мляко – краве, овче или козе, обработено е по верния метод и е зряло задоволително време, с цел да придобие характерния обичан усет и мирис, а също и потребни хранителни свойства.

Какво значи БДС да е злепоставен и кой е позволил това, животновъдът Караколев не изяснява. Ако е истина неговото изказване – че потребителите всеобщо са били заблуждавани, че употребяват храна по стандарт за качество – защо многобройните сдружения на млекопреработватели, аграрни камари, организации за отбрана на потребителите са си траели до момента? За държавните контролни органи като Българска организация по храните и Комисията за отбрана на потребителите въобще не питаме – те по принцип проспиват множеството нередности на пазара.

Ако БДС е злепоставен, по какъв начин да сме сигурни, че новият стандарт за киселото мляко и сиренето ще бъде спазван?

Новият стандарт „ Защитено название за генезис “ – ЗНП, се оказа в действителност е една патриотична самодейност да се подтиква българското отглеждане на животни и оттова и производството на мляко. Застрашени от евтиния импорт на сурово мляко от редица европейски страни, в това число и от Украйна, в това число и изсъхнало мляко, група млекопреработватели и животновъди, обединени в сдружение „ Български обичайни млечни артикули “, още преди година предизвикаха процедура българското кисело мляко и българското бяло саламурено сирене да бъдат вписани в Европейския указател на предпазените наименования за генезис.

Вече няколко фирми (към този миг са 14) продават в комерсиалната мрежа своите артикули със знака ЗНП, паралелно до тези със знака БДС.

Трябва да се подчертае, че досега единствено три български хранителни продукта са вписани в европейския указател като Защитено наименование за генезис – българското кисело мляко, бялото саламурено сирене и манов мед от Странджа. Отделно като Защитени географски инструкции са регистрирани Горнооряховският суджук и българско розово масло. Освен това няколко типа луканки, суджуци и пастърми са регистрирани като „ храни с обичайно характерен темперамент “. Счита се, че най-високата отбрана в границите на Европейски Съюз и отвън него имат точно продуктите със документ за предпазено название за генезис.

Продуктите по БДС и ЗНП са изцяло идентични във връзка с суровините, материалите, главните физични, химични, микробиологични или органолептични характерности, наименованията, методите за изпитване и технологията на произвеждане, обясниха специалистите. Единствената, само че основна разлика на продуктовите спецификации е, че киселото мляко и сиренето по  ЗНП трябва да бъдат създадени от сурово мляко с български генезис, в това число 80% от употребяваните фуражи за храна на млекодайните животни да са с български генезис. Такова условие за суровината по БДС не попада, т.е. кисело мляко и сирене по БДС може да се създаде с вносно сурово мляко.

И тук идва казусът.

Европейският правилник за схемите за качество на селскостопанските артикули и храни не разрешава паралелна приложимост на европейски и народен стандарт с едно и също наименование. Така Българският институт за стандартизация е принуден да анулира своя стандарт за качество БДС 12:2010 Българско кисело мляко и БДС 15:2010 Българско бяло саламурено сирене.

Естествено част от млекопреработвателите, които създават артикули по БДС, не са съгласни. Те припомнят, че суровото мляко, създадено в България, е незадоволително, с цел да задоволи националния пазар. Т.е. не може да се произвеждат млечни артикули с напълно български първични материали, които да бъдат задоволителни да задоволят търсенето от популацията. Така, че не може да се чака всички да се сертифицират за „ предпазено название за генезис “. Това би било допустимо след време, в случай че българското отглеждане на животни се възроди задоволително, дай боже.

От Министерство на земеделието и от Българския институт по стандартизация също не са съгласни така с лека ръка да бъде отстранен знакът БДС.  „ Българските стандарти за млечни артикули са концентрирали опита на генерации научни откриватели и експерти и големите опит и традиция на народа ни. Те поддържат традицията в днешните условия и са гаранция за качеството на тези български артикули, към този момент включени и в Европейския указател на предпазени наименования за генезис “, показват от института по стандартизация.

В резултат на това БИС взема решение не да анулира, а да промени наименованието на националните стандарти за качество на киселото мляко и сиренето, като отстранява думите „ българско “, с цел да не се дублира със ЗНП. Така на 20 септември т.г. са издадени БДС 12:2024 Кисело мляко по БДС и БДС 15:2024 Бяло саламурено сирене по БДС. Т.е. за киселото мляко и сиренето познатият народен стандарт за качество с абревиатурата БДС остава настоящ.

Паралелното битие на двата стандарта не само че е допустимо, само че и ще допринесе за по-добрата конкурентоспособност на производителите на българския и европейския пазар, считат от Института по стандартизация. Оттам отхвърлят като погрешни изказванията, че БДС стандартите са остарели и не подсигуряват качество, и позволяват, че „ сходни спекулации единствено целят потребителското търсене да бъде изместено към артикули, създавани като ЗНП “.

Действително разногласието за качеството на млечните артикули, които се създават в нашата страна, повече наподобява на комерсиална война, в сравнение с грижа за потребителя.

От едната страна са сертифицираните по ЗНП компании, главно членове на една от асоциациите на млекопреработвателите, водени от Димитър Зоров (Асоциация на млекопреработвателите в България). Той също счита БДС за компрометиран и нарича „ хибридче “ новия БДС за киселото мляко и сиренето, което единствено ще обърка още повече потребителите.

От другата браншова асоциация – Национална асоциация на млекопреработвателите, пазят националния стандарт БДС като доказал в годините изгодата от съществуването си, прочут и търсен от потребителите. И споделят, че предназначението на ЗНП е на първо място да пази българското кисело мляко и сирена на външните пазари. Разбира се, от тази асоциация по никакъв начин не са удовлетворени, че Министерството на земеделието при започване на октомври промени наредбата за изискванията към храните, предлагани в детските градини и училища, като за киселото мляко и сиренето условието за БДС е сменено със ЗНП.

В разногласието „ ЗНП или БДС “ остава най-съществен въпросът кой ще управлява дали е спазен стандартът за качество. Защото, в случай че има компрометирани, то това са контролните органи като Българската организация за сигурност на храните.

Всяка година излизат скандални изследвания, инициирани от неправителствени организации за отбрана на потребителите, които демонстрират, че всеобщо се продава сирене със наличие на вода над 70-80% и скъсен период на зреене, че суровото мляко се замества с палмови и други мазнини, че овче сирене се прави без овче мляко. БАХБ не само че не стига до сходни разкрития, само че и се пробва да ги оспорва, като изяснява, че пробите не били изследвани съгласно европейските правила.

Абсурдното е, че даже, когато открият огромни нарушавания, от БАБХ пазят в загадка причинителите.

Оправданието от години е едно и също – законът не позволявал имената на нарушителите да се огласяват. Тук са намесени и политиците в Народното събрание, които не желаят да променят закона, тъй че потребителите да знаят кои са стоките имитации и кой ги мами. Мотивът им да пазят нарушителите е поразителен – в случай че те бъдат разгласени, това можело напълно да срине бизнеса им, а служащите да останат на улицата. Обяснението бе обещано от депутати от земеделската комисия в Народно събрание. Затова организацията по храните по-добре да дава наставления и да постановат някоя друга санкция, която нарушителите без никакъв проблем да си платят.

Сега млекопреработватели твърдят, че при стандарта ЗНП контролът е двойно и тройно по-засилен от този при БДС, при който думата има единствено БАХБ.

На първо равнище е контролът от сертифициращи частни компании, упълномощени към Министерството на земеделието и храните. За киселото мляко и сиренето още през септември 2023 година са упълномощени две фирми за надзор на сходството за предпазено название за генезис – „ Био Сертификейшън “ и „ Нутрамед “. Те би трябвало да удостоверяват дали са спазени всички условия, свързани със първични материали, материали и индустриални технологии, и най-важното – дали продуктите са създадени от българско сурово мляко от животни, хранени с български фураж. По тяхно предложение министерството на земеделието ще издава и лишава лицензите за ЗНП.

На второ равнище е държавният надзор от БАХБ и самото министерство на земеделието.

Eкспертите споделят, че на процедура българският генезис на суровото мляко е недоказуем, така като досега не са известни характерни качествени характерности на типовете мляко, добито в разнообразни райони на света. Няма по какъв начин със съществуващите способи за изпитване да се удостовери, че млякото или фуражите са с български генезис, по тази причина се разчита единствено на документите, предоставени от производителя.

Именно за това най-важният надзор е този, който може да прави самият отрасъл

Конкурентните фирми се наблюдават между тях, защото са най-заинтересувани да се съблюдават разпоредбите и да няма хитреци, които ги заобикалят. А и най-добре компаниите между тях знаят кой по какъв начин създава, с какви първични материали и от кое място ги купува.

„ Най-резонно е всички, които желаят да употребяват това ЗНП, да са членове на съдружие „ Български обичайни млечни артикули “, счита Димитър Зоров. По думите му това съдружие е защитило новия стандарт първо пред земеделското министерство и след това в Европейска комисия, а в европейския указател за предпазените наименования за генезис за българското кисело мляко и бялото сирене е вписано точно това съдружие като притежател, твърди той. Според него единствено сдружението може да прави същински надзор за разлика от сертифициращите компании, които „ минават един път годишно на инспекция “. „ Сдружението „ Български обичайни млечни артикули “ може да прави непрекъснат вътрешен мониторинг и в случай че има отклонения в създадените артикули от някои от неговите членове, вътрешно да се вземат решение тези проблеми. А в случай че не могат,  тогава да се сигнализират  организацията по храните и министерство на земеделието “, изясни той. Така се правил контролът върху италианските пармеджано, грана падано, гръцката фета, споделя Зоров.

„ Няма по какъв начин да накарат компании принудително да станат членове на браншова организация, всеки може да членува където желае “, разяснява Владислав Михайлов, ръководител на Националната асоциация на млекопреработвателите. Той дефинира като погрешно изказванието, че въпросното съдружие е притежател на стандарта ЗНП. „ Те са просто основател, само че цялата процедура се движеше от министерство на земеделието, до момента в който стигне до утвърждение. Контролът върху издадените лицензи за ЗНП би трябвало да е в ръцете на министерството на земеделието „, споделя Михайлов.

Контролни органи – доста, предпочитание за надзор също не липсва. Само дето на пазара се появяват всевъзможни ментета, а потребителят даже няма право да знае кои са нарушителите, с цел да ги заобикаля.

Източник: „ СЕГА„

Още вести четете в: България, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News